Отвъд официалните разговори в босненския град Мостар Бойко Борисов и други балкански лидери имаха възможност да си говорят и на вечерята, на която той присъства с премиери и президенти от няколко западнобалкански държави, преди да открие Международния икономически панаир в Мостар.

Докато едни посрещнаха с предпазлив оптимизъм посещението на Борисов - като лидер на страната, поела председателството на Съвета на ЕС от началото на януари, други изтъкнаха, че той няма как да се срещне с политиците, които фактически управляват страната домакин в момента - председателя на тричленното босненско президентство Бакир Изетбегович и председателя на Съвета на министрите Денис Звиздич.

Отсъствието им от иначе "частна" вечеря, на която е домакин хърватският член на президентството, роденият в Мостар Драган Чович, и на която единствените други босненски представители бяха президентът на босненските сърби Милорад Додик и председателят на федералния парламент, босненската хърватка Боряна Крищо, може да звучи като дребна вътрешнополитическа подробност.

То обаче може да въвлече Борисов в рискована игра във време, в което босненските политици на практика водят чрез нападки едни към други кампания за националните избори през октомври - при това в страна, където новият изборен цикъл е водеща тема от над година и се оказа по-важна от нуждите на евроинтеграцията.

Особено рискована я прави обещанието, което премиерът даде след двустранни разговори с Чович - да съдейства за изборна реформа, която именно хърватите желаят най-силно.

Според някои издания Чович дори не запазил места на вечерята за Изетбегович и Звиздич, а ги е поканил със закъснение, знаейки, че те ще откажат. Така "от името на Босна и Херцеговина" единствено представители на хърватската HDZ, разклонение на управляващия в северната съседка Хърватски демократичен съюз, и на Съюза на независимите социалдемократи (SNSD, партия на босненските сърби) разговаряха с чуждестранните гости. Освен това Чович и парламентарният председател Крищо са съответно председател на HDZ и негов заместник, а SNSD оглавява известният Милорад Додик.

Причина за напрежението между водещите хърватски и бошняшки партии (и двете силно консервативни) е спешната нужда от ново законодателство, за да се избегне (по думите на хърватите) блокаж на държавата. Според сегашния закон изборите трябва да се проведат в първата неделя на октомври, а указът с датата им да е подписан най-късно до 10 май. Това е и моментът, до който трябва да се измени изборният закон, части от който бяха отменени още в края на 2016 г. от Конституционния съд на Босна и Херцеговина.

Става въпрос за броя на депутатите в Дома на народа, или парламента, на Федерация Босна и Херцеговина (едната, по-голяма съставна единица на страната) и начина на избирането им. Във Федерацията, която събира бошняци и хървати, хърватският депутат Божо Любич обжалва сегашните правила с аргумента, че системата дава възможност на бошняците да избират депутати, представляващи хърватите.

Нещо повече, на държавно ниво бошняците - над три пъти повече от хърватите - могат да избират и собствения си, и хърватския член на тройното президентство. Конституционният съд даде право на Любич и събуди страхове от "мостарски сценарий" - заради отменени правила за местни избори през 2010 г. Мостар няма градски съвет, а избраният година по-рано кмет не може да бъде сменен или отстранен при липса на съвет. Хървати и бошняци (вече почти равен брой) в града години наред не успяват да се договорят за нови правила и така в петия най-голям босненски град демокрацията не може да бъде възстановена.

Ако проблемът не се разреши на национално ниво, няма да може да се формира управлението на ниво федеративни единици, нито да се довърши изграждането на националния парламент (в който членовете на едната от камарите, федералния Дом на народа, се назначават от депутатите в парламентите на съставните части). А без Дома на народа не може да бъде избрано и правителство, казват хърватите. "Нов закон или разпад на Босна и Херцеговина", настояват издания, подкрепящи предложението за реформа на Чович.

Именно Драган Чович оглавяваше президентството на Босна и Херцеговина през януари - по времето, когато българското европредседателство с фокус върху Западните Балкани започна и направи така, че интеграцията на шестте държави да изглежда по-близка. Той искаше проблемът да бъде решен в рамките на осеммесечния му мандат, който завърши на 18 март. Сега Изетбегович, поел властта от него, е единственият президент, у когото остава възможност за подобна инициатива половин година преди изборите.

Оглавяваната от него консервативна Партия на демократичното действие (SDA) обаче смята, че Чович и неговата HDZ използват проекта си за реформа за "изборно инженерство" и че той би облагодетелствал хърватите неправомерно. И босненското общество е разделено, а противниците на Чович гледат на Додик и Република Сръбска като на съюзници на HDZ както по този въпрос, така и при някои други гласувания в парламента. Нито HDZ обаче има имат нужното мнозинство, за да мине реформата, нито SDA - за да предложат алтернатива.

Бошняците се опасяват и че предложението на хърватите, което и Загреб подкрепя, допълнително ще раздели страната на още по-малки, "етнически" изборни райони; затова Изетбегович не би приел предложението в този му вид. Междувременно Хърватия търси и от Турция, която има известно влияние в Сараево, подкрепа за реформата. Според привържениците на проекта той ще помогне хърватите (498 хил. души във Федерацията по данни от 2013 г., докато бошняците са 1.56 млн.) да бъдат по-добре представени и ще отслаби страховете от създаване на трета териториална единица в Босна и Херцеговина.

За нуждата от изборна реформа (макар и без да споменава конкретно проекта на HDZ) говори и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на балканската си обиколка през февруари. Постоянните мисии на ЕС и САЩ в Сараево също искат реформа, но внимават да не се ангажират с предложения от конкретни партии и разочароват босненските хървати.

След срещата с Чович в прессъобщението на Министерския съвет нямаше и дума за изборите в Босна и Херцеговина. След вечерята с него и срещата с президента Александър Вучич обаче Борисов заговори за тях.

В съвместното си изявление с Вучич премиерът изрази песимизма си за реформата: "Категорично по изборния закон няма да се разберат трите страни, а това няма да е най-доброто, което очаква Европейският съюз." Борисов предупреди, че бездействието по въпроса може дори "трайно да блокира" Босна и Херцеговина, но добави, че е на "разположение" за помощ. Борисов потвърди и информацията, която дойде през регионални издания още ден по-рано, след пристигането му в Мостар - босненският му колега Звиздич ще е в София утре и вдругиден.

Всичко това съответства на съобщенията, че от Борисов се очаква да помогне на Босна и Херцеговина да пренапише изборния си кодекс. Подобни искания обаче не са дошли от Изетбегович като ротационен председател на президентството, а от Чович (дали той е бил начело, когато поканата е получена в София, може да се спекулира). Затова в края на срещата с Вучич Борисов побърза да уточни, че предстои да говори и с "другата страна" - сякаш става дума за конфликт, в който българският лидер влиза в ролята на посредник.

В понеделник следобед Борисов спомена и Звиздич, и Изетбегович като свои гости - по-малко от 24 часа след като Изетбегович, вече отказал се дори да пътува до Мостар (макар икономическият панаир да е едно от най-важните международни събития в страната), разговаря по телефона с Вучич. Борисов тогава обясни идеята за посещението на двамата държавни ръководители с думите: "Така че в тази изборна година по всички възможни начини да се трудим, за да помогнем за единството на държавата."

Снощи, часове след откриването на панаира, обаче и самият Изетбегович, който прие Борисов само няколко месеца по-рано като първи български премиер в Босна и Херцеговина, не скри раздразнението си. "Не съм чул никакви послания, цял ден работих", каза той, помолен да коментира посланията от срещата в Мостар. "Ако сами не успеем да намерим решение, това е лош сигнал за Европа. Ще изпрати и лошо послание за Босна и Херцеговина. За нас е важно да опитваме да намерим решение, а не е късно до края на септември. Този парламент може да реши всичко, докато не се разпусне. Имаме още към 5-6 месеца срок."

Междувременно, докато засегнатите страни в Босна и Херцеговина заговориха за проблема, се появиха и анализи като текста на неправителствената организация "Европейска инициатива за стабилност" (ESI), според който босненската демокрация всъщност "няма да свърши през октомври", а истерията се създава изкуствено. Други анализатори изтъкват, че пропуски в законите, които ограничават част от босненските граждани да се кандидатират на изборни длъжности, може да са по-голям проблем от "неконституционните" правила.

Дори изборната реформа само да се използва за политически цели и за ангажиране на международни актьори, това би означавало, че двете страни само ще използват разговорите си с Борисов (а и с Вучич), за да спечелят по-важната битка за изборите - информационната. Особено ако дневният им ред стане част от срещата ЕС - Западни Балкани в София на 17 май.