Италия беше в центъра на вниманието при новото сезонно увеличение на мигрантите тази година, в дните около "минисрещата на ЕС", последвана, дни по-късно, от вял опит за общо решение на кризата. Вътрешният министър Матео Салвини, след като привлече погледи с отказа си да приема кораби, спасили мигранти, подкани иронично Испания да приеме и следващите, след като пожела да допусне "Акуариус" до своите пристанища.

Салвини обаче изглежда забравя, че от началото на годината в Испания са дошли повече мароканци, отколкото в Италия - либийци. Тенденцията е притеснителна, защото "провалената държава" Либия с две правителства, две армии и терористични организации по-трудно може да пази границите си.

А Мароко не е такава, пише националният всекидневник "Ел конфиденсиал". Имайки предвид как страната се справи с протестите в Риф и в миньорския район Джерада, а и на други места, вътрешното министерство на страната изглежда функционира успешно с едно единствено изключение - контрола на крайбрежието.

Европа забеляза това и го постави като проблем и на срещата на върха вчера и днес.

Ръстът се забеляза още миналата година, когато имигрантите са се увеличили и са достигнали рекорд, а заради положителното миграционно салдо и населението е нараснало със 132 хил. души. От чужбина са влезли общо 532 хил. души - повече, отколкото при кризата от 2008 г. (599 хил.). Увеличението обаче е видимо от началото на годината. Пристигналите в Италия либийци от 1 януари са над 11 200. В Испания от съседно Мароко са преминали, по суша, море и през ексклавите Сеута Мелия, над 15 400 души, според източници на вестника от вътрешното министерство на страната. Дори само пристигналите в Испания по море мигранти без документи са над 12 700 - повече от италианските.

Заради факта, че в Италия пристигат и мигранти от Тунис, а дори и от източен Алжир, към началото на седмицата общият брой на северноафриканските мигранти е 16 316 души, а на тези в Испания - 15 694, по данни на "Ел конфиденсиал" от вътрешното министерство.

Няколко дни по-късно картината се променя. На 26 юни статистика на Международната организация за миграция, публикувана от Би Би Си, показа, че пристигналите по море в Испания вече са достигнали 17 045 души - повече, отколкото в Италия (16 326) и Гърция (13 120). Освен това числата за Испания може и да са занижени заради факта, че за разлика от мигрантите от Африка на юг от Сахара тези от Северна Африка, достигнали Испания, опитват да избягат - особено мароканците са наясно, че вероятно ще бъдат експулсирани.

В сравнение с Италия например (където става дума за над 130 хил. случая) молбите за международна закрила, които чакат отговор, са малко. Към края на юни те са едва около 43 хил., като новите от януари до 30 април са 14 040 - повечето от Венецуела и Колумбия (общо над 7 хил.), следват Сирия, Салвадор и други.

Разследване на ЕФЕ в Рабат по-рано този месец показа, че близо 250 хил. мароканци са нелегално в Испания като следствие от кризата (общо регистрираните към настоящия момент са над 773 хил).

Представители на гражданското общество в Мароко свързват увеличения миграционен натиск към Испания и с нарасналия към мароканските граници. Според тях обаче има и друго - желанието на Рабат да изпрати на Европа и Испания политически послания като тези свързани с позициите на Брюксел за Западна Сахара, но и с факта, че службите за сигурност силно са се посветили на справяне с конфликта. "Това, което не бих могъл да кажа, е дали първият (фактор за нарасналата миграция) е скритото послание, или вътрешният проблем," казва за "Ел конфиденсиал" учен от Рабат, чието име не се споменава.

Междувременно властите в Мароко отправиха към испанските министри на вътрешните и външните работи, Фернандо Гранде-Марласка и Жозеп Борел, искане промяната в миграционната политика ще е на "същото ниво на гранична сигурност", каквото има и досега, пише "Ла вангуардия". По време на срещата Мароко външният министър на страната Наср Бурита даде да се разбере и че Рабат отхвърля идеята за център за мигранти на територията на страната, която се появи вече в обсъжданията на европейски лидери.

Борел обаче настоява, че въпросът за Западна Сахара е в компетенциите на ООН, а не може да става дума за "вземане на страни" в отношенията между Мароко и фронта "Полисарио", подкрепян от Алжир. С други думи засега не даде сигнал за промяна в испанската позиция по въпроса, която Рабат изглежда иска да изпробва.

В Каталуня, пише вестникът с централа в Барселона "Ла вангуардия", броят на непридружените непълнолетни е нараснал два пъти от началото на годината спрямо същия период през 2017-а и е достигнал 900 души. Очакванията са за над 3000 души. Регионалното правителство вече е заделило 10.5 млн. за тях. Властите отчитат, че броят им се увеличава всяка година от 2015 насам: тогава са 377, през 2016-а - 684, а миналата година - 1489.

В Андалусия, най-населената испанска провинция, вече са пристигнали хиляди мигранти по море и част от тях са разселени именно в Барселона. Част са от Мароко - момчета на възраст между 15 и 17 години, но е много голяма групата на мигрантите от Африка на юг от Сахара. В Барселона, пише "Ла вангуардия", институциите, които работят с мигранти, трудно се справят с притока.

Представители на местните власти казват, че са изненадани от разликата между адекватната реакция в случая с кораба "Акуариус" и хаоса по крайбрежието на Андалусия - понякога от националните имиграционни служби дори не предупреждават, че в Барселона ще бъдат изпратени хора без документи, пристигнали по крайбрежието.

В испанските медии има коментари, че опитите на Европа за нов подход към Мароко и споразумения за реадмисия с всяка една от страните източници на мигранти може и да решат въпроса. Испания обаче неведнъж е говорила за документ по модела на споразумението с Турция, без особен успех.