Защо започна този остър задочен диалог, възможна ли е подялбата и какво би означавала тя? Вариантите за отговор не са много - или Белград и Прищина обмислят това сериозно, или цялото говорене за нея е част от друг, по-голям план, или се готвят за преговори.

Президентите на Косово и Сърбия, Хашим Тачи и Александър Вучич, би трябвало да преговарят в началото на септември в Брюксел, като част от формата, в който посредничи ЕС. Месец преди това, на 4 август, изтече крайният срок, в който прищина трябваше да изпълни големия си ангажимент, поет през 2013 г. - да позволи законово създаването на Асоциация на сръбските общини (ЗСО е съкращението, използвано на сръбски). Целта на ЗСО бе сърбите в Косово, 10% от населението и живеещи предимно (но не само) в северната част на страната, да получат известна степен на автономия, поне в области като образование, здравеопазване и икономика.

Въпреки уверенията на Косово това така и не се случи, колкото и да настоява Тачи, че ангажиментът остава в сила. "Днес изтекоха точно 1930 дни, откакто подписахме споразумението в Брюксел и единственото задължение на албанците - да формират общини, предимно (населени със) сърби, не е изпълнено," каза преди дни Вучич след среща с патриарх Ириней, предшествана от събрание на Съвета за национална сигурност.

Междувременно в сръбски медии се появиха слухове, че в Косово ще има режисирани инциденти с участието на ръководените от НАТО сили KFOR. Изненадващо това бе опровергано не само от KFOR, но и от Белград, който влезе в конфликт със споделящата тези опасения Сръбска православна църква.

Покрай този и други проблеми сръбското правителство започна да отправя непреки предложения към косовските си колеги, при това поне на няколко гласа. Външният министър Ивица Дачич първо каза за телевизия "Пинк", че от подялбата на Косово няма по-добър вариант, а после се самоопроверга и настоя, че говори за "разграничаване" на сърбите от албанците в Косово. Вицепремиерът Расим Ляич го подкрепи, макар и да не навлезе в подробности коя от двете позиции споделя. За компромисно решение се обяви дори министърът на отбраната, един от най-радикалните в позициите си за Косово.

Терминът "разграничаване" всъщност бе обяснен и за пръв път предложен от самия Дачич, който наруши табуто за неделимостта на Косово като част от Сърбия почти точно преди година. По собствените му думи такъв сценарий включва финансови компенсации, автономия за всички общности, компактно населени със сърби (не само Митровица), компенсации за "узурпираното" от Косово сръбско имущество и специален статут за сръбски светини на косовска територия. "Не крия, че съм за разграничаване," каза Вучич ден по-късно - теза, която дори открито да е защитавал, изглежда до момента го е правил твърде уклончиво, затова думите му прозвучаха, сяка я приема за първи път. Все пак допреди година той внимаваше с конкретните предложения и говореше само за нуждата от "вътрешен диалог".

За последната седмица косовският президент Хашим Тачи отхвърли няколко пъти всякакви сценарии за "подялба" или "размяна" на територии по етнически признак. Той обаче настоя, че факторът за нормализация с Белград е свързан с възможността за "корекция" на границите, съчетана с взаимното признаване.

My proposal for a peaceful solution with Serbia is clear: no partition along ethnic lines, but yes to the border adjustment and mutual recognition.

— Hashim Thaçi (@HashimThaciRKS) August 6, 2018А това е "подялба, но с други думи", казват критиците му. Право им дава идеята на Тачи, че сръбските общини Прешево, Буяновац и Медеджа, в непосредствена близост до североизточната граница на Косово и населени с етнически албанци, трябва да минат "от другата страна" на границата. Тачи не би могъл да използва тъкмо дума като "подябла" и по още една причина - терминът е по-удовлетворителен за Сърбия, която възприема Косово като своя провинция и която има предвид разделянето на земите ѝ между властта на Белград и хипотетично ( тъй като към момента е непризнато официално от нея) упраление на Прищина..

Вчера Тачи каза пред журналисти и че няма да има автономия в Северно Косово, въпреки се формирането на ЗСО предполага поне известна степен на самоуправление. Така и той, като управляващите в Белград, направи крачка назад след собствените си думи.

Каквото и да говорят лидерите от двете страни на границата, както и да наричат използваните формулировки, всички те (отвъд формирането на ЗСО, което Косово така или иначе е длъжно да направи) се свеждат до един и същи тип решения. Става въпрос за промяна на границите и отношенията на сегашната територия на Косово така, че или компактните албански райони в Сърбия да станат част от Косово, или сръбските да имат специален статут, разделящ ги правно от останалата част на Косово (в краен случай да станат част от Сърбия), или и двете. Капсулиране на сърбите и на албанците в Косово в ясно (а това значи и правно) разграничени общности, от която и страна на границата да се намират.

А това не е нищо различно от нови разделителни линии по етнически признак, обявиха над 30 неправителствени организации от Косово и Сърбия. В отворено писмо те поискаха от ЕС да се обяви против подялба и размяна на територии и последваща "верижна реакция" в други балкански страни, която може да доведе до нови искания за "корекции на границите" в стила на етнически чистите държави от 19 в. Това е "опасно послание за гражданите на Сърбия и Косово, както и за целия регион... има реална възможност да се легитимира опасната пропаганда на етническо владение на територии - принцип, довел региона до кървави конфликти."

Към момента на публикуване на този материал ЕС не е коментирал публично нито писмото, нито коментарите на лидерите в Сърбия и Косово.

Анализаторът Душан Янич, цитиран от агенция "Бета", не изключи възможността действително да се стигне до подялба, но това е само версия на "разграничаването". Според колумниста Влатко Секулович от идеята за подялба, която би създала негативен прецедент (но е и нереалистична), най-много би спечелила Русия - заради кримския въпрос.

Експерти в Сърбия и Косово са скептични доколко подобна стъпка изобщо би имала смисъл, тъй като не би решила същинските проблеми. Например по вътрешнополитически причини може и да не доведе до взаимно признаване; ще доведе до мащабна размяна на население; ще предизвика десетки правни въпроси; и ако се съди по случаи като този между Косово и Черна гора, спор с несравнимо по-малък обществен отзвук от този между Белград и Прищина, демаркацията на границите може да се окаже толкова политически заредена, че да се отложи с години.

На теория Западът отхвърля идеята именно заради рисковете, които носи - заради албанците в Македония (малцинство и в Черна гора) или сърбите в Босна и Херцеговина (макар в Македония най-голямата албанска партия ДУИ, коалиционен партньор във властта, да се обяви твърдо против този сценарий).

Впрочем Дачич сам повдигна темата за риска, след като каза в сряда, че и босненската Република Сръбска е трябвало да обяви независимост, след като го направи Косово през 2008 г. Той обясни, че с предлаганите решения за Косово не е отворил кутията на Пандора; позова се и на убития сръбски премиер Зоран Джинджич, говорил за "подялба, ако няма друго решение". Направи го два месеца преди изборите в Босна и Херцеговина, в които косовският въпрос може допълнително да усили националистическите настроения сред босненските сърби. "Директна атака срещу Дейтънските споразумения," написа политологът, изследващ Балканите, Ясмин Муянович. "Къде са САЩ? ЕС?"

Съединените щати реагираха - Държавният департамент призова за спиране на "негативната реторика" и да бъдат "гъвкави" с послание, разпространено от радио "Гласът на Америка". Представителят на институцията обаче не коментира подялбата (решението можело да дойде само от преговарящите). Преди броени седмици посланикът на САЩ в Прищина Грег Делауи, попитан в интервю за косовската телевизия KTV миналия месец дали изключва подялбата, стана първият пратеник на страната от 2008 г. насетне, избегнал прекия отговор. Косовски журналисти забелязаха това и той побърза да заклейми думите им като "фалшиви новини", но в публикувания от него текст на интервюто се вижда, че наблюдението им отговаря на действителността.

Ignore the fake news. Here's what I said, "Kosovo needs to figure out what its goals are, it needs to try to achieve some kind of consensus on those goals, and that is what I am focusing on right now." Read my interview on @RubikonKTV for yourself: https://t.co/iLZe8jKKFF

— Amb. Greg Delawie (@USAmbKosovo) July 20, 2018Според сръбскоезичната версия на радио "Свободна Европа" едва ли става дума за сериозни намерения: тази реторика цели само "заостряне на преговорните позиции преди болезнени отстъпки с приближаване на подписването на окончателното споразумение на Белград и Прищина за нормализация на отношенията". Говоренето за подялба обаче може да е и сигнал, че липсва истинска готовност за компромис, каквато досега не са показвали нито Белград, нито Прищина.

Дали всичко това е израз на сериозни позиции или част от преговорна тактика, е по-маловажният въпрос, след като референдумът в Сърбия така или иначе ще реши съдбата на сделката с Косово, каквато и да е тя. Възможност за допитване, но в Косово, днес спомена и Тачи.

С изострения тон, който периодично се долавя още от времето около българското европредседателство и срещата на ЕС и Западните Балкани в София на 17 май, Вучич и Тачи най-малкото подготвят почвата в сръбското и косовското общество за неудобната истина: време е да се вземе решение. След като обсъди тази истина с европейските си партньори в месеците на председателството, сръбският прецидент ще го направи - дни след преговорите в Брюксел - и с президентите Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Цзинпин.