Какво промени за Западните Балкани срещата в София
Срещата за Западните Балкани в София не беше замислена като "разговор за разширяването" независимо от очакванията, които първоначално породи и които намаляха непосредствено преди 17 май. На самия форум разговорът за свързаност и инвестиции беше ключов в онази част от дневния ред, която не бе засенчена от теми като ядрената сделка с Иран.
Българските власти приветстваха срещата като "историческа" и свидетелство за "единството" на европейските лидери, при което нямаше фалшиви обещания. В коментари в някои от страните от Западните Балкани обаче натежа усещането, че лидерите им ще си тръгнат с празни ръце, а и посланието на френския президент Еманюел Макрон допълнително охлади ентусиазма. Вместо да поемат по ясен път, "отношенията между ЕС и страните членки... и Западните Балкани навлязоха в спирала без ясна стратегия," обяснява Анди Добруши, изпълнителният директор на фондация "Отворено общество" в Албания.
Това ли трябва да е равносметката от срещата в момент, когато стратегията на Брюксел декларативно искаше "ангажимент" на Балканите като лекарство срещу влиянието на "други страни"? Колко "историческа" беше тя, какво ще означава и какво ще промени в региона, преди обещанията за инвестиции и инфраструктура да бъдат изпълнени? И не на последно място, у кого е в момента "топката на разширяването" - Брюксел или Западните Балкани?
Пробивът: разговорите и новият дневен ред
Доволните от срещата в страните от Западните Балкани изтъкват, че тя е пробив след 15 г., в които подобен форум не се е състоял - последният път е на 21 юни 2003 г. в Солун. В документа, приет тогава, обаче думите "Западни Балкани", "членство" и "разширяване" присъстват в текста, понякога дори в едно изречение. В сегашната декларация посланията бяха внимателно подбрани, за да гарантират подкрепа от всички европейски държави, и подобни термини липсваха - новият текст изглеждаше лишен от силния ангажимент на стария, въпреки че и през 2003 г. косовски представители (макар и не на независима държава) са на масата.
"Прави впечатление, че са пропуснати думите "разширяване", "присъединяване", "членство" и "интеграция"," казва Николаос Цифакис от Центъра за европейски изследвания "Вилфред Мартенс", който оглавява Департамента за политология и международни отношения към Пелопонеския университет. Според него срещата и декларацията не са отговаряли на очакванията на западнобалканските лидери.
"Ако много се иска от мен да намеря добри новини, ще кажа, че присъединяването към ЕС на Западните Балкани отново е на дневен ред и има шанс то да остане в него известно време, имайки предвид, че вече е предвидено Хърватия да е домакин на следващата среща в 2020 г.", казва още Цифакис. В Загреб впрочем беше и първата среща ЕС - Западни Балкани през ноември 2000 г.
Нужни са по-големи усилия и от Европейския съюз, и от Западните Балкани след срещата, смята Мая Бобич от неправителствената организация "Европейско движение", която лобира за по-активна евроинтеграция. "Успех е, че Балканите и ЕС седнаха на една маса 15 г. след разговорите в Солун и че по време на самото българско председателството разширяването беше важно в дневния ред. Ако обаче става въпрос какво получиха и за стремежите им за разширяване... положението не е толкова розово", добавя тя. Бобич припомня, че в речта на Макрон всъщност нямаше нищо ново, нищо различно от стратегията, публикувана от еврокомисията. "Тя обаче показа, че времето за разширяване не е обещаващо... европейската перспектива остава, но самата политика и регионът имат нужда не само от перспектива и обещания."
Балканските страни трябва да си "напишат домашното", но биха могли да се предоставят още инструменти, които да помогнат да се ускори процесът в технически, политически и финансов смисъл, да се включи районът като "бъдещи членки" в стратегиите за индустрия, иновации и миграция например. Освен това "регионът трябва да настигне ЕС, а икономическата и социалната пропаст е огромна".
"Не са демократи по убеждение"
Ако в началото на февруари се говореше за възможността Сърбия и Черна гора да влязат в ЕС до 2025 г., разширяването се споменаваше все по-рядко във времето до срещата. Това повдигна въпроса дали Брюксел може действително да подтикне Западните Балкани към реформи, ако не им предложи членство в замяна.
"Отложената перспектива определено се отразява негативно както на разрешаването на двустранни въпроси, така и на прилагането на реформи. Вече можем да видим намаляващата обществена подкрепа, най-вече в Сърбия, където е едва около 50% "за" членство." Според нея фактът, че ангажиментът на ЕС към Западните Балкани продължава почти 2 десетилетия без кой знае какви резултати, е знак, че "е нужна промяна и по-голяма отдаденост от ЕС", макар съюзът сега да има и други проблеми. "Ако перспективата е неясна, каквато е сега", страните от региона имат много по-малък стимул да изпълняват ангажиментите си.
"Мисля, че ЕС държи спирачката на хода на реформите в Западните Балкани", обяснява Николаос Цифакис. (Но) подронването на демокрацията в региона и стагнацията не трябва да се приписват само на ЕС. Да, ЕС се притеснява повече от по-спешните си проблеми и показва несклонност да интегрира бързо западнобалканските кандидати. Не бива обаче да омаловажаваме факта, че повечето западнобалкански лидери (с няколко изключения) не са реформатори или либерални демократи по убеждение."
Според Анди Добруши, ако се вземе примерът за правосъдната реформа на Албания, отложената перспектива на страната ще се отрази на "нагласите" към ЕС, нов страната "няма спор, че има само един път, който води към Европа - лишен от корупция и организирана престъпност и с върховенство на закона", смята той. "Това е добър момент Западните Балкани да покажат, че могат да изградят регион, освободен от миналото си, икономически жизнеспособен и със свързани (помежду си страни)."
"Няколко нюанса зелено"
Единствената "среща за разширяване", която предстои, ще е на 28 юни. Тогава, макар и само като една от точките в дневния си ред, европейските лидери ще решат дали да започнат преговори за членство с Македония и Албания, както препоръча еврокомисията в докладите си тази година. При едната решението зависи от спора за името с Гърция, а при другата - от разногласията, които съществуват в Европа за това как трябва да тече разширяването, смятат анализаторите. "Няколко страни - членки на ЕС, са скептични за разширяването и Франция е само най-гръмогласната от тях", казва Николаос Цифакис.
"Докато македонската кандидатура силно зависи от желанието на една страна членка - Гърция, другата - Албания, вижда съпротива от много (страни членки)", смята Мая Бобич. Според нея нагласите в ЕС са по-положителни към Македония, но много зависи от спора за името. "В крайна сметка по-добра политика на разширяване обслужва най-важните интереси на ЕС. Други актьори (в региона) далеч не предлагат колкото ЕС, но са активни и получават все повече влияние", без да водят до по-голям икономически просперитет, добавя тя.
Според Анди Добруши, "независимо колко скептични се показват някои страни членки, трябва да се подчертае един важен факт - периодът допринесе не само за повишено внимание и фокус към Западните Балкани, но подхрани и диалог на различни нива. Зелена светлина може да дойде в няколко нюанса зелено през юни, но има достатъчно оптимизъм, че ще има светлина."