Две контролирани от държавата руски банки - Сбербанк и ВТБ - получават контрола над хърватската търговска верига "Агрокор" (Agrokor) - най-голямата в Югоизточна Европа и един от най-големите работодатели в бивша Югославия.

Причината е, че лошо управление доведе компанията до невъзможност да обслужва задълженията си и след намесата на държавата и съгласно одобрения от съда оздравителен план акционерите промениха структурата на собствеността. Това стана в сряда в зала за баскетбол в Загреб, където бяха поканени представители на всичките 3069 кредитори и притежатели на облигации, отправили искове, но неполучили обезщетение.

Събралите се имат да си прибират общо 33.8 млрд. куни (4.6 млрд. евро). Около една четвърт от задълженията са към руските банки - на Сбербанк не са върнати около 1.1 млрд. евро, а на ВТБ - близо 300 милиона евро. Подкрепилите предложената схема са 80.2% от представителите в залата в Загреб, контролиращи 27.08 млрд. куни. Прагът за одобряване на предложеинието бе 66.7%.

След решението за преструктуриране на собствеността, което трябва да бъде одобрено от съда на 10 юли и да завърши до 3-4 месеца, Сбербанк ще държи най-големия дял (39.2%) от депозитарните разписки на холдинга, а ВТБ ще има 7.5%. И двете банки казват, че се интересуват от това да се подобри капитализацията на "Агрокор", за да си върнат вложените средства. Но поне за Сбербанк това не е характерна дейност, така че вероятно тя ще търси профилен инвеститор сред големите европейски вериги, силни в региона или искащи да навлязат в него.

През март в брошура на компанията се казваше, че предварителната ѝ стойност е в рамките на 1.8-3.8 млрд. евро. До неотдавна "Агрокор" бе най-голямата частна компания в Хърватия. В началото на 2016 г. за нея работеха 60 000 души (без да се смятат доставчиците) - 40 000 в Хърватия и 20 000 в Сърбия и Босна и Херцеговина. В придобитата през 2014 г. словенска верига "Меркатор" (Mercator) работеха други около 70 000 служители. Приходите за 2015г. бяха 6.6 млрд. евро (15-16% от хърватския БВП), а чистата печалба - 175 млн. евро.

Но се оказа, че счетоводната отчетност е манипулирана и огромният холдинг няма с какво да покрива редовно задълженията си. Наложи се парламентът спешно да приеме специален закон за спасяването на холдинга, защото крахът му щеше да вкара икономиката в рецесия.

Законът за процедурите за изключителното управление на компании със системно значение, наричан още "Законът "Агрокор" (Lex Agrokor), бе приет през април 2017г. и държавата пое управлението за 15 месеца. В този срок трябваше тя да бъде преструктурирана, да се изчистят дълговете ѝ и да се продадат най-печелившите части от групата. През октомври миналата година главният синдик Анте Рамляк каза, че цялостните задължения са достигнали 7.81 милиарда евро.

Крайният срок за постигане на договореност на акционери и притежатели на облигации бе 10 юли 2018г. и е истински успех това, че 14 месеца след избухването на кризата и след само 6 месеца преговори те се споразумяха. От април 2017г. насам претенциите към "Агрокор" достигнаха 58 милиарда куни (5.8 млрд. евро).

Освен двете руски банки облигационерите ще притежават дял от 24.9%, хърватски финансови институции - 15.3%, а доставчиците - 4.7% (сред тях се откроява хърватският конгломерат Adris Grupa с 1.4% дял).

Лондонският "Файненшъл таймс" нарича "спорна" сделката за дълга на най-голямата частна компания на Балканите. В Хърватия тя предизвика спорове за това, че е било позволено руски държавни интереси да получат такъв дял в една от най-важните фирми в района.