Това е част от заключенията за България в разпространения днес Доклад на Европейската централна банка за конвергенцията, обхващащ 7 от деветте държави в Европейския съюз, които още не са приели еврото (останалите две са Дания и Великобритания, за които такива доклади се изготвят само по тяхно искане, а и британците си тръгват от ЕС след една година).

Още в самото начало се припомня, че тези седем страни са поели ангажимент да приемат еврото и да се стремят да покрият всички критерии за изравняване (конвергенция) със страните с единна валута.

В обхващащата десетки страници част за българската икономика са изредени макропоказатели, по които тя напълно покрива изискванията на еврозоната и те са доста по-добри от данните на някои държави в нея. "Българската икономика е добре интегрирана в еврозоната посредством търговската и инвестиционната си свързаност", казват авторите. Те посочват, че през миналата година за еврозоната е отивал дял от 44.6% от общия износ на България и от тези 19 страни са дошли 43.4% от вноса. Над 60% са и преките инвестиции, дошли в България от еврозоната.

Левът е стабилен благодарение на валутния борд, инфлацията е ниска, държавният дълг е с относително малък дял от БВП и може да се управлява ефикасно, фискалната дисциплина и балансът в бюджета изглеждат добре. В средно- и дългосрочен хоризонт България е изправена пред малки рискове за фискалната устойчивост.

ЕЦБ има забележки към Закона за БНБ и препоръчва коригиране на конкретни части от него, за да се подсили независимостта на националната банка, на нейното ръководство, правомощия и политика. Целта е също така - ако България наистина иска скоро да влезе в еврозоната - те да съответстват на договорите и на устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. "За по- нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики съгласно приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и да работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии."

Основните проблеми, както посочи на 7 март и Европейската комисия, предстоят. Ето част от забележките на ЕЦБ:

- "Макар че макроикономическите дисбаланси в България вече не се оценяват като прекомерни, икономиката ѝ се сблъсква с тях под формата на оставащи слабости във финансовия сектор в съчетание със сравнително висока корпоративна задлъжнялост", казват от ЕЦБ. В посочените данни (без 2017 г.) се вижда, че консолидираният дълг на частния сектор е бил над 110% от БВП през 2015 г. и почти 105% от БВП през 2016 г. (За сравнение, държавният дълг е бил през миналата година малко над 23%, а през настоящата година се очаква да намалее до под 22% от БВП.) Високото ниво на натрупан дълг в частния нефинансов сектор остава най-уязвимото място за анализираните 7 държави. "Благоразумната фискална политика и по-нататъшните структурни бюджетни реформи остават от ключово значение, за да се запази в бъдеще стабилността на публичните финанси."

- "Качеството на работа на институциите и на управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави с изключение на Швеция. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и устойчивостта на конвергенцията", посочва ЕЦБ другият проблем пред допускането до еврозоната. България е сред страните с ниско качество на институциите и управлението, то се е подобрило много малко спрямо 2008 г., а дори Полша, която заема средищно място по показатели, е обект от януари 2016 г. на безпрецедентна процедура на Европейската комисия за нарушаване върховенството на закона.

- "Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и неотдавнашното увеличение на разходите за труд на единица продукция", пише в доклада. В статистическите данни към него страната е посочена с най-високите годишни показатели за повишаване на разходите за труд и това е обяснимо предвид ниския старт на догонваща България. Но тук се добавят също и дългосрочно намаляване на населението в трудоспособна възраст, административни и политически фактори и по-високите административни цени на комуналните услуги и енергията. Според експертите трябва подходяща политика от управляващите в София, за да се избегне натрупването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика. Тук отново се появява добре известният проблем с ръста на заплатите и разходите за труд при достатъчен растеж на производителността. В противен случай в очите на инвеститорите България ще се окаже с относително скъпи работници, с намаляла конкурентоспособност и привлекателност.

- Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква още благоразумна фискална политика, структурни бюджетни реформи, значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система. Трябва да намалее все още тежко бреме на корпоративния дълг, да се пристъпи към либерализация на регулираните сектори и да се подобри дейността си по усвояването на средства от европейските фондове. Дългосрочно безработните българи са голям процент от общата безработица и са нужни допълнителни мерки за повишаване на пригодността на хората за труд и равнището на уменията им.

- Кредитният риск още представлява сериозна заплаха за финансовата стабилност при все още високото равнище на необслужваните кредити за нефинансови предприятия, смятат от ЕЦБ. Препоръката е да се премахнат юридическите и съдебните пречки за преструктурирането на необслужваните кредити и да се реализират всеобхватни планове за действие с цел допълнително усъвършенстване на надзора върху банковия и небанковия сектор.

- Данъчната система може да стане по-благоприятна за растеж, като се преминава към по-ниска данъчна тежест за нископлатения труд, за по-ефективно използване на имотните данъци и за предоставяне на медицински услуги с по-висока ефективност на разходите. Властите трябва още да ограничат сивата икономика и да подобрят ефективността на разходите си.