Докато операцията за овладяване на Африн се очакваше от месеци, оставаше въпросът кой ще управлява града след това така, че да отговаря на турските интереси. Турция твърди, че ще остане, докогато е необходимо, но ако не иска да бъде обвинена от Дамаск и Техеран в "окупация", това няма да може да продължи вечно.

Анкара в момента залага на противниците на Партията на демократичния съюз (PYD), които се изтеглиха от града в средата на март и това позволи той да премине под турски контрол. Турция смята PYD и военното ѝ крило YPG за разклонения на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и очаквано опитва да работи с партии, отхвърляли в продължение на години управлението на PYD като недемократично, дори авторитарно.

Сега, след военната намеса в района на Африн (с която започна операция "Маслинова клонка" и според турски военни тепърва ще продължи), Турция пренася усилията си на политическата сцена, пише бившият външен министър и един от създателите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), Яшар Якъш, за онлайн изданието Arab News.

След като тези, доскоро опозиционни, организации се срещнаха в турския град Газиантеп обаче, действията им отприщиха гнева на други, неучаствали в "Конгреса за освобождаване на Африн", партии. Те обвиниха групата от Газиантеп в предателство, а от своя страна нападнатите партии започнаха да се придържат към линията на президента Реджеп Тайип Ердоган, според когото Африн сега ще бъде "върнат на истинските си собственици", разказва "Ал Монитор".

Тези кюрди - като например членът на Кюрдистанския национален съвет Абдулазиз Темо - сравняват открито PYD с ислямистки екстремисти и я наричат кюрдската "Ислямска държава", като по думите им тя иска да си направи база в Африн, каквато ПКК си създадоха в планината Кандил в Иракски Кюрдистан. Тези позиции се тиражираха многократно от кюрдски медии.

Особеното при Кюрдистанския национален съвет, който беше създаден от бившия вече президент на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, е, че той първоначално беше създаден с идеята да управлява структурите на Рожава (самопровъзгласен регион в Северна Сирия, който тогава сирийските кюрди още не третираха като "федерална" единица). По-късно обаче той стана част от Сирийската национална коалиция, базирана в Турция и със смесени чувства към Анкара, но и към PYD, обвинявани от КНС в "маргинализация".

Според Фехим Таштекин от "Ал Монитор" декларацията от Газиантеп - с която се полагат стъпки за бъдещото "участие на хората" в управлението - на практика е замислена като инструмент за турски контрол, а PYD гледа на това като "окупация". Според декларацията обаче управленският орган за Африн в началото ще бъде базиран в Газиантеп ("временно събрание"), а когато се премести, ще помогне за изграждане на местен съвет, разоръжаване на цивилните, възстановяване на институциите и управление на образователната, здравната и правосъдната системи и осигуряване на компенсации за жертвите на последния цикъл на насилие. Обещават се и свободни медии и свобода на словото - на фона на обвинения от доскорошната опозиция, че PYD са заглушавали всяка съпротива.

Очаква се Турция да обучи полицията на Африн и да приложи други управленски решения, вече въведени в турската "буферна зона" между кюрдските територии в Северна Сирия, тази между Ал Баб, Азаз и Джараблус, оформена при операция "Щитът на Ефрат". За турски управленски кадри в тези "усвоени" градове говори турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу през януари. През март пък президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че назначаването на управител е въпрос на време.

В други части на Северна Сирия кюрдски партии отхвърлят събранието от Газиантеп като нелегитимно. Това се случва и с организацията "Движение за демократично общество", която управлява "Рожава" и осъди случващото се като "предателство", легитимиращо "окупацията" и приемащо "демографски промени" в Африн. Последният страх е свързан с факта, че хиляди кюрди напуснаха града и района около него заради турската интервенция.

Въпросът е какво ще стане с кюрдската структура от Газиантеп, когато турските пари свършат, пише "Ал Монитор".

Друг проблем е резолюция 2254 на Съвета за сигурност - тя гласи, че политическият преход в Сирия трябва да е "воден от сирийци и извършван от сирийци", отбелязва бившият първи дипломат Яшар Якъш за Arab News. Спорно е и доколко Конгресът за освобождаване на Африн отразява точно волята на кюрдите в града - районът на Африн е най-големият компактно населен с кюрди в Сирия и не е лесна задача да се намерят хора, които не подкрепят PYD независимо от реториката на Турция, отбелязва още изданието. Освен това, когато Сирия някой ден има правителство (след края на конфликта), този съвет е вероятно да бъде разпуснат и Анкара ще загуби контрол върху процеса.

Иран също е възможен източник на проблеми - говорителят на президента Ердоган Ибрахим Калън каза, че Анкара няма да приеме искането на Техеран да се изтегли от Африн, и повтори, че операция "Маслинова клонка" "ще продължи, докато целият район около Африн, включително Тел Рифаат, е прочистен от терористични елементи". Според Калън Ердоган е обсъдил темата с колегата си Хасан Рохани на срещата им за Сирия в Анкара, съобщи "Хюриет дейли нюз", без да навлиза в подробности.