Две години след неуспелия преврат Турция все още вижда заплаха
За втори път в историята си Турция ще отбележи годишнина от опита за преврат на 15 юли 2016 г., когато част от въоръжените сили поиската институциите в страната.
Почти цялото време оттогава Турция прекара в условията на извънредно положение, с арестите и уволненията на десетки хиляди души из страната, затваряне на медии и обвинения на управляващите, че се опитват да набедят всички несъгласни за терористи.
В част от 81 турски провинции честванията вече започнаха по-рано тази седмица. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който тази седмица стана държавен глава със засилени правомощия, пък се очаква да се обърне към гражданите в събития в Анкара и Истанбул. Във втория град митингът ще бъде на моста, който от две години се щазва "Мостът на мъчениците от 15 юли".
При осуетения пуч на в нощта на 15 срещу 16 юли загинаха 250 души, а хиляди бяха ранени. Десетки хиляди остават задържани по подозрения за връзки с организацията на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, когото властите в Анкара сочат за организатор на събитията и определят като ръководител на терористична организация (турската държава използва съкращението FETÖ и на практика обозначава с него последователите на движението на Гюлен, "Хизмет", и свързани с тях организации по света).
Ще има и специално заседание на парламента, срещи (и обяд) с близките на загиналите и местни събития. Всички джамии в цяла Турция ще участват в публична молитва. Според "Хюриет дейли нюз" обаче честванията ще са по-скромни, сравнени с тези от миналата година.
Извънредното положение отпада, заплахата остава
Миналата седмица - броени дни преди Турция официално да стане президентска република - над 18 600 държавни служители, военни, полицаи и преподаватели бяха уволнени с указ по подозрения, че са свързани с опита за преврат. Представители на турската държава многократно са казвали, че мерките са нужни, тъй като движението на Гюлен е проникнало във всички институции и хиляди турски граждани работят срещу държавата си.
Критици на извънредното положение, както и на всички мерки, взети от управляващите, изтъкват, че то е било използвано като оправдание за нарушения на човешките права и ограничаване на свободите. Предизборно президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че то може да бъде отменено, ако той и партията му спечелят вота. След това заедно с коалиционния си партньор, националистите, той потвърди идеята, без да назовава дата.
"Доколкото ми е известно, на 19 юли изтича последният тримесечен срок. Всъщност една от вероятностите е този срок повече да не се удължава," каза посланикът на Турция в България Хасан Улусой на среща с български журналисти. "До няколко дни всички ще имаме възможност да научим резултат."
Попитан от "Дневник" дали отмяната би означавала, че Турция се е справила с резултата от опита за преврат и ще спрат задържаният и уволненията на десетки хиляди души от последните години, посланикът отговори уклончиво и цитира масовите уволнения в държавния сектор при демократизацията в Източна Европа, за да обясни защо всяка страна би могла да използва подобни мерки за своите потребности в момента. "Системата на извънредните положения позволява при определени обстоятелства да се взимат определени решения. Не трябва да се забравя, че указите, издавани по негово време, спомагат за по-бързия процес," бе част от коментара му.
Но ако извънредното положение бе въведено в отговор на съществуваща заплаха, означава ли отмяната му, че от гледна точка на турската държава заплахата не е налице? "Ако не се пристъпи към удължаване на извънредното положение, може да се направи интерпретацията, че измерението на заплахата от (движението на Гюлен) на е чак толкова голямо. Но това не означава, че тази заплаха е приключила."