Европейските помощи невинаги са спасение за върнатите в Африка мигранти

На живо
Заседанието на Народното събрание

Европейските помощи невинаги са спасение за върнатите в Африка мигранти

Фату Кине
Reuters
Фату Кине
Когато неуспешният опит на Фату Кине да стигне до Европа я оставила безработна и без пукната пара в Алжир, тя се обърнала към агенция, за която била чувала, че помага на мигранти да се върнат у дома.
Международната организация на ООН за миграцията (МОМ) направила това за нея и дори нещо повече. Тя върнала жената със самолет в Сенегал през януари миналата година и ѝ дала над 1000 долара, за да започне шивашки бизнес в крайбрежната столица Дакар.
Една година по-късно обаче Кине е на ръба на оцеляването. След като плати наема за магазин от 25 кв.м, ѝ остават около 16 000 СЕФА франка (централноафрикански франка, 29 долара), и то ако месецът е бил добър - не много повече, отколкото изкарвала като чистачка в болница, преди да замине за Алжир.
МОМ и Европейският съюз активизират усилията си да върнат африканските мигранти в родината им, след като хиляди загинаха по време на опасното морско пътуване към Европа, а правителствата на някои страни настояват за по-строги правила, които да намалят рязко броя на пристигащите. Мигрантите често биват репатрирани от страни като Алжир и Либия, където мнозина засядат на път за Европа, както и от самата Европа. Усилията се активизираха особено през последните шест месеца след разкритията за пазари за робски мигрантски труд в Либия.
Но интервютата с мигранти като Кине разкриват недостатъците на репатрирането дори за онези, които са имали достатъчно късмет да получат грант за стартиране на бизнес. В страни като Сенегал, където локалната икономическа активност често е слаба, мнозина трудно оцеляват.
В нейния магазин в оживено предградие на Дакар миналия месец, заобиколена от три шевни машини и два манекена, които гордо демонстрират разноцветните западноафрикански роби "бубу", които шие, Кине сподели, че иска отново да пробва да стигне до Европа, защото трудно свързва двата края. "С моите две деца не мога да се справя", каза 26-годишната жена.
МОМ признава, че репатрираните мигранти са изправени пред предизвикателства, аналогични на тези, които по начало са ги подтикнали да напуснат родината си, и че те често се опитват да заминат отново. В такива случаи организацията се старае да осигури за мигрантите точна информация за миграционното пътуване и потенциалните рискове, казва говорителката ѝ Флоранс Ким. МОМ издава брошури на няколко езика, които информират кандидат-мигрантите за това какво може би ги очаква.
Няма "сребърен куршум"
В края на 2016 г. ЕС и МОМ стартираха най-големия си проект за репартиране досега: фонд от 174 млн. евро (203 млн. долара), който да помага на мигрантите да се върнат у дома и да получат нов старт в живота по начин, който би премахнал необходимостта да потеглят за Европа. Той бе иницииран под натиска на европейски страни, разтревожени от имиграционните равнища и нарастващия брой на смъртните случаи сред африканците, опитващи се да прекосят Средиземно море с претоварени лодки.
МОМ е регистрирала 171 635 мигранти, пристигнали с лодки от Африка през 2017 г., което не включва онези, вероятно хиляди на брой, които са се опитали и не са успели. Новата програма досега е върнала над 25 000 души в 14 африкански страни, а 2700 от тях са получили пари за стартиране на бизнес или проект в местната общност. Други мигранти, включително Кине, са се върнали у дома през същия период с помощта на фондове от предишни проекти, но МОМ не разполага с данни за общия брой.
Говорителката на организацията каза, че е прекалено рано да се прецени колко добре работи най-новата програма, но призна, че репатрирането само по себе си не е достатъчно и че репатрираните мигранти трябва да имат възможност да оцелеят финансово. Експерти обаче изразяват опасения относно дългосрочната ефективност на стратегията, особено предвид нарастването на работната сила в Африка през следващите десетилетия, което ще увеличи демографския натиск.
"Тези проекти са много важни и доста необходими, но ние всъщност не знаем какво се случва с тези хора", казва Камий льо Коз, анализатор в Института за миграционна политика в Брюксел, която е проучвала новата инициатива. Според нея не се правят достатъчно проучвания, които да гарантират, че бизнесът на репатрирания мигрант ще бъде жизнеспособен.
Хадим Файе е един от завърналите се мигранти, които трудно се справят, въпреки че е получил 2400 долара от италианска агенция за хуманитарна помощ, за да отвори железария в Сенегал. Той живеел от 15 години в Италия, където берял плодове и изпращал спестените пари у дома, когато срокът на документите му изтекъл и той бил изхвърлен на улицата. Грантът в началото на 2017 г., който бил отделен от програмата на МОМ, но финансиран от ЕС, отишъл за купуване на материали и наемане на помещение в Туба, в родния му Сенегал. Оттогава той води мъчителна борба с местните конкуренти. На 43 години, с три малки деца и болна майка, Файе мисли да затвори магазина и да се върне в селото на рода му и да отглежда фъстъци.
Хадим Файе с майка си и сестра си
Reuters
Хадим Файе с майка си и сестра си
"Търговията не върви. Един ден продадеш нещо, на другия - нищо", каза Файе, с когото разговаряхме в малкия му железарски магазин в Туба - отдалечен прашен град навътре в сушата, на 200 км от Дакар.
МОМ твърди, че проследява напредъка на репатрираните мигранти, като взима телефонните номера на хората, които са се върнали с нейна помощ. Според организацията често трябва да минат месеци, за да могат да се почувстват наистина у дома.
Говорителка на ЕС заяви, че този подход "позволява на мигрантите да се върнат у дома по сигурен, достоен и доброволен начин", но добави, че репатрирането е тежко и те често искат да се върнат в Европа.
"Контекстът е труден. Няма "сребърен куршум", няма бързо решение", каза тя.
Известен успех
Много от репатрираните се чувстват не на мястото си, безпомощни след продължително отсъствие. Други казват, че са чували слухове за възможна помощ, но не са знаели как да достигнат до нея.
МОМ репатрирала 43-годишния Хадим Диав със самолет от Мюнхен през 2017 г. Той каза, че отчаяно искал да работи в Германия легално, но не успял да получи убежище. МОМ му дала 400 евро при пристигането и още 400 евро шест месеца след връщането у дома. По думите му въпреки помощта той преживява също толкова трудно, колкото и преди да замине за Европа през 2010 г. Парите, които изкарва от малката си птицеферма в град Пикине, отиват за изплащането на дългове. Понеже не може да си позволи собствено жилище, живее със сестра си. Твърди, че не е знаел, че има достъп до безвъзмездна помощ за откриване на бизнес, иначе щял да кандидатства.
"Седем години в Европа и се връщаш в родината с празни ръце. Трудно е", каза той.
Според говорителката на МОМ организацията напоследък е активизирала усилията да информира мигрантите за възможностите, които са на тяхно разположение при завръщането им. Тя добави, че в рамките на съвместната инициатива с ЕС МОМ се старае да се фокусира не просто върху индивидуални проекти, а върху такива, които помагат на цели общности. Този подход е показал известен успех.
Фату Кине
Reuters
Фату Кине
След като бил репатриран в Сенегал от Либия в края на 2016 г., Матар Худея Ндиайе миналата година започнал работа в птицеферма заедно с група други мигранти. МОМ платила за петчленния му екип пари за 2000 пилета, за фураж, фризер и наем за три месеца. За тези три месеца Ндиайе спечелил 3 млн. CFA франка (5205 долара). С тях 27-годишният мъж започнал онлайн бизнес за продажба на облекло, музика и аксесоари. Построил собствена птицеферма в родния си град Лингере с 1500 пилета. Работи за МОМ, като убеждава другите да не заминават за Европа.
"Имам приятели в Италия. Те казват по "Уотсап", че нямат работа, че спят на улицата", каза Ндиайе, седнал на матрака, на който спи в скромната си стая в околностите на Дакар. "Казват, че ако са знаели, че ще живеят така, нямало да си губят времето", добави той. /БТА