Пашинян и Саргсян - самотният опозиционер и нехаресваният лидер
Единият е бивш журналист и дългогодишен опозиционер, който се отличава с камуфлажното си облекло и привлича тълпи с мегафон. Другият е бивш военен, който ръководи Армения от 2008 г. и наскоро беше назначен за министър-председател със засилени правомощия, за чиято оставка настояваха протестиращите.
Пашинян - беглецът, станал лидер
Само допреди няколко седмици малцина смятаха, че Никол Пашинян ще успее да изведе на улицата десетки хиляди арменци, да блокира пътища и да парализира икономиката в знак на протест срещу оставането на власт на Серж Саргсян. Много арменци свързват този 42-годишен бивш журналист с трагични събития: смъртта на 10 демонстранти през 2008 г. при сблъсъци между полицията и привърженици на опозиционера, победен от Серж Саргсян, който тъкмо беше спечелил първия си мандат като президент.
По това време Никол Пашинян вече беше един от водачите на протеста и се укриваше няколко месеца, преди да се предаде. Той получи ефективна присъда и беше освободен от затвора през 2011 г. благодарение на амнистия. Известен с прямотата си и с неудобните си въпроси, които не се колебае да задава в парламента, след като партията, която създаде - "Граждански договор", стана парламентарно представена през 2017 г., Никол Пашинян се утвърди като най-ефективния противник на Серж Саргсян.
Пашинян без колебание отстоява лично позициите си. Ранен при сблъсъци с полицията в понеделник, той се появи след това с бинтована ръка и насинено око. "Пашинян е различен от повечето опозиционни фигури, защото е смел, не се страхува и е изобретателен", обясни за "Франс прес" социологът Геворг Погосян.
Бащата на четири деца е популярен, особено сред младите хора от поколението, израсло след разпадането на Съветския съюз и получаването на независимостта на Армения през 1991 г. За анализатора Александър Искандарян арменската опозиция е сведена почти до нула и Никол Пашинян сега е единствената фигура. "Днес той е арменската опозиция", казва той.
Саргсян - добра репутация в чужбина и не толкова в Армения
На 63 години Серж Саргсян играе първостепенна роля в арменската политика, откакто страната получи независимост. Като военен той се отличи във войната за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан, отнела живота на 30 000 души в началото на 90-те години. И до днес на това се дължи до голяма степен и популярността му.
"Той изигра огромна роля във войната за Нагорни Карабах и в преговорния процес", подчертава анализаторът Татул Акобян, който припомня, че военният, командващ на силите за самоотбрана на този сепаратистки район, е знаел как да се превърне в миротворец и "смело е призовал да се направят нужните компромиси", за да спрат сраженията.
Преди да стане президент, Серж Саргсян е заемал почти всички постове в арменското правителство: министър на вътрешните работи, на отбраната, на националната сигурност и накрая министър-председател, преди да достигне най-високата длъжност през 2008 г. В международен план Серж Саргсян бе близък до Русия, която има военна база в Армения, без да къса връзките с Европейския съюз. "Той беше в състояние да поддържа баланс между Европа и Русия, нещо уникално в постсъветското пространство", казва социологът Геворг Погосян.
Но постиженията му във вътрешен план са много по-скромни. От идването му на власт борбата с корупцията в полицията и в съдебната система върви трудно, страната продължава да е под натиск, а икономическото положение е тревожно.
Нивото на бедност в Армения беше 29.8 процента през 2016 г. при 27.6 процента през 2008 г. според Световната банка, а брутният национален доход на човек днес възлиза на 3770 долара, същият като преди 10 г. Всички избори, откакто Серж Саргсян е президент, са били съпътствани от протестни движения, припомнят експерти.
Това, че е баща на две дъщери, преподавател по музика и същевременно президент на арменската федерация по шахмат, не променя впечатлението за него: Серж Саргсян често има имиджа на студен човек, пресметлив и навъсен. "Той е добър играч, но е много лош ръководител... Той е лидер от авторитарен тип, но авторитаризмът му е мек", смята Татул Акобян.