Еритрейският президент Исаяс Афуерки, начело на един от най-затворените и репресивни режими в света, поднесе изненада, като прие подадената му ръка от етиопския премиер Абий Ахмед Али. Тази инициатива може да сложи край на години вражда между техните страни.

Двамата лидери се срещнаха след обещанието на Абий да приложи подписаното през 2000 г. мирно споразумение с Еритрея, както и заключенията на независима международна комисия за демаркацията на границата. Асмара винаги е отказвала да преговаря, докато Етиопия окупира оспорвани между двете страни територии. Но, съзнавайки, че е изправен пред историческа възможност, Исаяс прие да преговаря.

Етиопия и Еритрея - бивша етиопска провинция, станала независима през 1993 г. след три десетилетия конфликт - влязоха в кървава война от 1998 г. до 2000 г., отнела живота на 80 000 души. След тази война Исаяс наложи авторитарен режим и оправда тази мярка с етиопската заплаха. Този поврат настъпи през 2001 г. със сурова чистка във високите ешелони на властта и в пресата.

Еритрейският президент, който е на власт от 1993 г., подложи народа си на безсрочна военна служба и отказа да приложи конституцията или да организира избори. "От 20 години развитието на страната е спряло и всичко се върти около граничния въпрос", обобщи за АФП Ейбрахам Зере, еритрейски журналист в изгнание, директор на центъра "ПЕН Еритрея".

Еритрея изпитва ненавист към Етиопия заради отказа й да приложи решение за границата, взето през 2002 г. от комисия под егидата на ООН.

Президентът Исаяс поема риск, тъй като евентуално сближаване може да го принуди да отвори политическото пространство в своята страна. Но може би няма друг избор, тъй като доскорошното му отношение към Адис Абеба докара Еритрея в безизходица.

Обвинен в нарушаване на човешките права, неговият режим от дълго време е смятан за парий от международната общност. А наборната военна служба накара голяма част от еритрейската младеж да емигрира. Седемдесет и две годишният Исаяс може би иска да бъде запомнен от поколенията по друг начин. "Мисля, че този път той е искрен и вероятно съзнава, че това е единственото решение", смята Ейбрахам.

Обстоятелствата са различни и в Етиопия, където Абий, млад 43-годишен лидер от етноса оромо, маргинализира ненавижданата от Исаяс старата гвардия, доминирана от етноса тиграи. "С Абий няма омраза на лична основа", подчертава французинът Марк Лаверн, анализатор в Националния център за научни изследвания.

Статуквото от последните две десетилетия не бе от полза за никоя от държавите и от двете страни на границата хората пледират за мир. "Двете страни със сигурност ще спечелят много от връщането към нормалността, но за Еритрея залогът е голям", смята Ейбрахам. "Еритрея ще спечели много заради етиопския икономически подем", казва одобрително Лаверн.

Етиопия - втората по населеност страна в Африка, имаща най-динамичния растеж на континента - представлява привлекателен пазар за Еритрея, където 80 на сто от населението се препитава от земеделие по данни на Световната банка.

Асмара може да опита да накара Етиопия, която от независимостта на Еритрея няма излаз на море и зависи от Джибути за търговията си, да плаща за използването на пристанищата в градовете Масава и Асаб.

Еритрея се надява също така, че добрата ѝ воля ще бъде възнаградена с вдигане на санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН през 2009 г. заради предполагаемата подкрепа за сомалийските ислямисти "Аш Шабаб". "Вероятно е подобряването на отношенията между Етиопия и Еритрея да допринесе за реинтеграцията на еритрейската държава на международната сцена", смята Майкъл Уолдъмариам, преподавател в Бостънския университет.

Правителството на Обама бе особено враждебно към Еритрея. Но Асмара би могла да намери по-добър слушател в лицето на президента Доналд Тръмп.

Нарастващата милитаризация на Червено море с намесата на страните от Персийския залив и Китай в Африканския рог е причина за притеснение.

В края на април американският помощник държавен секретар за Африка Доналд Ямамото осъществи първото от години посещение на високопоставен американски представител в Еритрея. "Заради геополитическите събития в района на Червено море - включително с присъствието на Китай, по-специално в Джибути - САЩ имат интерес да нормализират отношенията си с Еритрея", допълва Уолдъмариам.

Исаяс, който винаги е реагирал съобразно ситуацията в Червено море, може да се е поддал на натиска на ОАЕ и Саудитска Арабия, предполага Лаверн, според когото "Еритрея е на финансови инжекции от тези страни". Исаяс, който първоначално бе близък с Катар, смени лагера през 2015 г., сближавайки се с Рияд и Абу Даби. ОАЕ дори използваха пристанището на Асаб за войната в Йемен. /БТА