Борисов отива в Мостар на среща за Косово с Вучич и вечеря с балкански лидери
Тази година Международният икономически панаир в Мостар ще е нещо повече от най-мащабното търговско изложение на Босна и Херцеговина.
Причината е, че покрай откриването му премиерът Бойко Борисов ще се събере с лидери от няколко западнобалкански държави на вечеря и двустранни срещи, заради които ще е в един от най-живописните градове на страната днес и утре.
За пътуването на Борисов дълго (до тази сутрин) нямаше съобщение на Министерския съвет, а само неофициални публикации. За него пишат и медии в Сараево и Баня Лука и отбелязват факта, че премиерът на страната, ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, идва на подобни срещи във време, когато се говори за интеграцията на региона, месец и половина преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София..
Кой ще е на срещите
В програмата на Борисов според сараевски издания има разговори с хърватския член на президентството на Босна и Херцеговина, Драган Чович (който до средата на март беше и негов председател) днес в 18:15 ч. българско време. Утре той би трябвало да се срещне със сръбския президент Александър Вучич на откриването на панаира в Мостар (Сърбия е тазгодишният партньор на събитието).
Според ТАНЮГ двамата ще разговарят за "конкретни инфраструктурни и енергийни проекти". Други сръбски и български издания говорят за Косово като тема на разговор, а в. "24 часа" писа, че Вучич е поискал срещата с Борисов, за да получи съдействие на фона на напрежението между Белград и Прищина от последните седмици.
Каквато и да е истината, двамата ще имат възможност за взаимодействие отвъд формалните двустранни канали. Ще ги събере вечеря в един от най-известните ресторанти край Мостар с представители на общо четири западнобалкански държви (една членка на ЕС и 3 с надежда за присъединяване). Радио и телевизия Република Сръбска (РТРС) изброява в списъка на участниците домакина Драган Чович, лидерите на Хърватия (премиера Андрей Пленкович), Сърбия (президента Вучич), Черна гора (президента Филип Вуянович) и председателя на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич.
Там ще са и други босненски представители - председателят на федералния парламент Боряна Крищо и президентите на двете съставни части на страната, Милорад Додик (Република Сръбска) и Маринко Чавара (Федерация Босна и Херцеговина). Според босненското онлайн издание Klix важни за Босна и Херцеговина теми "няма да са на дневен ред" заради отсъствието на ключови политици като председателстващия (от средата на март) босненското президентство Бакир Изетбегович и члена му от Република Сръбска Младен Иванич. Те няма да пътуват до Мостар нито за вечерята, нито за панаира.
Мирише на избори
"Мостар от утре е културно, политическо и икономическо средище," пише босненското издание "Вечерни лист". "Много е важно, че на тази среща идва българският премиер Борисов, чиято страна председателства ЕС и която добре изтъкна значението на интеграцията на Западните Балкани и на самата Босна и Херцеговина."
Дали обаче тази интеграция стимулира политически реформи и дебат какво трябва да се промени в най-трудно управляемата балканска държава? "В повечето страни в региона този хоризонт - 2025 г. - означава сериозен размисъл какво трябва да се направи, от кого и кога. Тук обаче сме в калъпа на единствения времеви хоризонт, с който се съобразяват нашите политически елити и това е хоризонтът на предизборните кампании," каза за "Дневник" Лейла Рамич-Месихович, изпълнителен директор на изследователския център Foreign Policy Initiative - Bosnia-Herzegovina. Тя има предвид и предстоящите национални избори през октомври. "Макар в декларативен смисъл европейската интеграция да е абсолютен приоритет за страната, това не се отразява нито в действията, нито в практиките на сегашните политически лидери."
По-рано "24 часа" писа, че сегашният босненски премиер Денис Звиздич е поискал българска помощ, за да бъде пренаписан Изборният кодекс на Босна и Херцеговина. Според Лейла Рамич-Месихович подобна молба не е на дневен ред (не и от централните власти), но не е изключено да се стигне до разглеждането ѝ по-късно - на срещата в София. "Сараево не е отправяло такова искане до София, доколкото знам. Има обаче политически сили, които имат определена и достатъчна власт, за да поискат това по време на срещата, в кулоарите ѝ като нещо, което трябва да се приоритизира."
Прелюдия към срещата в София
Дали и какво ще говорят Борисов и Вучич за Косово? Самият сръбски президент миналата седмица даде сигнал, че срещата в Мостар ще даде начало на редица важни разговори по темата. На пресконференция с лидера на босненските сърби Милорад Додик (издействал 5 млн. евро помощи за Република Сръбска) миналата седмица Вучич обяви, че няма решение дали Сърбия ще присъства на срещата в София на 17 май и че дотогава има време и "други срещи", които трябва да се случат.
По думите му става дума за "много важни" срещи на 10, 11 и 12 април, а на тях ще се говори и за Косово. След Мостар за Вучич предстои "дипломатическа совалка" из Европа - той ще разговаря с лидери като германския Ангела Меркел (по нейна покана), френския президент Еманюел Макрон и върховния представител на ЕС във външната политика Федерика Могерини.
"И двете страни (Белград и Прищина) за жалост не успяват да направят стъпки една към друга," каза Лейла Рамич-Месихович, която, попита за косовската криза и ролята на България, гледа по-скоро към срещата в София другия месец. "Интензификацията на конфликта беше само ускорена от срещата в София и стратегията (за разширяване) на ЕС, която казва, че ако искате да влезете, не може да превърнете двустранните в многостранни въпроси, както правеха много държави досега. Стратегията на ЕС казва, че това вече не може да се случва. Този нов контекст върна Косово на масата, не само като тема, но и като участник в процеса. Това е пресечната точка, на която Белград трябва да дава обяснения на собствения си народ."
Според Рамич-Месихович, "ако за тези 6 месеца целият шаблон и парадигмата на конфликтите се променят и има дори сантиметър напредък към разрешаване, това ще бъде исторически принос за българската външна политика".
Отвъд политиката панаирът в Мостар дава икономически перспективи, от каквито според изследователя София и Сараево се нуждаят. "България е стар приятел на Босна и Херцеговина. За съжаление... има връзки с далечната история, но не много в близкото минало. В настоящето обаче въпросът не е толкова за нуждата от близки политически отношения, а за това, че нямаме динамични икономически отношения."