Китай започна геоикономическа игра и Балканите, макар да не са решаващ фактор в Европа, може да са важни в нея. Това каза специалистът по Китай от Европейския съвет за външна политика Франсоа Годмон във видеоконференция пред журналисти.

Годмон, автор на публикуван през декември доклад за отношенията между ЕС и Пекин, разговаря с медиите преди срещата на Китай и страните от Централна и Източна Европа във формата "16+1" в София.

Според него, докато някои страни в Източна Европа са разочаровани от практическите резултати от срещите (провеждащи се от 2012 г. насам), успехът на китайска компания, придобила контрола над пристанището в Пирея, кара Пекин "да търси достъп до европейския пазар през Средиземноморието и този маршрут да се конкурира с Ротердам например".

Фактът, че голяма част от страните на Балканите не са в ЕС и не са подвластни на правилата му за обществени поръчки и използване на публични средства, прави играта по-лесна за китайците, смята още Годмон. Това е и причината по-голямата част от средствата в инвестиционния фонд от няколко милиарда долара за ЦИЕ да отидат при балкански страни извън ЕС. "Според мен Китай не мисли, че Западните Балкани са решаващи за позициите на Европа. Но те могат да са точка на достъп за правене на бизнес, включително в нововъзникващите пазари и новите членки."

Скептичното отношение на някои страни - членки на ЕС, от групата "16+1" може да се обясни както с въпроси за действителните възможности за инвестиции от Китай, така и с липсата на интерес от китайски компании и бремето на заемите от китайски банки. Освен това "няколко от тези държави осъзнаха, че Китай заобикаля самия ЕС, като разглежда въпроси, които всъщност се отнасят до решения на общността - решения, които може да се вземат само колективно, на ниво 28", каза Годмон.

Същевременно някои от най-яростните доскоро защитници на отношенията с Китай в ЕС са станали по-отстъпчиви, смята Годмон. "Но те може би се опитват да изтъргуват тази позиция. Полското правителство например, което в началото имаше много голям интерес от процеса "16+1", изглежда, сега много силно критикува негови аспекти. Това може би е свързано с другите проблеми, които има с ЕС. Що се отнася до Унгария, г-н Виктор Орбан сега е в кампания сред консервативните европейски политици и може би е "по-европейски", отколкото беше преди 6 месеца."

Китай, много по-уязвим заради търговската офанзива на Тръмп, промени тона към Европа, смята Годмон. Пример е посещението на зам.-председателя на Еврокомисията Юрки Катайнен в Китай, по време на което постигна съгласие с премиера Ли Къцян за работата по модернизация на Световната търговска организация (СТО). "Поне на ниво разговори, на ниво заявяване на намерения, Китай промени тактиката си в последните два месеца... Той не бе готов на това преди. СТО въплъщава всичко, от което Китай има нужда в момента - защо да усилва капацитета на СТО да прилага решения, които в много случаи са против страната? Защото сега се налага."

Новото, по-ласкаво говорене е свързано и с гнева на някои европейски политици, че форумът "16+1", смятан от противниците в Европа за инструмент за война на Китай, се провежда тъкмо преди срещата на върха с ЕС. Затова и премиерът Ли вероятно ще е сдържан по въпроси, които може да са от компетенцията на европейски институции. А в замяна "ще иска от ЕС да е възможно най-твърд срещу политиката на едностранни действия (в търговията), разбирайте Доналд Тръмп", обясни Годмон.

Това е поврат от миналата година, когато искащата общи действия страна беше ЕС и търсеше Китай като съюзник за Парижкото споразумение. Сега ролите се обръщат, но Евросъюзът вероятно може да предложи резултат само на думи, тъй като е "изключително чувствителен към разминаването между изявления и факти от страна на Китай", все още има много спорни въпроси с Китай и всъщност споделя много от притесненията на Тръмп, макар да не одобрява методите му.

Според него Брюксел вероятно "ще се придържа към правния процес и изискванията на СТО. Затова и отговорът му, практическият отговор в смисъла на санкции срещу САЩ е много внимателен - единствено в рамките на позволеното от СТО в търговски спор".

Ако обаче китайски стоки загубят много от достъпа си до САЩ, те почти неизбежно ще трябва да се насочат към другия огромен пазар - единния европейски пазар, каза още Годмон.