Бивши представители на Съвета на Европа, работили в Парламентарната асамблея (ПАСЕ) на организацията и като докладчици за Азербайджан, са участвали в "практики от корупционно естество" и са нарушавали етичния ѝ кодекс.

Това се твърди в доклад, изготвен от независими разследващ орган към Съвета на Европа, цитиран от "Дойче веле".

След доклада председателят на ПАСЕ Микеле Николети призова "замесените депутати да прекратят дейността си, докато комисия изследва... всеки отделен случай".

Става въпрос за т.нар. "Хайвергейт" (Caviargate) - скандал, разгорял се заради твърдения, че Азербайджан е оказал неправомерно влияние върху членове на ПАСЕ, за да отклони разследвания за избори в страната и да смекчи критиките за случаи на нарушаване на човешките права.

Докладът следва критики към ПАСЕ заради липсата на реакция, която според правозащитници е трябвало да има асамблеята заради сигнали за изборни нередности и нарушаване на човешките права в Азербайджан. Разследването, което започна миналата година, трябваше да установи дали депутати от ПАСЕ са гласували "по-сдържано" и в полза на Баку заради подаръци - пари, хайвер, килими, нощувки в луксозни хотели. За много от случаите на луксозни подаръци обаче не са открити конкретни доказателства, че става въпрос за подкупи, смятат разследващите, а за дарове "от любезност, които са често срещана практика в много държави и на които не се придава конкретна важност".

Създаденият през 1949 г. Съвет на Европа е организация, чиято основна задача е да защитава човешките права, демокрацията и върховенството на закона, а ПАСЕ е един от трите му основни органа. Съветът не издава резолюции с обвързващ характер, но отправя препоръки в доклади и прилага Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Депутатите от ПАСЕ, общо 324-ма души, се назначават или избират от парламентите на държавите членки. Самата ПАСЕ избира генералния секретар на организацията, комисаря по човешки права и съдиите в Европейския съд за правата на човека.

За двама бивши азербайджански депутати разследващите смятат, че са се занимавали с "дейности от корупционно естество", а петима други от различни страни са нарушили етичния кодекс на ПАСЕ, като са лобирали в полза на Азербайджан и след края на мандатите си. Общо 10 други депутати са нарушили кодекса с други действия в полза на Азербайджан.

Изрично се споменава и бившият председател на ПАСЕ, Педро Аграмун, който според заключенията на доклада е отговорен за съглашателство в "корупционна дейност", за да си издейства председателското място в консервативната група на ПАСЕ. Аграмун беше свален от поста с гласуване миналата година след пътуване с руски правителствен самолет до Сирия за среща с Башар ал Асад в Дамаск.

Италианският представител Лука Волонте е заподозрян в подобни дейности, като е играл "важна роля" в отхвърлянето на доклад за политическите затворници в Азербайджан, който ПАСЕ отказа да приеме при гласуване през 2013 г. Волонте е разследван и от италианската полиция във връзка с обвинения за корупция за 2.39 млн., за които се твърди, че са взети от Азербайджан. Той отрича обвиненията а вече беше оправдан по друг случай, свързан с пране на пари.

Български депутати не се споменават като част от списъка на разследваните. България е изброена сред страните, за които се прилага постмониторингов диалог (заедно с Черна гора и Македония), изброени са и мониторингови дейности, извършвани от ПАСЕ в Азербайджан и в които като член на съответната комисия в асамблеята и докладчик за Азербайджан е участвала и Евгения Живкова до 2009 г.

Азербайджанският депутат Елхан Сулейманов, чието име фигурира в доклада като "лобист", свързан с Волонте, каза за агенция "Тренд", че с доклада обвиненията в корупция срещу Азербайджан се провалят, тъй като не са намерени никакви факти в рамките на доклада. Според него това е удар по "финансирани от (американския Милиардер Джордж) Сорос неправителствени организации и медийни групи, разпространяващи и подкрепящи фалшиви обвинения срещу Азербайджан", които "парализират нормалната дейност на ПАСЕ".

Азербайджанският депутат в ПАСЕ Сабиха Гафарова пък каза, че докладът е "предубеден", а изготвящите го според нея "не са успели да избегнат двойните стандарти" срещу страната ѝ.

Макар разследването да се ограничава до Азербайджан, експертният панел отбелязва, че се е натъкнал на твърдения, свързани с дейността и на други държави като Русия, Украйна и Турция.