Копие на Самарското знаме, което е подарено преди повече от 140 години на българското опълчение, за пръв път бе развято на Северния полюс. Това бе направено в чест на 140-годишнината от Руско-турската война от 1877-1878 г. от руснаци, пътували на борда на атомния ледоразбивач "50 години от Победата".

Знамето бе развято от капитана на ледоразбивача Олег Шчапин и Марина Чистогонова, секретар на мурманското поделение на Съюза на писателите на Русия, който е инициатор на събитието.

Следва провеждане на Славянски поход Мурманск-Балканите от 17 август до 7 септември с участието на местни писатели, учители, журналисти и общественици. Те поемат с автобус през Беларус, Словакия, Сърбия, България и Черна гора, като по маршрута е предвидено почитане паметта на загиналите "на места, свързани с общата история на славянските страни".

Подобно пътуване от Мурманск до Черна гора имаше през 1997 г. Сега организаторите посочват като главна своя цел "установяването на приятелски и културни връзки, както и обединяването на духовните и патриотични сили от регионите на Русия и славянските държави".

Оригиналът на Самарското знаме е във Военноисторическия музей в София. То е ушито в манастир край Самара и подарено от жителите на руския град на българските доброволци, които са били събрани в лагер за обучение преди войната. В центъра на червено-бяло-синия флаг има златен кръст с изображение на Богородица и светите братя Кирил и Методий.

Копие на паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека в София бе подарено през 1990 г. на Мурманск като благодарност за възраждане честването на Деня на славянската писменост и култура през 1986 г. Това е първият подобен монумент в бившия СССР и Русия.