Най-възрастният учен на Австралия сложи край на живота си с евтаназия

Най-възрастният учен на Австралия сложи край на живота си с евтаназия

Най-възрастният учен на Австралия сложи край на живота си с евтаназия
Reuters
Под звуците на "Ода на радостта" от Девета симфония на Бетовен и в обкръжението на близки Дейвид Гудол, най-възрастният учен в Австралия, сложи край на живота си в клиника в Швейцария. Ден по-рано 104-годишният професор се шегуваше с журналистите на последната си пресконференция.
В Швейцария евтаназията е законна, докато в Астралия е забранена. Ролята на медицинските лица днес е била ограничена единствено до това да поставят абокат на ръката на Гудол, а той сам е отворил системата, по която във вените му се е излязла специална смъртоносна течност.
Организацията Exit International, която помогна за еднопосочното му пътуване до алпийската страна, заяви, че е несправедливо "един от най-възрастните и известни граждани на Австралия да бъде принуден да отиде на другия край на света, за да умре с достойнство". "Мирна и достойна смърт е нещо, което би трябвало да се полага на всеки, който я желае. Човек не бива да бъде принуждаван да напуска дома си, за да я получи."
Но д-р Майкъл Ганън, президент на Австралийската медицинска асоциация, заяви, че е притеснен от това, че едва ли не се празнува "самоубийството на столетник". "На каква възраст смятаме, че хората не е естествено да се радват на живота? Хора като доктор Гудол вземат решение, основана единствено на това, че не виждат за какво повече да живеят, но мисля, че това е граница, която е имного опасно да се прекрачва. Изключително съм загрижен за едно общество, в което взимаме произволни решения за това кой живот си струва да продължи и на кой трябва да се сложи край съгласно одобрен закон."
Гудол, който е ботаник и еколог, водеше кампания в Австралия за узаконяване на евтаназията, не страдаше от неличимо заболяване, но през последните години зрението и подвижността му се влошиха значително. Неотдавна той заяви, че животът спрял да му носи радост "преди 5-10 години".
Волята му е тялото му да бъде дарено за медицински цели, а ако това е невъзможно, праха му да бъде разпръснат в Швейцария. Гудол не поиска погребение или опело, защото не вярваше, че има задгробен живот.