От 82 години, които доживя, косовският политик и писател Адем Демачи прекара 28 в югославски затвор. След като почина миналата седмица на 26 юли, балкански и световни медии си спомниха, че възгледите му винаги са били в ярък контраст с междуособиците в косовската политика - той бе известен противник на политиката на отмъщението и омразата, пише "Болкан инсайт".

Носителят на наградата "Сахаров" от 1991 г. наричаше Косово в годините на войната "мегазатвор", където албанците нямат и най-малка правна и законова сигурност. Работи по първия мирен диалог със сърбите в черногорския град Улцин. Отличаван с редица награди и номиниран за две Нобелови (литература и мир), той си навличаше критики и сред някои албанци. Говореше за сърбите като за "братя" и "герои" и смяташе, че населението на страната и живеещите в Косово сърби са единствено жертви на манипулациите на Белград и са също толкова потърпевши от политиките на Югославия, колкото и албанците, затова изпитва болка за всички техни страдания. Беше първият албански политик, посетил Белград след бомбардировките на НАТО.

Обратно, Демачи не героизираше и албанците: "Не вярвам, че хората ми са идеални, избрани, които не правят това, което правят другите. Албанците не са направили същото като Сърбия, защото никога не са били в тази позиция."

Той същевременно отхвърляше подхода на мирна съпротива на Ибрахим Ругова и призоваваше за "ежедневна политическа борба", която албанците да започнат, за да отвоюват свободата си, и в която да участва целият народ.

Заради приноса си към борбата за освобождение той е обявен през 2008 г. от тогавашното правителство на Хашим Тачи за символ на независимостта на Косово, грижата за който ще идва от косовските институции - със специална пенсия, кола и шофьор.

От седем деца в семейството на Зекири Демачи три оцеляват. Роденият през 1935 г. в Прищина Адем е едно от тях. Несигурни дали той ще оживее обаче, родителите му го регистрират едва на 26 февруари следващата година. Първите му стъпки в Кралство Югославия са преди войната. По време на Тито вече е студент по литература в Белград, но му се налага да прекъсне към края на обучението си - майка му се разболява и той се връща в Прищина, където започва работа в един от големите местни вестници. На 23 г. става автор на първия публикуван в Косово роман на албански език и в него напада традиции като кръвното отмъщение. Посвещението е "не за тези, които са достатъчно смели, за да вдигнат пръст и да извършат престъпление, а тези, които смело предлагат ръка за помирение".

През 1958 г. е арестуван за пръв път за пропаганда срещу режима, а романът му е забранен, но се разпространява нелегално. Той казва, че не е член на незаконна организация, но е планирал да създаде такава, която да спре изселването на албанци в Турция и кампанията по събиране на оръжия и вкарване в затвора на студентски групи.

Осъден е на 5 г. затвор, но присъдата по-късно е намалена на 3 - и само след две години на свобода той вече създава друга незаконна организация, "Революционно движение за албанско единство" (LRBSh). Целта е самоопределение, дори отделяне при необходимост, на районите с албанско население в Югославия, при "използване на всички възможни средства и ресурси" - дори въоръжена съпротива. По-късно той ще твърди, че именно тази организация е причината да бъде даден на албанския статут на втори официален език в Косово и да се разреши на етническите албанци да използват албанското знаме.

След акция с 99 албански знамена из Косово година по-късно близо 300 членове на LRBSh са арестувани и следващата присъда на Демачи е 15 години (по-късно намалена на 10). Година от това време (което прекарва в различни институции из Югославия) е строг тъмничен затвор; докато е лишен от свобода обаче, той се среща с други известни дисиденти и дори написва пиеса, която чрез приятел успява да изнесе от затвора. Той узрява и за идеята, че големите сили като Китай и Съветския съюз няма да помогнат за обединението на албанците, въпреки че по това време Тирана се заиграва с Пекин след разрива си с Москва.

Ще мине десетилетие - времето на присъдата му - преди новата конституция на Югославия да обяви през 1974 г. Косово за автономна област с широки правомощия и (заедно с Войводина) статут, почти равен на този на шестте югославски републики. По-късно именно премахването на този статут ще задълбочи напрежението, довело до войната. През 1974 г., на свобода, Демачи се притеснява именно че новите права могат лесно да бъдат премахнати.

Само 15 месеца по-късно отново е арестуван и осъден на 15 години по обвинение, че е планирал да създаде нелегална организация против Югославия. Този път присъдата няма да бъде съкратена. С годините признава, че е извършил първите две деяния - пропаганда и създаване на организация - но смята, че третият процес е нагласен. "Бях жертва. Но без жертви няма никъде да отидете. Приех тази роля."

При освобождаването му от затвора - пет месеца и половина предсрочно - той казва: "От 21 април 1990 г. съм в най-големия затвор на света - затвор, наречен Косово, където хегемонистки режим е лишил 2 млн. албанци в Косово от основни човешки права."

С това започна и активната му роля в политическия живот на бъдещо Косово. Макар да отхвърляше членството в политически партии (до 2006 г., когато влезе в националистическата "Самоопределение"), по време на войната през 1998 и 1999 г. той бе главен политически представител на Армията за освобождение на Косово (АОК) и отстояваше идеята за независимостта въпреки призивите от международни сили за компромис. След войната пък опитваше да убеди сърбите в Косово, че те трябва да се осмелят да живеят заедно с албанците, без да се страхуват. Не участва в първите избори след войната, защото вярва, че Косово все още няма политическа класа.

Времето така и не потвърди някои негови позиции. През 1989 г., от затвора, Демачи казва в интервю за "Вечерни лист", че за 40 години албанският диктатор Енвер Ходжа е "успял да превърне Албания от най-неразвитата страна в Европа в страна, чийто успех може да се празнува. За това го уважавам като най-великия син на албанския народ... Брилянтен лидер, който, разбира се, също правеше грешки, но нито една от тях - стратегическа".

След посещения в Албания обаче той твърди, че бил наясно с истинската стойност на Ходжа като лидер, но целта му е била да предотврати конфронтация с Албания, тъй като искал Косово да се обедини с нея. По-късно заявява, че апетитът за власт на всяка цена и геополитическите му решения са провалили всякакъв шанс за обединение с Косово.