Индийската космическа програма се надява да е първата в историята с мисия в южната част на Луната, където да провери дали би могла да добива материал за производство на ядрена енергия за трилиони долари, пише "Блумбърг".

През октомври Индия ще започне да изследва непозната засега територия на повърхността на Луната. Тя ще търси както вода, така и изотопа Хелий-3. За него се смята, че е достъпен на Луната в количества, в които може да задоволи световната нужда от енергия за 250 г. напред. Поне на теория.

Според К. Сиван, който оглавява Индийската организация за космически изследвания (ISRO), целта на Индия е не просто да участва в преноса на този материал към земята, а да го ръководи.

Това ще е една от стъпките, които организацията предприема за развитие на индийската космическа програма - тя също така ще изведе космическа станция в орбита и може да изпрати астронавти на луната, но не е определено кога да се случи това.

От началото на века Китай е единствената страна, изпратила апарат на Луната (през 2013 г.), но се надява и повтори начинанието по-късно тази година. Тръмп наскоро също подписа документ, с който иска "връщане" на американски астронавти на луната в началото на идното десетилетие.

Бюджетът на ISRO е под една десета от предложения за НАСА за тази година (който е 19 млрд), но индийската агенция се справя успешно с липсата на средства над 50 г. За предстоящата мисия са заделени едва 125 млн. долара, пише "Блумбърг".

Луноходът, захранван от слънчева енергия, която ще е част от мисията "Чандраяан-2" ("Чандраяан-1" е първият индийски кораб, изстрелян до Луната преди 10 г.), ще събира информация в продължение поне на 14 дни и ще покрие район с радиус 400 м. Впрочем именно "Чандраяан-1" бе първият, открил молекули вода на повърхността на Луната.

Основната цел ще е да се търсят залежи Хелий-3, попаднали на Луната вследствие на слънчев вятър (заради магнитното поле на Земята това е много по-трудно). За съществуването на този изотоп се знае още от мисиите "Аполо". Според Европейската космическа агенция този изотоп, който не е радиоактивен и не създава опасни отпадъци, би могъл да предоставя възможност и за безопасна ядрена енергия.

Смята се, че количството Хелий-3 на Луната е около милион метрични тона ,но едва около четвърт може да се донесе на Земята, казва Гералд Кулсински от Университета в Уисконсин-Медисън, който е бил член и на Консултативния съвет на НАСА. По думите му дори тези запаси биха стигнали да се отговори на търсенето на енергия за поне два века, а може би дори пет. Ако един тон Хелий-3 струва 5 млрд., 250 хил. тона биха стрували трилиони, изтъква той.

На дневен ред остават въпроси като логистиката, свързана с материала, и трудностите пред добива му в космоса. В момента няма и международен договор, който да регламентира тези въпроси, и процесът ще заприлича на рболов в международни води, смятат експерти ,цитирани от агенцията.

Единственият астронавт на Индия същевременно не споделя ентусиазма на страната си за евентуалното превръщане на Луната в място за правене на бизнес. "Не можеш да отидеш на Луната и да нарисуваш граници," казва Ракеш Шарма, прекарал почти 8 дни на борда на руски кораб през 1984 г. Според него държавите и компаниите трябва да работят заедно с разработката на човешки колонии там, където на Земята ѝ свършват ресурсите. "Искам Индия да покаже, че сме способни да използваме космическата технология за доброто на хората."