Въпреки че "Ислямска държава" като цяло е победена в Ирак, мнозина от разселените хора, които наброяват 2.2 милиона и живеят в бежански лагери, все още усещат хватката на екстремистката групировка и казват, че се страхуват да се върнат по домовете си.

Найма Сюлейман Хасан е отчаяна. Шестдесет и пет годишната жена, облечена в кафява роба и бяла забрадка, стои пред палатката си и непрестанно удря главата си с ръце. "Загубихме всичко", повтаря тя, молейки се на Бог. Зад нея до ръба на палатката стои мокър шкаф. Предишния ден е валяло в бежанския лагер Кабарто в контролирания от кюрдите Северен Ирак и цялата покъщнина на семейството й е наводнена.

Вътре те метат водата от бетонния под. Тя казва, че това се случва за трети път. В лагера няма нито работа, нито пари. Тя получава само 15 долара на месец. "Дори не мога да си купя килограм домати", казва Найма и добавя, че скоро настъпва рамазанът.

Войната срещу терористичната организация "Ислямска държава" опустоши големи части от Ирак, а особено силно засегнати са северът и западът на страната. Възстановяването е внушителна задача.

Общо 2.2 милиона вътрешно разселени хора, основно от районите Синджар и Мосул, водят мизерно съществуване далеч от дома.

Въпреки че иракската армия като цяло прогони "Ислямска държава" от териториите, контролирани от нея през 2017 г., включително град Мосул, групировката все още държи отделни анклави в пустинните райони на Западен Ирак.

Бежанските лагери са подложени на екстремни климатични условия. През зимата вали много и температурите падат почти до нулата, а през лятото могат да скочат до 50 градуса по Целзий. В лагера Кабарто близо до град Дохук 26 хиляди бежанци са приютени в палатки от по 24 квадратни метра. Те са избягали от домовете си, за да се спасят от "Ислямска държава". Повечето са язиди и около половината са деца.

Според ООН от 2016 г. етническото малцинство е станало жертва на геноцид, извършван от "Ислямска държава".

Много от тези разселени хора живеят в бежанския лагер с години. Построяването на пречиствателна станция за вода бе завършено едва неотдавна. Преди това отпадните води и екскрементите се оттичаха в открити канали. И при все че имат електричество, питейна вода и училища, перспективите някога да успеят да се върнат по домовете си са малки.

Найма Сюлейман Хасан и семейството й живеят тук от четири години. Те спят върху рогозки, които разстилат на пода всяка вечер. Тя и нейното семейство са мюсюлмани сунити и идват от планината Синджар. Хасан неотдавна се пререгистрира в лагера за още три години. Тя би желала да се върне у дома, но се плаши. "Страхувам се от геноцид", казва тя.

Когато произнася думите "Ислямска държава", тя изведнъж притихва и може само да шепне. Тя и семейството й се страхуват, че бившите й съседи язиди и шиити ще й потърсят възмездие, ако се върне у дома. Военните успехи на "Ислямска държава" през 2014 г. бяха възможни единствено с подкрепата на сунитите, мнозина от които все още симпатизират на групировката.

Язидите, от друга страна, продължават да се страхуват от омразата на сунитите, казва Идо Баба Шейх. "Проблемът е, че идеологията на "Ислямска държава" е все още в главите им", казва шестдесет и три годишният Идо в главния язидски храм в Лалиш, където брат му е религиозен лидер на общността, брутално преследвана от "Ислямска държава".

Много иракчани са далеч от връщане към нормалния живот; тиранията на "Ислямска държава" не само разруши сгради и инфраструктура, а също остави след себе си много пострадали хора.

Според Идо Баба Шейх обаче е твърде рано да се мисли за връщане у дома. Всъщност страхът на християните и язидите от бившите им съседи е толкова голям, казва той, че мнозина все още напускат Ирак. /БТА