Русия и Турция се договориха за строителство на "Турски поток" до границите на ЕС
"Газпром" и правителството на Турция подписаха протокол за изграждане на сухопътна част на газопровода "Турски поток" от тракийския бряг на Черно море до границата на Европейския съюз. Овен това Анкара ще получи около 1 милиард долара под формата на отстъпка със задна дата от 10.25 процента от цената природния газ за турския пазар за 2015 и 2016 година.
В съобщението на газовия гигант не се посочва до коя граница ще бъде изградена връзката - с България или с Гърция. Посочва се само, че тя ще е дълга 180 км, а това е достатъчно за свързване с газопреносните мрежи на двете страни членки на ЕС от градчето Къйъкьой (Мидия) на турския черноморски бряг, където излезе първата подводна тръба на "Турски поток".
В съобщението на "Газпром" не се казва нищо повече освен това, че транзитният участък ще е за доставка на газ на европейския пазар. На съпровождащата картата също не е показано нищо повече от връзката при Люлебургаз със съществуващия газопровод за внос на руски газ през България и стрелка, сочеща към точката, където се събират границите на Гърция и България с Турция.
Със строителството ще се заеме дружество, създадено специално за целта. То ще е проектна компания, ще се казва TurkAkim Gaz Tasima A. S. и по 50% дял ще държат "Газпром" и Турция.
Край на "Балкански поток" преди да се роди?
Двете страни не споменават срокове за изграждане на връзката с европейския пазар, нито кой от ЕС ще купува руски газ.
Ако протоколът доведе до реално изграждане на сухопътен участък, това означава, че няма да се реализира сценарий "Газпром" да отклони втората тръба на "Турски поток" към българския бряг за директни доставки по инициатива, която президенът Румен Радев преди броени дни условно нарече "Балкански поток".
В този случай ще бъдат оправдани и твърденията, че руската компания замразява втората тръба, която се полага в Черно море (временно работата по нея е спряна, но през септември се очаква специалната платформа да се завърне и поднови работа). Засега е сигурно, че "Турски поток" ще е само с една тръба с капацитет от 15.75 млрд. куб. м годишно единствено за нуждите на Турция, чието строителство в морето приключи на 30 април. Втората тръба със същия капацитет винаги е била под условие да има търсене за газа на пазарите на Югоизточна Европа и Европейския съюз. Освен това Москва непрекъснато настоява, че продължение ще има, единствено ако Европейската комисия гарантира приоритетен статут на насрещната инфраструктура.
Турция ще получи от "Газпром" 1 млрд. долара
Също в събота "Газпром експорт" и турската държавна компания "Боташ+ подписаха документи за извънсъдебно уреждане на спора им за договора за доставка на руски газ за турските клиенти. Скоро Анкара ще оттегли иска си пред арбитражен съд от октомври 2015г., когато турците поискаха преразглеждане на цените за суровината, закупена след 29 декември 2014г.
Новината в Турция - вторият по големина (след Германия) пазар за руски газа, съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган. "След продължителни преговори постигнахме споразумение за отстъпка от 10.25%, обхващаща 2015 и 2016 година. По този начин на страната ни ще бъдат преведени 1 милиард долара."
Фактически двете страни фиксират договорката за отстъпка, постигната през пролетта на 2015г., но която така и не бе юридически финализирана. Споменатият от Ердоган милиард долара е надплатеното от турска страна за двете години.
От "Газпром" и "Боташ" не коментират има ли връзка между двете споразумения от днес.
А може би е само натиск над Европа?
Пред московския делови всекидневник "Ведомости" директорът от "Фич" Дмитрий Маринченко коментира, че най-вероятно и Русия, и Турция са наясно на коя граница ще излезе сухопътната връзка. "Получаването на нужните разрешения от турска страна ще позволи да се водят конкретни преговори с потенциални европейски клиенти. Но втората тръба на "Турски поток" няма в Европа такъв силен лобист, какъвто има "Северен поток 2" [в лицето на Германия] и затова Русия тепърва ще трябва да убеждава ЕС, че проектът е нужен."
Според него приключването на строителството и пускането на газ до края на 2019г., каквито остават плановете на "Газпром", е доста смело предположение.
С него не е съгласен Алексей Гривач, зам.-директор на Фонда за национална енергийна сигурност. То йсмята, че една година е напълно достатъчна, за да се построят 200 км газопровод до границите на Гърция, например. Къде ще е крайната точка зависи от позициите на Атина и София, но и от търсенето на пазара.
"Действащата инфраструктура позволява да се организира реверсивен поток към България или да се използват други газопроводи, които се строят в момента за доставка на руски газ в Югоизточна Европа. Либерализацията на пазара и достъпът до инфраструтурата на трети лица също са фактор, защото това е за всички доставчици."