Войната прекрои демографския облик на Сирия
Седем години на война и масово изселване прекроиха демографската карта на Сирия и издигнаха между етническите, религиозните и политическите общности на страната граници, които трудно ще могат да бъдат премахнати.
В тази нова Сирия противниците на режима бяха прогонени от много региони, малцинствата са още по-сплотени, а общностите - географски по-хомогенни, разказват пред "Франс прес" изселени лица, анализатори и правозащитници.
С около 11 милиона сирийски бежанци в чужбина или изселени вътре в страната и без ясна перспектива за завръщането им у дома след войната, има риск демографската трансформация да продължи, подчертават те.
Абу Мусаб ал Мукасар, 25-годишен бунтовник, се страхува, че никога няма да може да се върне в родния си град Хомс, Централна Сирия, вече изцяло контролиран от войските на президента Башар ал Асад.
"Не бих могъл никога да живея на територия, завладяна от режима, или да съжителствам с алауити", казва той, имайки предвид религиозното малцинство, към което принадлежи президентът в тази страна със сунитско мнозинство. "Ще разкажа всичко това на сина си, за да може и той да мрази тези хора, които ни причиниха толкова злини", казва този боец, с когото Франс прес разговаря онлайн.
Войната в Сирия започна през 2011 г. след потушаването от режима на демонстрациите за демократични реформи. Тя се усложни с намесата на регионални играчи, чуждестранни сили и джихадистки групировки.
Сунитът Абу Мусаб бяга от Хомс за първи път през 2014 г. в околните селски бунтовнически зони. Миналата седмица поредно договорено изтегляне го принуждава отново да се изсели със семейството си в провинция Идлиб, Северозападна Сирия.Тя се превърна в убежище за стотици хиляди бунтовници и техните семейства, в мнозинството си сунити, след превземането на техните бастиони от режима.
"Демографската структура се промени, без дори да го забележим, страната беше разделена", казва със съжаление Абу Мусаб. "Северът е сунитски, североизтокът кюрдски, а алауитите и шиитите са предимно концентрирани в Латакия, Тартус и Хомс", продължава той.
За Фабрис Баланш, университетски експерт по сирийския конфликт, е "ясно, че има стратегия за изгонване на политическите противници". Все пак прогонването на "противници" важи не само за алауитския режим. Сирийските бунтовници изгониха от своите зони алауитските и християнските малцинства, смятани за лоялни на Асад, каза той пред "Франс прес".
Преди войната арабите сунити представляваха 65 процента от населението, кюрдите около 15 процента, а всичките религиозни малцинства близо 20 процента. Въпреки че режимът загуби влияние, подкрепата на алауитите, шиитите и християните му позволи да се радва на по-солидни позиции сред населението, обясни Баланш. "Днес 70 процента от сирийското население живее в зони, контролирани от режима, от които повече от една трета са от малцинствата", уточни той.
Някои от демографските промени се случиха чрез политически споразумения между режима и бунтовниците.
Взаимна евакуация, започнала през 2015 г., засегна хиляди жители на Фуа и Кафрая, шиитски местности в провинция Идлиб, обградени от бунтовниците и тези от Забадани и Мадая, близо до Дамаск, обсадени от режима.
През 2017 г. президентът Асад каза пред "Франс прес", че тези изселвания са "задължителни", но временни. Жителите на тези местности обаче не обмислят да се завръщат у дома. Абас Абас, 36-годишен, е избягал от Кафрая в Сайеда Зейнаб, квартал близо до Дамаск със шиитска светиня. "Тук най-малкото не се страхувам, че ще ме отвлекат", казва той. В миналото шиитското население на Кафрая се смесваше с тези от други селища. "След осем години война обаче нещата са различни", обяснява звукоинженерът.
В Северозапада офанзивата на Турция в началото на януари разстрои етнодемографските граници: 137 000 жители на анклава Африн, с кюрдско мнозинство, избягаха към зони, контролирани от режима или от автономната кюрдска администрация в Североизтока. Някои от техните къщи приютяват вече други изселници, особено откакто около 35 000 жители на бившия бунтовнически бастион в Източна Гута, близо до Дамаск, се настаниха в Африн.
Кюрдите обвиняват Турция, че иска да промени етническия състав. Анализатори потвърждават, че Анкара цели да настани в зоната под свой контрол 3.5-те милиона сирийски бежанци, живеещи в Турция. Сирийската опозиция обвинява на свой ред кюрдите, че са изгонили арабите от градовете под техен контрол. При липсата на преходно правосъдие и поемане на вина, и от едната, и от другата страна, има риск ситуацията да се утежни, предупреждава Диана Земан от неправителствената организация "Амнести интернешънъл". "Общностите ще се затворят още повече в себе си". /БТА