Това написа днес в "Туитър" Дани Родрик, известен професор по политическа икономика от Харвард, по повод бързото обезценяване на турската национална валута, подсилено и от дипломатически сблъсък със САЩ и продължаващите притеснения за влиянието на президента Реджеп Тайип Ердоган - самообявил се за "враг на високите лихви" - върху монетарните решения на централната банка.

Само в понеделник обменният курс достигна 5.425 за долар, което е поевтиняване с 5.5% за ден - най-голямото от почти десетилетия насам. След това половината от този спад бе компенсиран, но не изчезна поводът за тази рязка реакция на борсите - съобщението от Вашингтон, че е започнал преглед на статута на Турция като най-привилегирован търговски партньор, даващ на страната облекчен достъп до американския пазар.

Във вторник нестабилността продължи, като следобед лирата се търгуваше за около 5.30 за долар и 6.1535 за евро. Впечатляващи промени имаше в оскъпяването на кредитирането на турската държава - инвеститорите поискаха за 10-годишните дългови облигации в лири рекордната доходност от 20.09% (преди три месеца беше 13.9%). При доларовите облигации с падеж през октомври 2028 г. положението бе по-спокойно - поскъпване от 3.37% през април на 4.625% днес.

Брокерите, използващи застраховки срещу спиране на плащания от турската държава, вдигнаха цената им до рекордно ниво от 2009 г. насам. Спредът по петгодишните суапове беше 166 базисни пункта в края на 2017г., а днес достигна 348 базисни пункта, показват данни на IHS Markit.

Активността на турските борси се повиши днес с половин процентен пункт, но тази година индексът на водещите компании BIST 100 досега е надолу с 40% в доларови измерения и според данни на Thomson Reuters единствено Венецуела е с по-лоши показатели сред проследяваните 30 възникващи пазара.

Инвеститорите са все по-притеснения и за перспективите пред турските компании, които са взели кредити в долари и евро в размер на близо $223 млрд. Агенция "Муудис" прогнозира, че проблемните заеми може да в следващите 12 до 18 месеца да се увеличат от 2.9% (през май) на повече от 4%.

Това би струвало скъпо на банките и във вторник "Голдман Сакс" предупреди, че ако обезценяването на лирата продължи, това ще намали капиталовите им буфери. При обменен курс от 7.1 лири за долар тези буфери напълно ще изчезнат, допълват от американската инвестиционна банка и посочват като най-слабото турско звено банка "Япъ Креди".

Това бе тиражирано от турски медии под заглавия, че американско официално лице било казало, че скоро доларът ще струва 7 лири и се наложи намеса на посолството в Анкара: "САЩ продължават да са категоричен приятел и съюзник на Турция, въпреки сегашното напрежение. Страните ни имат активни икономически връзки. Това е изфабрикувана лъжа без никакво основание".

От началото на годината лирата изгуби 27% от стойността си спрямо долара и 26% спрямо еврото. Годишната инфлация наближава 16% и това само засилва очакванията за рязко вдигане на лихвите от централната банка. Уилям Джаксън от Capital Economics предупреди днес клиентите си, че сривът на лирата върви с такова темпо, каквото в миналото е предизвиквало агресивна намеса на централните банкери. "Спадът ѝ се подсилва от притеснения, че централната банка няма да реагира в подкрепа на лирата", цитира думите му "Ройтерс".

Агенцията припомня, че повишаването на лихвите вече бе направено извънредно през май преди Ердоган да бъде преизбран и да получи разширрени правомощия. Президенът назначи през юли зет си Берат Албайрак за министър на финансите и държавната хазна, а той заяви, че действията на централната банка ще бъдат разширени. Притесненията на инвеститорите са, че Ердоган се опитва да продължи да финансира турската икономика с евтини кредити, докато според тях тя вече е прегряла и се нуждае от охлаждане с по-високи лихви. Но централните банкери изглежда не искат да вдигат лихвите, защото може да последва директно предизвикателство от управляващите към способността им да вземат независими решения, казва още "Ройтерс".

Засега единствената мярка бе решението от понеделник да се понижат изискванията към поддържането на обезпечение от валутни резерви от банките, което се смята, че ще освободи за тях сума в размер общо на 2.2 млрд. долара.

Ердоган, който в подобни ситуации е нападал неизвестни "западни финансисти" и рейтингови агенции, че искали да повалят Турция на колене, сега мълчи. Миналата седмица той отново призова сънародниците си да обърнат твърдата си валута и злато в лири, както и че страната му ще потърси финансиране от китайските пазари.

Но във вторник темата за валутната криза почти не присъстваше в турските медии.

Изглежда, че в Анкара залагат на дипломатическа мисия, която в сряда ще преговаря във Вашингтон по повод напрежението около случая с пастор Андрю Брънсън и свързаните с това първи американски санкции срещу министри от страна член на НАТО. Американският проповедник, който от десетина години работеше в Измир, е обвинен в шпионаж и подпомагане на тероризма. Две години той бе държан в затвора и след острите критики от САЩ бе преместен преди седмица под домашен арест. Администрацията на президента Доналд Тръмп смята, че той е невинен, докато Ердоган казва, че страната му няма да се поддаде на натиск.

Днес известни проправителствени медии съобщиха, че има "предварително споразумение" по тази криза след разговор между външните министри Мевлют Чавушоглу и Майк Помпео.

Веднага след това за Вашингтон отпътува делегация, предвождана от заместник-министъра на външните работи Седат Йонал. Сред деветте висши служители в нея са представители на министерствата на правосъдието, финансите и външните работи.