Осемнайсетгодишната Сена Су Байсал гласува за първи път в неделя. Тя не помни живота преди президента Реджеп Таийп Ердоган да поеме властта, но ѝ се иска да е израснала в онези времена. "Турция е била по-модерно и светски настроено общество," казва тя в дома си в столицата Анкара, където живее с родителите си. "Иска ми се да бях живяла тогава."

Мехмет Салих Такил, друг ученик, роден през 2000 г., не се съгласява. Казва че Ердоган е идолът му и критикува "стара Турция". "Бил съм на 2 г., когато Ердоган е дошъл на власт. Семейството ми ми разказва за времето преди 2000 г., животът е бил труден тогава. Не бих искал да живея в тези години," каза той на предизборен митинг в подкрепа на Ердоган в Анкара.

Както и останалите в страната, турските тийнейджъри, които гласуват за пръв път в неделя, имат рязко разминаващи се мнения за Ердоган - най-успешния и разделящ обществото лидер в турската политика в последно време.

Партията му спечели изборите през 2002 г. и той взе властта на следващата година. Управлява оттогава - първо като премиер, после - като президент.

Според изследванията управляващата Партия на справедливостта и развитието може и да загуби мнозинството си, а президентският вот потенциално да продължи с втори тур.

Поддръжниците на Ердоган, много от тях набожни консерватори от провинцията, казват, че той е донесъл на страната икономически ръст и е възстановил ролята на исляма в обществения живот. Противниците му казват, че е подкопал устоите на секуларизма на републиката, установени от Мустафа Кемал Ататюрк, и тласка Турция към авторитаризъм. Младите турци, с които разговаря "Ройтерс" обаче, всички родени в първите 6 месеца на хилядолетието, споделят силно безпокойство заради възможностите за образование и работа.

Арман Тихминлиоглу е избрал да учи в университет в Германия, а не в такъв в Турция. Казва, че непрекъснатите промени в образователната система на Турция притесняват учениците. Нова програма от миналата година изключи теорията на Дарвин за еволюцията, промениха се изпитите за влизане в университета, наляха се пари в религиозните училища "имам хатип". "Образователната система се промени 7 пъти, докато бях ученик. Мотивацията е ниска при всички ученици, но за това са отговорни хората. Все пак ни управляват тези, които избираме."

Уелат Айдън, кюрд в отдалечено село в югоизточната провинция Мардин, се притеснява за статута на кюрдския език и за липсата на ресурси в училищата. "За нас нямаше образование на майчиния ни език. Образованието и без това е с лошо качество. Когато няма учител по химия, учителят по литература преподава химия. Затова не поисках да се явя на изпити за университета. Не вярвах, че ще имам шанс."

Демхат Тари, млад фермер в югоизточната провинция Диарбекир, напуснал образователната система след средното училище и вместо това отишъл в Истанбул в търсене на работа. "Получавах 1500 турски лири (320 долара) месечно, които отиваха за наем, вода и електричество и не ми оставаха пари. Когато осъзнах, че няма начин да спестя пари, се върнах в селото си," каза той. "Няма работа, доларът се покачва, златото е скъпо. В такава ситуация никога няма да мога да се оженя."

Чаг Буюрган, която учи за изпити в университета и иска да е зъболекар, казва, че политиките на Ердоган разделят хората. "Ако той не спечели изборите, можем отново да възстановим единството, което сме загубили и заедно да разрешим проблемите си един по един," каза тя в Анкара.

Сестрите близначки Синем и Симге Тунчбилек не мислят така. Казват, че въпреки проблемите на Турция нещата може да се нормализират. И двете вярват, че Ердоган ще спечели в неделя. "Името на Ердоган за нас е името на любовта. Той е много добър баща, защитаваше целия ислямски свят. Вярваме в идеала му за велика Турция," каза Синем.

Зейнеп Арслан е доброволка на опозиционната партията "Саадет" (Партия на щастието). Носи забрадка, откакто е на 12 - право, което правителството на Ердоган защитаваше - но го вини за външната му политика. "Това, че нося забрадката, не означава, че трябва да пренебрегвам проблемите на страната. Това правителство ми позволява да си покривам главата, но не скъсва отношения с Израел," каза тя.

В светския истанбулски квартал "Кадъкьой" Дерин Калели казва, че губи свободата си да избира как да се облича. "Не мога да нося дрехите, които искам. Хората в Европа живеят както искат. Тук не съм толкова свободна, колкото бих искала. Ставаме все по-консервативни. Притесняваме се за бъдещето.

Според Такил новото президентство с изпълнителни правомощия, което ще се установи след изборите, ще възстанови част от силата, която Турция е имала като център на Османската империя. "От това се страхува Западът. Всички заговори на ционистите, масоните и децата на злото срещу Турция ще бъдат осуетени."

Арслан обаче предупреждава, че поддръжниците на Ердоган твърде бързо осъждат цялата опозиция като предатели и правят живота почти непоносим. "Има огромен натиск върху нас. Живеем в общество, подобно на това на "1984 г." на Джордж Оруел.