Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп се срещат днес в Хелзинки за пръв път откакто Тръмп влезе в Белия дом. След противоречиви посещения в Белгия – за среща на НАТО, и Великобритания – където първата му работа бе да критикува подхода на премиера Тереза Мей за Брекзит, американският държавен глава пристигна вчера във Финландия.

Трудно е да се предскаже как ще се развият разговорите между енигматичния Путин и спонтанния Тръмп. Агенция "Ройтерс" обобщава кои теми ще засегнат те и какво е най-вероятно да поискат от другия.

И двамата залагат на войнствена реторика. Тръмп твърди, че ядреният арсенал на САЩ трябва да бъде обновен. В интервю за "Ройтерс" миналата година той каза: "Ако държавите има ядрени оръжия, ние ще сме най-добрите!" През март Путин показа множество нови ядрени оръжия и предупреди западните правителства, че трябва "да приемат новата реалност". Една надпревара във въоръжаването би била опасна и скъпа и за двете страни, а споразумение за смекчаване на реториката би било от полза и за двамата.

Путин би искал Тръмп да смекчи санкциите, наложени от Вашингтон заради анексията за Крим и войната в Източна Украйна, включването в сирийската война и обвиненията за намеса на Москва в изборите през 2016 г. През 2017 г. бе приет закон, който забранява на Тръмп да прави това без одобрение на Конгреса, но той все пак може да предложи някои отстъпки. Президентът би могъл да изпрати послание, че администрацията не смята да разширява списъка със засегнати руски компании и частни лица. Това би могло да тласне към действие международни инвеститори, които в момента се боят да се ангажират с руския бизнес.

Израел се бои, че с наближаването на края на сирийския конфликт Иран и подкрепяните от него сили ще останат близо до границите на еврейската държава. Възможно е Тръмп да поиска от Путин да притисне Иран да намали присъствието си там. Това би било трудно за Москва – Русия ще рискува да се скара със съюзниците си в Техеран и да остави нейните сили да поемат основната тежест на оставащите боеве в Сирия.

Дипломатическото присъствие на екипите на двете държави в отсрещната намаля след два рунда на взаимни експулсации. Първите – заради руската намеса в изборите през 2016 г., и втората – след отравянето на руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри. Възможно е двамата да се споразумеят да върнат нацяло дипломатическите си мисии. Това ще бъде символ на ново начало в отношенията им.

След анексията на Крим НАТО засили присъствието си в Източна Европа. Според алианса целта е да бъдат успокоени държавите, които се боят от руско нашествие. Това разгневи Москва, която заяви, че по тази логика тя би могла да разположи свои сили в Мексико. Ако Тръмп ограничи военните учения, това ще бъде голяма победа за Путин. Двама висши служители на НАТО твърдят пред "Ройтерс", че са готови за най-лошия сценарий – президентът да замрази военните учения или да изтегли американските войници в Балтика.

Вашингтон подкрепи прозападната власт в Украйна в конфликта с Русия, включително като снабди Киев с военна помощ на стойност стотици милиони долари. Путин би спечелил много, ако убеди Тръмп да намали тази помощ. Украинските власти твърдят, че съветниците на Тръмп гарантират, че това няма да се случи. В замяна Путин може да направи отстъпки в Източна Украйна.