Как испанската политика стана зависима от "Каталунската република"
Една от седемте околосветски регати - Barcelona World Race, внезапно отмени четвъртото си издание догодина заради "политическата нестабилност" в Каталуня.
Това беше водеща новина в испанските медии в четвъртък, но много по-големият ефект от безизходицата в каталунския парламент, за която националните всекидневници се умориха да пишат, се очаква в Мадрид: ако Барселона не си избере премиер и обяви нови предсрочни избори, е възможно цяла Испания да я последва.
Както и в началото на кризата в Барселона, ябълката на раздора в Мадрид е в автономията, парите и връзката между двете. В случая с испанския кабинет на Мариано Рахой обаче спорът е за това как - и дали - ще се разпределят 154 млрд. евро.
"Правителството може да брои"
Каталуня далеч не е условие в националната испанска политика само сега и само заради кризата, каза в разговор с "Дневник" Аурора Накарино-Брабо, изследовател, журналист и съветник на създадената в Каталуня партия "Граждани" в Конгреса в Мадрид. "Независимо какво говорят привържениците на независимостта, каталунските националисти традиционно имат голяма тежест, както във формирането на правителства, така и в одобряването на бюджети. Така от много време те държат ключа за политическата стабилност в Испания."
Този път освен Каталуня е важен и факторът "аритметика". На предишните избори през 2016 г., втори за шест месеца, Народната партия (НП) на Рахой, на власт от 2011 г. насам, получи едва 137 от 350 места в парламента (при 37% подкрепа). Центристката и антинационалистическа, "Граждани" на Албер Ривера взе 13% и 32 места. На тази партия, както и на депутати от Канарските острови, Астуриас и Навара, Рахой дължи и подкрепата за мнозинство (назначаването му дори бе отхвърлено три пъти от парламента преди това) и прокарва важни решения в пакт с нея.
Сега със същото мнозинство (най-малко 176 депутати) в две отделни гласувания кабинетът трябва да си осигури подкрепа за бюджета за тази година, който още не е приет. Не звучи като трудна задача за страна, чиито икономически показатели се стабилизират - кабинетът очаква 2.7% ръст, а най-лошите години на криза са все по-далеч.

Бюджетът обаче се оказа изпитание за Рахой. "Граждани" и Баската националистическа партия (PNV) месеци наред отказваха да го подкрепят. Тази седмица "Граждани" промени позицията си, а Ривера изтъкна "отстъпки", направени от кабинета: "Правителството умее да брои (депутатски) места и знае, че не може да просъществува без нашата подкрепа". Според политолога Антони Биарнес за НП е трудно да управлява, защото "няма структурно мнозинство," а "естественият ѝ съюзник вече ѝ е открит съперник", каза той за "Дневник".
Докато скритото (а понякога видимо и определяно от опозицията като "студена война") напрежение между Рахой и Ривера ту расте, ту намалява, препъникамъкът пред бюджета остава - гласовете им не са достатъчни. PNV обвързва подкрепата си със ситуацията в областта и с отмяната на прякото управление, наложено от Рахой заради опита за отцепване от Испания и обявяването на "Каталунската република" в края на октомври. Докато е в сила "чл. 155 (прякото управление), дори не разглеждаме въпроса за бюджетни разговори," а "при продължаващата криза в Испания и Каталуня, да се говори точно сега за бюджети, ни се вижда малко фриволно," настоява баската организация
В Страната на баските има и други мнения за реториката на PNV. "Мисля, че те са договорили бюджета с Рахой от месеци, но чл. 155 ги затруднява в това да защитят публично споразумението си," каза за "Дневник" Оскар Родригес Вас, доктор по политология и депутат от баското разклонение на испанските социалисти (PSE-EE) от 2004 до 2012 г., а днес и бизнес консултант. През септември той отбеляза, че "това, което ще се случи или няма да се случи в Каталуня, ще очертае сценария и за Страната на баските". Половин година по-късно той не смята, че "има риск по какъвто и да било начин да се приложи чл. 155 тук."
Без възможност за маневри
Възможностите за Рахой да действа са ограничени. Не би могъл например, ако все пак PNV не отстъпят от позицията си, а Каталуня не избере премиер до два месеца, да отмени прякото управление (условие за което според НП е "политическа стабилизация" в страната).
"Политически е възможно, но натискът от "Граждани" не позволява. Решението вече не е негово. Съдебното преследване започна с действия на Рахой в прокуратурата. Сега обаче нещата не са в негов контрол, съдебният процес се задейства и няма да има политическа нормализация в Каталуня," смята Антони Биарнес. "За Рахой опасността е по-голяма сега, защото дълго не беше способен да реши този проблем. Грешките му влошиха положението и за пръв път има реална възможност да загуби властта. Досега оцеляваше в политиката и му помагаше стратегията да оставя проблемите нерешени. Проблемът е, че подобряващият се икономически контекст би трябвало да му носи политическа подкрепа, а това не се случва."
"Рахой е експерт по партийна работа," каза баският политолог Родригес Вас. "От години едни и други го погребват политически, но нито корупцията, нито съкращенията, нито кошмарното управление на каталунския проблем от години успяха да го отстранят. Трябва да се гледа друго: пред нас няма солидна алтернатива, на която да може да се вярва. "Граждани" не са алтернатива на НП."

"Студена война" или тих възход
Най-ярката последица от кризата в Каталуня обаче вероятно е възходът на партия, сред чиито основни цели е да предложи решения на конфликта. "Граждани", която през 2015 г. дебютира в националния парламент (още тогава като четвърта политическа сила), бързо набра привърженици от есента насам.Тя удвои подкрепата си в проучванията, които в момента я представят или като първа по гласове (дори от подкрепящия правителството А Бе Се), но не и по брой депутатски места. Скоро дойде и повратният момент - проучване на "Вангуардия" този месец заговори за равен брой места на "Граждани" и НП, а проучвания на "Ел паис" и "Ел конфиденсиал" им отреждат 5-6% преднина пред НП, което утвърждава превръщането им в първа политическа сила, и ръст с 15% за две години.
Тъкмо този възход означава, че Рахой ще се стреми да избегне нов вот, две години преди редовния, който би трябвало да се проведе през 2020 г., смята политологът и бивш депутат Родригес Вас. "Не виждам (такава възможност). Правителството твърде много се движи от краткосрочни електорални интереси, а тъкмо сега "Граждани" е твърде силна, за да ѝ се направи услугата предсрочни избори."
Давайки на Рахой подкрепа за бюджета, "Граждани" на практика подкрепиха мандата му, макар че месеци наред се показваха критични към политиката му, особено за Каталуня. Дали обаче предсрочните избори са възможни сега? "Трудно е да се мисли, че Рахой може да изкара цял мандат при сегашната политическа нестабилност. Не мисля обаче, че ще има напредък в следващите месеци. Той ще опита да направи всичко, за да избегне изборите от страх заради проучванията, които предвиждат възход за "Граждани", каза в разговор с Аурора Накарино-Брабо - изследовател, журналист и съветник на "Граждани" в парламента в Мадрид.
"Първо в Каталуня"
"Първо биха били каталунските избори" и ако се стигне до тях, за Рахой ще бъде неизбежно да насрочи и национални - Каталуня е условие в испанската политика и то не само заради бюджета, смята политологът Биарнес, но не вярва, че партиите на независимостта няма да съставят правителство. Друг е въпросът каква ще е програмата му - може би с искания, свързани с политиците в затвора, "без нови референдуми и обявявания на независимост", казва той. "Няма да се изостави целта за независимост, а ще се отвори нова фаза и ще остане стратегията конфликтът да остане отворен, но не по войнстващ начин."
Означава ли това, че "процесът" на отделяне от Испания ще продължи? "Да, но с друг тон. Ще присъства неизбежно, но по-спокойно... Каузата за независимост губи битките, но печели войната. Защото случващото се днес ще е важно утре," смята Биарнес.
"Не вярвам, че националистическите партии в Каталуня ги интересуват нови избори, особено след като анкетите показват, че подкрепата за тях намалява с почти 8 пункта, до 40%," каза Накарино-Брабо и не пропусна да припомни, че "Граждани" всъщност бяха първи по подкрепа на вота в Каталуня през декември. "Несъмнено обаче ще им е трудно да съставят правителство - и заради съда, и заради ролята, която ще избере CUP. В момента в Каталуня не може да се изключи нито един сценарий."
Споменатата от нея CUP e крайнолявата партия "Кандидатура за народно единство", която не подкрепи като премиер на Каталуня Жорди Турул - единствения кандидат, успял да стигне до парламента за три месеца - като пример за разделенията в редиците на националистите. А те могат да се видят с просто око: една част повтарят лозунга "Република веднага", а друга - или предлагат "Републиката" да бъде отложена, или изобщо не я споменават като тема.
Бъдещето на Испания
Каталуня още преди месеци повдигна въпроса как ще изглеждат отношенията между Мадрид и областите; какви правомощия ще имат те; дали ключът е в повече автономия или в повече контрол. От опозицията в Мадрид и сепаратистите в Барселона заваляха обвинения към "Граждани", че под контрол има предвид "рецентрализация" или рязко ограничаване на властта в автономните области, всъщност този термин се употребява само от крайната десница).
Социалистите дори поставиха като условие пред Рахой, за да одобрят чл. 155, да бъде създадена комисия, която да реформира модела. Сега комисията е в задънена улица, казва Родригес Вас. Според него Каталуня не бива да се обвинява блокажа, обхванал централните власти на Испания, които "защитиха държавата по възможно най-лошия начин", а сега се опитват да решават проблеми, "по-скоро гледайки към останалата част на Испания, отколкото към Каталуня."
Независимо дали политическата криза в Барселона се реши, "какво да се прави с Каталуня" ще е естествена тема за политиците в цяла Испания през 2019 г. Там ще има най-малко три вида избори: местни, европейски и за депутати в повечето автономни области. А в най-лошия случай - и парламентарни.