Фондация "Отворено общество" закрива офиса си в Будапеща и премества централата на операциите си за Източна Европа в германската столица, съобщи австрийският в."Ди Пресе". Изданието се позовава на президента на фондацията Патрик Гаспард, но засега унгарски медии и "Ройтерс" не успяват да получат потвърждение от централата в Ню Йорк или от офиса в унгарската столица.
Новинарският сайт 444.hu твърди, че офисът в Будапеща на основаната от Джордж Сорос фондация, затваря врати до 31 август и временно се мести във Виена преди прехвърлянето в Берлин. За "Отворено общество" в будапещенския офис работят около 100 души и 60% от тях са унгарци. От Централноевропейския университет, на който Сорос е основен спонсор, също са заявявали, че скоро ще отворят свой кампус в австрийската столица, но държат да се запази дейността на висшето училище в Будапеща.
"Отворено общество" действа в Унгария от 1984 г. и до днес около 2100 унгарци са учили с нейни стипендии само в Централноевропейския университет. Фондацията предлагаше във времената на преход от комунизъм към демократично общество възможности на много унгарци да пътуват и учат в чужбина. Сред тях е и премиерът Виктор Орбан, който поведе яростна битка срещу Сорос.
Ефектът от пакета "Стоп Сорос!"
Той не само превърна персоналните атаки срещу него в централна тема на изпълнената с ксенофобски послания предизборна кампания, донесла му запазване на конституционното мнозинство в парламента. През януари неговата партия "Фидес" внесе проект за закони под името "Стоп Сорос!", които рязко да затруднят дейността на неправителствения сектор.
Сега депутатите на Орбан нямат проблем да одобрят промените, с които се налага 25% данък върху чуждестранните дарения на организации, които са нападани от премиера, че защитавали идването на имигранти в Европа. Дейността им трябва да бъде одобрена от вътрешния министър, който може да им откаже разрешение, ако прецени, че е застрашена националната сигурност. Преценката ще се основава на проверка, възложена на спецслужбите, дали откриват в тези организации "рискови фактори", което означава, че дейността им ще зависи от тези служби.
Който продължи дейност без подобно разрешение, ще изгуби данъчната си регистрация, а това практически блокира работата на всяка неправителствена организация. След изборите Антал Роган, началник на кабинета на Орбан, заяви, че проектът от януари трябва да бъде разширен като обхват.
Продължават и атаките срещу ЦЕУ, като седмичник, близък до управляващите, публикува неотдавна списък с 200 имена на "наемниците на Сорос", сред които са и почти всички преподаватели в университета, включително чужденци. Опасявайки се за безопасността им, управата на университета скри подробностите за служителите си от официалния си сайт.
Reuters
Билборд от кампанията на управляващите преди изборите с надпис "Сорос иска да трансплантира милиони от Африка и Близкия изток".
Какво свърши фондацията за 34 години в Унгария
- между 1985 и 1995 година фондацията отпусна над 4 милиона долара, с които да бъдат закупени копирни машини за библиотеки, болници и други обществени институции
- финансово подпомогна обучението в чужбина на над 3200 унгарци, включително премиера Виктор Орбан
- между 1991 и 1996 година дари над 5 милиона долара, за да могат повече от 10 000 деца от началното училище да получат всеки ден по чаша топло мляко и безплатна закуска
- през 90-те години на ХХ век подкрепяше програма за модернизиране на здравеопазването, като на няколко болници бяха дарени скенери за ултразвукова диагностика
- фондацията подпомагаше и хосписи за неизлечимо болни пациенти
- между 1997 и 2004 година бе регистриран скок на случаите на болни от тубелколоза бездомни хора и фондацията предостави 40 000 безплатни теста за проверка, специална мобилна лаборатория да обикаля страната и социални работници да помагат на здравния персонал
- над 2100 унгарски студенти са учили в Централноевропейския университет благодарение грантове от Сорос на стойност над 250 млн. долара за стипендии
- през 2010 г. фондацията дари 1 милион долара за пострадалите от разлив на индустриални отпадъци, който стана най-тежката екокатастрофа в страната от десетилетия
- след избухването на глобалната криза през 2008 г. повече от 150 неправителствени организации получиха общо 8.6 млн. долара спешна помощ, за да не спрат дейността си.
