Санкциите срещу Иран вещаят поскъпване на петрола до 100 долара
Решението на САЩ да възстановят санкциите срещу Иран засяга около 4% от световния добив на петрол и износа на 450 000 барела на ден за Европа и 1.9 млн. барела за Азия. В четвъртък цената на петрола от сорт "Брент" достигна 78 долара за барел - най-високата от 2014г. насам, а прагът от 80 долара може да бъде преминат скоро, след като за последните 12 месеца той поскъпна с 60%.
Според анализатори на американската Bank of America Merrill Lynch след година не е изключено "Брент" да достигне и 100 долара за барел. Никой друг засега не е обявявал официално преминаването на тази психологическа граница в цената.
ОПЕК още не бърза да решава дали членовете ѝ да увеличат добива, за да компенсират намаляването на иранския износ. Подобно решение ще отнеме време, а изпълнението му - още повече. На сключилите нови договори се дават 6 месеца срок да ги приключат, след което на ноември санкциите влизат в сила. Но това не означава, че всички танкери с ирански петрол ще спрат - и при предишните санкции Техеран продължи да изнася известно време след началото на ембаргото.
Няколко бизнес издания на Запад побързаха да обявят за мъртва сделката между петролния картел и Русия, благодарение на която цената бе върната от ниските равнища и контролирана така, че да не стане прекалено висока и това едновременно да донесе полза на добиващите американски шистов петрол.
Първата среща на министрите от ОПЕК е на 22-23 юни и освен обсъждането на сделката, удължена до края на 2018г., те ще трябва да помислят дали да компенсират спада на износа от Венецуела. Заради катастрофалната икономическа политика на Николас Мадуро венецуелският добив рязко намаля и затова бе надхвърлена целият обем от 1.2 млн. барела на ден, който ОПЕК бе решила да съкрати. Първата техническа среща, на която ще изникне иранският проблем, е на 22-23 май в Джеда, Саудитска Арабия.
Източници на "Ройтерс" от организацията казват, че засега най-безопасният подход е да се следи ситуацията и да се изчаква. Европейските страни по иранската ядрена сделка обявиха, че ще продължат да я спазват, поради което на износа на петрол от Иран към континента се гледа като на индикатор накъде ще поемат събитията. Внимателно се следи какво правят Китай и Япония. За САЩ почти няма директен ефект, тъй като от десетилетия ирански петрол не се доставя до американските брегове.
В сряда източник от ОПЕК заяви, че Саудитска Арабия била готова да компенсира загубата на ирански петрол на световния пазар, но няма да действа сама. Няма и да предприема бързи стъпки - според оценките на саудитците първият реален ефект от американското ембарго щял да се усети през третото или четвъртото тримесечие. Саудитска Арабия искала единствено да компенсира иранския петрол, защото ако увеличи износа отвъд тези обеми, много е вероятно руснаците и други от ОПЕК да се ядосат и да започнат да заливат пазара, за да не изгубят позиции на него.
Кой ще следи за прилагането
С решението си Доналд Тръмп натовари Бюрото за енергийни ресурси - малко известна служба към външното министерство на САЩ, да убеди компании и правителства да спрат да купуват ирански петрол, дори когато това означава да доставят на по-висока цена. Проблемът е, че предишните санкции от 2012-2015г. бяха подкрепени от Европа, докато този път не е така. От друга страна, не е лесно - но не е и невъзможно - да се скрие нещо от Вашингтон, защото петролът се търгува в долари и всяка операция става със съгласието на Федералния резерв. Така САЩ имат информация за всички по веригата - продавач, търговец, собственик на танкери, застраховател, финансираща банка...
При Обама и Еймъс Хохстийн - тогавашният директор на бюрото, иранският износ бе намален от 2.5 млн. барела на ден до по-малко от 1.3 милиона. Но това не беше лесно дори с по-широката геополитическа подкрепа и екипи на бюрото, заеднос колеги от министерствата на финансите и външната търговия, обикаляха правителства в Ази и Близкия изток, за да ги убеждават да намерят алтернативни доставки и им помагаха да се борят с контрабандата.
С ЕС нямаше проблем, защото партньорите напълно прекратиха вноса - от 650 000 барела на ден до нула. Сега страните по трудно извоюваната ядрена сделка искат да я спасят и обмислят решение, което ще забрани на компаниите от ЕС да спазват американските санкции. Със сигурност и други търговци и клиенти - в частност Китай и Южна Корея - ще опитат да получат от Вашингтон изключение от ембаргото.
Проблемът е, че бюрото не е в най-добрата си форма - предложеният за ръководител Франсис Фанън (бивш шеф в BHP Billiton и Murphy Oil) още не е одобрен от Сената, свободни са и няколко поста на средно ниво и има забрана за назначаване на нови служители и прехвърляне на хора от други агенции. В момента бюрото се ръководи от специален пратеник - Джон Марик, който работеше за кампанията на Джон Маккейн през 2008г.
Не е ясно колко са служителите в момента - вероятно под 100, но от Държавния департамент казват, че отделите за Иран и Венецуела са в пълен състев. Въпросът е администрацията ясно да дефинира какво очаква от тях, с колко трябва да бъде намален иранският износ (последният път другите страни свиха покупките с 18-20 процента) и как ще си сътрудничат с други министерства. Задължително е да е ясно и какви са условията за отмяна на санкциите, но засега това не е декларирано.