Европейците се приготвят за трудна среща на върха на държавни и правителствени ръководители на страните от НАТО, които се събират днес и утре.

Лидерите на Стария континент вече са подготвени за лекция на американския президент Доналд Тръмп за разходите за отбрана, от които най-голямата част се пада на САЩ, пише в. "Гардиън". Те обаче се опасяват, че Тръмп може да стигне и по-далеч - например до изтегляне на войски и прекратяване на учения.

На фона на тези опасения дойде и призивът от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който вчера поиска от Тръмп да уважава и цени съюзниците си. Напрежението, според някои анализатори, нараства и заради факта, че само дни след срещата държавният глава на Съединените щати ще се срещне с руския си колега Владимир Путин в Хелзинки.

Самият Тръмп допусна вчера, че разговорите с Путин в Хелзинки може да са по-леки от срещата на върха в Брюксел или от посещението му във Великобритания, предаде "Франс прес", цитирана от БТА. Тръмп говори пред репортери, преди да се отправи на едноседмична обиколка, която включва и посещение във Великобритания. "Откровено казано, с Путин може да се окаже най-лесно. Кой би помислил", отбеляза Тръмп пред журналистите в градината на Белия дом. Президентът призна, че в момента не може да определи дали руският му колега е приятел или враг и го нарече "конкурент" в момент, когато някои европейски страни се притесняват, че Тръмп е склонен да отстъпи от американски позиции в полза на Путин.

Все пак проблемът, с който е най-сигурно, че участниците в срещата ще се сблъскат, е свързан с националните разходи за отбрана. Миналата седмица Тръмп изпрати на европейски лидери писма с напомняне, че те имат ангажимент да увеличат бюджета за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт. Според "Гардиън" Европа не е сигурна "с кой Тръмп ще трябва да се справи" днес и утре - този, който ще подхвърли няколко гневни реплики, но ще запази трансатлантическата връзка непокътната, или ще предизвика най-голямата криза в историята на Алианса. Дори най-притеснените обаче вярват, че НАТО ще оцелее, продължава вестникът.

На срещата се очаква освен това Македония да получи покана за членство, както и да бъдат проведени работни дискусии с президентите на Грузия и Украйна.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза вчера, че очаква разногласия и напрежение и напрежение по време на срещата. "Няма да се изненадам, ако разговорите бъдат напрегнати, включително за разходите за отбрана," коментира той на пресконференция, цитиран от БТА. Той каза, че различните мнения са нормални между съюзници, но че вярва в способността на НАТО да остане стълб на евроатлантическата сигурност въпреки разногласията. Той направи сравнения с предишни кризи в историята на НАТО - изтеглянето на Франция от командните структури през 1966 г. или разногласията за включването във войната в Ирак през миналото десетилетие.

Аргумент за европейците е и фактът, че бюджетът за отбрана на САЩ може да е 70% от комбинирания на съюзниците, но едва 15% са за Европа или отбрана, свързана с НАТО, а от оперативните разходи за Алианса САЩ дават едва 22 на сто.

Столтенберг припомни и че независимо от заявките на Тръмп американското военно присъствие в Европа се е увеличило с 40%, откакто той е на власт. Генералният секретар вече е признавал, че поделянето на разходите в момента не е справедиво и въпреки огромния напредък (266 млрд. долара, заделени до 2024 г. от страните членки) остава дълъг път.

Едва 5 държави освен САЩ заделят над 2% от БВП за отбрана - Гърция, Естония, Великобритания, Румъния и Полша. Според данни на НАТО Съединените щати, най-голямата икономика в света, е заделила за миналата година 3.58% от брутния си вътрешен продукт.

Очаква се Столтенберг да обяви, че две държави (вероятно Латвия и Литва) са достигнали изискването тази година, а още 7 са обещали да го направят в следващите 6-7 г. Сред тях обаче не е Германия, от която президентът заплашва да изтегли военнослужещи и срещу която се очаква да бъде насочена част от гнева му.

Предвижда се държавните и правителствените ръководители от НАТО да одобрят създаването на сили за бърза намеса, съставени от 30 бронирани батальона, 30 изтребителни ескадрили и 30 военноморски съда, готови да се задействат в срок до 30 дни.

Ще бъде утвърдено оказването на допълнителна подкрепа в областта на сигурността в Тунис, Йордания и Ирак. Предвижда се да бъде прието решение за продължаване на финансирането на афганистанските сили за сигурност след 2020 година. Ще бъде подкрепено обособяването на нови две командни структури на алианса в САЩ и в Германия.

Очаква се да бъде прието решение, според което занапред въздухоплавателните средства на НАТО да летят със самостоятелна позивна, която ясно ги отличава от останалите самолети в небето.

В четвъртък се очаква НАТО да отправи покана към Македония за преговори за присъединяване към алианса.

Столтенберг е казвал, че след сделката за името с Гърция Македония може да получи покана от Алианса. Ако договорът обаче не бъде финализиран (с подписване от президента Георге Иванов и с положително гласуване на референдума през есента), страната не би могла да се присъедини към НАТО. Затова гражданите трябва да се възползват от шанса. "Не пропускайте тази възможност", каза още Столтенберг на среща със Заев по-рано този месец.

Днес и утре Италия ще настоява НАТО да преразпредели ресурсите си от източните към южните граници на Европа. Това каза вчера външният министър Енцо Моаверо Миланези, според когото мярката ще помогне за борбата срещу нелегалната миграция, предаде "Асошиейтед прес", цитирана от БТА.

Министърът каза, че има доказателства за това, че чужди бойци са проникнали сред мигрантите, напускащи с лодки Либия, което представлява заплаха за сигурността на ЕС, оправдаваща намесата на НАТО. "Ние твърдо ще призовем по време на срещата на върха на НАТО за ребалансиране на ангажиментите на Северноатлантическия алианс към Средиземноморието. Трябва да има еднакъв ангажимент както в източна, така и в южна посока", заяви Миланези.