Наетите хеликоптери за издирването на алпиниста Боян Петров днес не можаха да излетят заради силния вятър в района на Шиша Пангма. Очаква се в събота времето да е по-благоприятно и да могат да облетят голям район.

Ръководителят на спасителния хеликоптерен екип Йогеш коментира пред индийското издание за височинни спортове Dreamwanderlust, че екипаж от общо 6 души разполага с два хеликоптера AS350 B3e. Те са произведени от Airbus Helicopters и могат да достигат до и да излитат от височини, които допреди това са били непостижими за тази летателна техника заради разредения въздух.

Най-ярката илюстрация за способностите на машината идва през 2005г., когато успешно каца на най-високия връх на планетата Еверест (8848 м).

Експертите обясняват, че най-големият тест за хеликоптера, който напълно променя летателната дейност в Непал, е излитането от достигнатия връх.

Летецът, който е тествал възможностите на хеликоптера през 2005 г. - Дидие Делсал, разказва пред Verticalmag, че всъщност началото на този нов клас машини е поставено в края на 60-те години. Най-бляскавата и ненадмината демонстрация идва през далечната 1972 г., когато френският авиатор Жан Буле, пилотирайки Aérospatiale SA 315 Lama (разработен, за да отговори на нуждите на индийската армия във високите планини), поставя световен рекорд, издигайки се до най-голямата регистрирана височина от 12 442 м. Полетът с SA 315 довежда машината до предела на възможностите ѝ и едва не завършва с катастрофа.

Три десетилетия по-късно се появяват машините, които могат да кацат и отлитат от покрива на планетата. Дори тогава Делсал е обмислял да отлети до Еверест, но компанията не се е съгласила. Междувременно, разбира се, са правени множество разработки докато се стигне до AS350 B3e.

За теста на AS350 B3e през 2005 г., той е транспортиран на отделни модули с карго полет от Франция до Делхи, където отново е асемблиран. При пристигането в Катманду обаче на Делсал се налага да мине през изпитание с местните власти за разрешителното за хеликоптера. Те в самото начало обявяват, че машината няма нужното разрешително за кацане на Еверест.

От Катманду пилотът отвежда машината до популярното летище Лукла, откъдето излитат всички трекери и алпинисти, тръгнали към Еверест. Там екипът подготвя хеликоптера за опита му за рекорд, с леко отклонение от задачата, при което са спасени двама бедстващи трекери с медицински проблеми. После започва облитане на района, за да се намери най-добрия подход към върха, което не се оказва лесна задача, разказва Делсал. Спомня си, че при един от избраните подходи, въпреки използването на цялата мощ на двигателя, той се е движел назад, а при друг - буквално е лазел нагоре.

Наложило се да маневрира ловко между мощно спускащите се надолу или издигащи се нагоре въздушни потоци, известни като комини. След такова успешно маневриране успява да достигне върха, но не каца, защото няма усещането, че това е правилният момент. "Трябва да усещащ, че планината те допуска", спомня си той.

След няколко дни на лошо време отново излита с намерението да кацне на Еверест, което не минало гладко предвид духащия със скорост от 65 възела вятър или около 110 км/ч.

Тогава температурата е минус 35 градуса, а пилотът изобщо не е облечен подходящо за нея - с два слоя термобельо и пилотският костюм, но си спомня, че в тази ситуация ти е толкова горещо в мозъка, че студът навън не е нищо.

Остава там 3 и половина минути. Когато стига отново до Лукла, се вбесява, когато вижда, че компютърът на борда не е направил никакъв запис на полета, с който да докаже онова, което трябва да се смята за рекорд. Налага се да изпълни същия полет за втори път. Тогава записващата техника сработила.