Между турския град Чобанбей и Ал Баб от другата страна на границата със Сирия има нови пътища. В Ал Баб по улиците има знамена и на двете държави, надписите на сградите са и на турски, има билборд, който почита паметта на турските войници, загинали в битка срещу "Ислямска държава". С турски средства се изгражда голяма болница, а скоро със средства на компании от първата държава ще се появи и първата индустриална зона в града; текат преброяване и създаване на регистър за земите, разказва "Асошиейтед прес".

Изданието цитира заместник-управителя на турския град Газиантеп - сега изпратен в помощ на трансформацията, започнала в Ал Баб, откакто градът е под турски контрол. "Живеем с тези хора от 600 г., от османски времена. И в крайна сметка като съседи", казва той.

Турция моделира Ал Баб като своя собствена територия в рамките на 4000 км сирийска територия, които са по неин контрол. На практика една четвърт от населението на Сирия е под пряк или непряк турски контрол в момента - това включва 3.6 млн. бежанци в Турция, 600 хил. души в анклава и 2 млн. в Идлиб, последната провинция в ръцете на бунтовниците, където Анкара стана един от "гарантите" на опитите за прекратяване на огъня.

Всички тези инвестиции обаче пораждат спекулации какво иска да направи Анкара в сирийските провинции, пише АП. Същевременно Турция има стратегически цели там, като например да сдържа големия си враг - Силите за защита на народа (YPG), кюрдската паравоенна организация, съюзена с Вашингтон, но считана от Анкара за сирийско разклонение на ПКК. С тази идея започна и операция "Маслинова клонка" през януари, която отвоюва Африн, стигна до град Манбидж и на теория отстоява амбициите да "прочисти" Северна Сирия до иракската граница.

Според АП Турция, твърдейки, че действа по "хуманитарни" причини и като гарант на сирийската опозиция, търси място на масата за преговори заедно с Русия като една от силите, които ще оформят сирийското бъдеще. А и намесата на Анкара в Сирия се ползва с благословията на Москва. Същевременно турските власти работят с Вашингтон в опит да го отклонят от съюза с кюрдите, но да разчитат на него за сдържане на Техеран. Според Хайко Вимен от Международната кризисна група войниците, с които Турция разполага на терен, означават, че "определено не е възможно решение без турското сътрудничество".

За Турция влизането в Сирия започна като част от регионалната коалиция със западни сили, финансираща и въоръжаваща бунтовници, която трябваше да работи за отстраняването на Асад. След това Анкара обяви, че трябва да се защити както от "Ислямска държава", така и от YPG.

Първо (от лятото на 2016 г. насетне) се "вклини" във владените от кюрди територии, които те отвоюваха от "Ислямска държава" и които бяха обявени за "федерален регион Рожава", автономен в рамките на Сирия; след това през януари тази година започна и операция "Маслинова клонка".

Първоначално заплашваше Съединените щати, че трябва да изтеглят войниците си от коалицията срещу "Ислямска държава", за да не се стигне до военен сблъсък, и обещаваше да разпростре операцията по цялата сирийска граница. В момента обаче е изправена пред факта, че САЩ контролират заедно с бунтовниците около една четвърт от територията, включително голяма част от границата с Турция и районите със сирийски петролни залежи.

В битките на Турция от 2016 г. насам се укрепи особеният съюз с Русия. "За пръв път руските военновъздушни сили подкрепиха турските сили в напредъка им към (Ал Баб)", а по-късно тази година стратегическото положение на града "помогна да се изтласка YPG от най-западната ѝ крепост, Африн", пише АП.

Сегашната фаза е по-различна - включва създаване на "турско-европейски" тип управление в контролираните от нея райони. По думите на управителя на Газиантеп Сенол Есмер Анкара участва в изграждането на 21-членен съвет, а персоналът му от 150 души е финансиран от Турция. Чрез този орган би трябвало да бъдат събрани 1.7 млн. приходи от наеми, данъци и общински такси тази година, казва той, цитиран от агенцията. По думите му: "Ние предоставяме брашното, но (сирийците) го обработват, за да си направят хляб."

В този процес се изграждат болници и училища (преподавателите, хиляди на брой, получават заплатите си от Турция), съдилища (в които работят бивши сирийски съдии), пощенски клонове, използвани като банки - включително за превод на заплати. Всичко това означава, че учениците в тази част на Сирия учат и турски език като малки.

Анкара възлага на административни служители да управляват райони, завзети в операциите "Щитът на Ефрат" и "Маслинова клонка", а училища в тях, създадени от турското министерство на образованието, обучават 200 хил. студенти. През 2016-2017 г. са обучени сирийци, за да действат като "полицаи", "пощенски служители", "мюфтии". В Африн Турция изигра важна роля в създаването на местна власт, каквато би искала да има и в град Манбидж.

Миналата седмица Турция каза, че четвърти университет ще има свой кампус на сирийска територия. Университетът "Харан" в Шанлъурфа, Югоизточна Турция, сега ще обучава студенти и в Ал Баб, на около 200 км северозападно.

Ал Баб е в турски ръце от операция "Щитът на Ефрат" (започнала през лятото на 2016 г.) насам. Градът е бил посетен от вицепрезидента на университета Али Саръъшък, за да огледа мястото, и се е срещнал в сграда, от която се извисявало знамето на Свободната сирийска армия (ССА), според уебсайта на учебното заведение. Казва се още, че сега хора от Джараблус, Ал Баб и Африн - всички попаднали в ръцете на турските сили и свързани с тях бунтовници в последните две години - ще могат да се обучават на арабски, английски или турски.

На тези три езика според ректора на университета Рамазан Ташалтън е имало и изпити сред 800 ученици в Джараблус и Ал Баб, някои от които след това ще имат възможността да следват в Турция.

С помощ на турските власти до момента в Азаз са отворили подразделения Международният университет на Дамаск, Свободният университет на Алепо (свързан с министерство, изградено от сирийската опозиция), а в Ал Баб - Академията по арабски език и ислямски науки на Башакшехир. В последното студентите получават стипендии от Турската религиозна фондация (Анкара обаче не признава дипломите му), разказва "Ал Монитор".

За "Ал Монитор" поетът Селим Темо, уволнен от университета в Артуклу през 2017 г. заради указа за извънредно положение, казва, че турските проекти са свързани с "колониални стремежи" с "антикюрдски" привкус, но ще се провалят, а сградата на университета "Харан" ще свърши като "регионално основно училище с недовършена сграда".

В Ал Баб инженерът Закария Хадж Хасан участва в проекта за нова индустриална зона. Според него зависимостта от Турция е естествена и историческа, а много сирийци още имат роднини в Турция. "Ще бъдем ли част от Турция? Ще бъдем ли малка независима държавица? Не знаем. Тези, които са националисти, го наричат колониализъм. Тези, които са религиозни, казват, че всички сме мюсюлмани. Нямаме проблем с това. Едно време сме били една нация от Истанбул до Йемен и до Мароко", казва Хасан за АП.

Хуманитарният работник в Ал Баб Мохамед ел Шейх очаква контролът на Турция върху Северна Сирия да продължи поне десетилетие и ще работи заедно с Москва по решение на кризата, което да не включва Асад, но да запази целостта на страната. С турския контрол обаче понякога се работи трудно - той самият например е минал през сериозна бюрокрация и проверки, за да бъде одобрена организацията му. "Турците трябва да помагат на сирийците, не да ги управляват. В този момент те управляват."