Това се случва броени дни преди началото на годишната среща на лидерите на Северноатлантическия алинас в Брюксел на 11-12 юли.

Няколко издания от двете страни на Атлантика съобщиха през последните дни, че писмата от президента на САЩ са пристигнали през юни в Германия, Белгия, Норвегия и Канада. Според "Ню Йорк таймс" в тях се казвало, че тези държави заделят твърде малко собствени средства за отбраната си, а търпението на САЩ се изчерпва.

Расте тревогата, че форумът - първият в новата централа на НАТО - може да завърши с фиаско. За това допринася и напрежението след срещата на Г-7 в Квебек преди месец и неизвестността с каква позиция Тръмп отива на разговори с Владимир Путин в Хелзинки на 16 юли.

В началото на 2018 г. от 29 страни членки 8 са постигнали или са близо до 2% от БВП разходи за отбрана - ориентировъчен минимален праг, за който в НАТО се договориха преди години. Това са САЩ, Великобритания, Полша, трите балтийски републики, Румъния и Гърция.

Шест други - България, Франция, Унгария, Черна гора, Словакия и Турция - представиха планове как да постигнат тази цел до 2024 г. Но това означава, че мнозинството държави в НАТО нямат дори планове как и кога ще достигнат за 10 години това, за което лидерите им разговаряха в Уелс на 4-5 септември 2014 г. Сред тях е и Германия, най-силната икономика в Европа, но в Берлин посочват като аргумент, че за сигурността си европейците правят разходи и в редица програми за международна и икономическа помощ, както и че на континента мнозина биха се изнервили, ако бюджетът на Бундесвера бързо наближи 80 млрд. евро годишно.

Тръмп казва в писмата си до канадския премиер Джъстин Трюдо и норвежката му колежка Ерна Солберг, че разбира, че те са "под вътрешен политически натиск" от опонентите на засилените отбранителни разходи. Той припомня, че сам е трябвало да похарчи "значителен политически капитал за увеличаване на собствените ни военни разходи". Но президентът намеква също, че ако съюзниците не променят нищо, САЩ можи да преподредят военното си присъствие по света.

Представител на Белия дом, пожелал анонимност, коментира пред "Ню Йорк таймс" по повод писмата, че президентът държи на НАТО и очаква съюзниците да помат със "справедлив дял от общото отбранително бреме и да вършат повече в секторите, които ги засягат". Но изданието допълва, че някои остри критики на Тръмп показват, че той изглежда не разбира някои фундаментални принципи, по които функционира организацията.

Джон Болтън, съветникът му по националната сигурнаст, каза в неделя, че не Тръмп, а европейските съюзници отслабват алианса с малките си отбранителни бюджети.

Тръмп показа след срещата на Г-7, че е способен да унищожи всичко с един туит. Поради това съюзници са притеснени, че ако форумът следващата седмица премине в напрегната атмосфера, той може и да не нападне НАТО, но да започне да хвали Путин, казва още пред "Форин полиси" Джули Смит, специалист по трансатлантическа сигурност във вашингтонгския Център за нова американска сигурност.

Друго притеснение на европейците е да не отслабне влиянието на министъра на отбраната Джеймс Матис в аминистрацията на Тръмп. Въпреки критиките от президента към НАТО, той отговаря за значителното завръщане на американските части и ръст на разходите за Европа. Вършбау го нарича "най-важният гарант, когото съюзниците да подкрепят", а представител на европейско отбранително министерство допълва, че "тук доста хора го смятат за последният глас на разума".

Но именно от Матис тази седмица дойдоха критики за британския бюджет за отбрана. В писмо до колегата си Гейвин Уилямсън, попаднало в медиите, той изразява загриженост от риска да ерозира британската военна мощ и прави сравнение с Франция на Еманюел Макрон, която се е ангажирала със значителен ръст на разходите. "Като глобални играчи, Франция и САЩ заключиха, че сега е моментът за значително увеличение на инвестициите ни в отбрана. Други съюзници ни следват. В интерес на нашите две страни е Великобритания да остане предпочитаният партньор на САЩ", пише той, което веднага бе разчетено като предупреждение, че за тази роля Вашингтон може да смени Лондон с Париж.

Франция изразходва 1.7% от БВП за отбрана, но през февруари Макрон представи инициатива за още милиарди евро годишно, с които до 2025г. да достигне 2% дял.

Текстът е от 12 юни, т.е. три дни след визитата на Матис в британската столица и изглежда невероятно Уилямсън да е оставил той да "изтече" в медиите без да е получил съгласие за това и от американския си колега. Това безспорно е подкрепа за британския министър в кампанията му да получи повече средства за ведомството, но и необичайна с публичността си намеса във вътрешните работи на страната.

Част от ходовете преди срещата на НАТО са и съобщенията, че в началото на годината Тръмп се е поинтересувал каква е възможността американските войски в Германия да бъдат предислоцирани на друго място. Американски медии съобщиха през юни, че Пентагонът е започнал да прави сметки за това на ниско равнище и че министерството не е получавало задача как да изпълни евентуално преместване. Не е ясно дали това не е само част от тактиката на Вашингтон в седмиците преди разговорите на 11-12 юли в Брюксел.

От Съвета за национална сигурност казват, че подобни анализи не са нещо необичайно и не са искали от министерството на отбраната да анализира препозициониране на войските в Германия. Няколко служители в администрацията не изключват и това да има съвсем друга цел - да се съберат аргументи, с които да бъде разубеден Тръмп да предприема такава крачка.

Спекулациите с различни сценарии, обаче, веднага започнаха. Те се движат между прибиране на американските войски в САЩ и пълно или частично изнасяне на изток в Полша.