Всъщност изпълнените с патос коментари на Тръмп за завръщането на Луната далеч не са плашещи, сравнени с тези на ръководителя на китайската програма за изследване на Луната Йе Пейнджян. "Вселената е океан, Луната са островите Дяою, Марс е остров Хуангян," каза той две седмици по-рано, имайки предвид оспорвани от Пекин територии в Южнокитайско море. "Ако не отидем там сега, макар да сме способни, тогава предшествениците ни ще ни обвиняват. Ако отидат други, те ще превземат и няма да можете да отидете, дори да искате."

Юли бе месецът, когато международните медии си спомниха, че тази година Китай, Индия и Израел се приготвят да изпратят мисии на Луната. При това Индия твърди, че търси път към бъдеща индустрия за трилиони долари. Все повече частни компании и държави говорят и се готвят за добив на ресурси от Луната в следващото десетилетие. "Лунната надпревара", каквато изглежда тя, видяна в медиите и през очите на лидерите на редица държави, обещава пробив и ново влияние на онези, които стигнат най-далеч в космическия "Див Запад". .

Хората, които ще им отворят пътя към новите хоризонти в космическата индустрия, невинаги мислят така. "Дневник" разговаря с някои от тях, за да разбере какво ще се търси на Луната и за какво всъщност ще може да се използва.

Луната е едва на 3 дни път от Земята. По-лесно достъпна е и от повечето астероиди и несравнимо по-достъпна от Марс. Лесно е да се изпробват нови системи и технологии, чрез постоянно човешко присъствие операциите може да се контролират на място. "Освен това 45% от Луната е кислород - намира се в скалите. Има и силиций за индустрията на полупроводниците, всички използвани от нас метали като желязо, никел, титан и алуминий, редки земни метали за нуждите на телефоните и възобновяемата енергия," обяснява Анхел Абуд-Мадрид - директор на програмата за космически ресурси в Минното училище на Колорадо.

На южния полюс - намиращ се от "тъмната", невидима от Земята страна на Луната - е и най-значимата концентрация на един от най-важните, ако не най-важния, ресурс за бъдещата космическа индустрия.

Логиката на космическите ресурси е различна от тази на земните. Най-ценният от тях поне в началото ще се окаже не някой рядък земен метал, а полярният лед. Той може да се използва както за нужди като извличане на кислород, така и (решаващо за космическите мисии) като съставка за пропелант, който би могъл да задвижва летателните апарати. Около 85% от товара на ракетата е гориво, нужно само за извеждането ѝ в орбита. Това изправя концепции като мисиите до Марс пред огромно логистично предизвикателство.

Появи ли се възможност за презареждане в орбита, картината се променя. "Изведнъж се оказва, че корабът, който сте изстреляли, е много по-малък и не толкова скъп," казва Анхел Абуд-Мадрид. По оценки на различни агенции, за да се пренесе бутилка вода в космоса, в момента са нужни 3000 долара.

На пръв поглед времето, в което небесни тела (дори непосредствената цел) могат да се използват за добив, е сравнително далеч. "Мисля, че искаме да докажем, че е технически възможно, до средата на идното десетилетие," обяснява Джеймс Карпентър. "Тогава ще искаме да използваме за пръв път в мисия потенциално около 2030 г., по-мащабно ще влязат в употреба може би в края на същото десетилетие." Според Анхел Абуд-Мадрид ще трябват поне между 5 и 7 г., за да се оценят количествата на ресурсите, а паралелно с това може постепенно да влезе в употреба технологията за добив и използване.

За устремилите се към космоса обаче този хоризонт е кратък - те искат да са готови още отсега. И далеч не става дума само за космическите агенции.

Редом със "Спейс Екс", изстреляла редица сателити и капсули в околоземната орбита, или "Блу ориджин" на Джеф Безос, се появиха и нови играчи на пазара. Компании като Deep Space Industry и преименуваната Planetary Resources работят специално за изследване на космическите ресурси. Пробив в тази насока бе и промяната в законодателството - първо в САЩ, а после и в Люксембург - с която двете правителства позволиха на частни компании да добиват ресурси в космоса, въпреки че според Договора за Космоса от 1967 г. той е "ничия земя".

Да започне добив на ресурси в космоса, няма да е лесно. Няколко възможни причини:

В свят, чиято история е пълна с войни за ресурси и в който все повече доминират популистки правителства, а големите корпорации влизат в остра и често мръсна конкуренция, такава идилична картина повдига въпроси. Космическите тела са "ничии" и няма страна, която да може да ги притежава; а това значи, че компании и държави може да се окажат в положение, в което взаимно оспорват правото си да са на определено място. "Трябва да сме много внимателни как използваме ресурсите - не просто как влияем на средата, но как ще се замесят страните ни. Трябва в даден момент да дадем равен шанс на всички, а не просто пътуващите в космоса държави да превземат цялата операция," продължава Абуд-Мадрид. Добавя, оптимистично, че експерти от цял свят работят по новото законодателство и то е въпрос на време.

ЕКА е предпазлива: тя приветства възможността за изследването му, но между редовете се прокрадва съмнението, че ползата от него, поне на Луната, може да е само хипотеза. Думите на Джеймс Карпентър потвърждават това усещане. "В момента няма пазар, няма технология за използване на хелий-3 (термоядрен синтез; използваната от човечеството за производство на атомна енергия в момента е ядрено делене - бел. ред)... За да разберете значението на Хелий-3, вероятно ще трябва да изкопаете значим обем почва. Трябва да се свърши много работа, преди да се разработи бизнес модел... Може да е по-концентриран на места, на които не сме били. Може да има пазар някой ден, но мисля, че това е далеч."

От друга страна, разработи ли се технологията за термоядрен синтез, хелий-3 ще е атрактивен, защото не оставя никакви радиоактивни отпадъци, казва Анхел Абуд-Мадрид, но предупреждава: "За захранване на голям град в САЩ за година хелий-3 трябва да е целият полезен товар на совалката, после да го сложите в термоядрен реактор, какъвто още не съществува, и там да получите горивото. За да добиете такова количество, трябва да изкопаете площ с размер около 400 футболни полета в Европа, около 3 м дълбоки. Това не е обосновано в близкото бъдеще.

Западните държави по-скоро отсъстват от календара за изстрелване на луноходи и други апарати в следващите 12 месеца. НАСА, успешно изпратила човек на Луната за пръв път в историята за пръв път преди почти половин век, се отказа от проучвателната си мисия през април, за да работи с частния сектор и да търси мястото си в бъдещия модел на космическата индустрия, без това да ѝ излезе твърде скъпо.

Европа обаче не стои встрани. Заедно с НАСА, "Роскосмос" и агенциите на Япония и Канада тя работи по проекта Lunar Gateway - станция в лунната орбита, която ще бъде отворена архитектура за международни изследвания и ще е тренировка за мисии на повърхността и дори постоянно присъствие. "Интересуват ни технологиите за устойчивост на мисиите. Ако искате да отидете на Луната, можете да го направите в стил "Аполо" - да се приземите, да извършите малко научна дейност и да си тръгнете," обяснява Джеймс Карпентър от ЕКА. "А може да мислите и за дългосрочна устойчивост - как да направите присъствието си постоянно."

По-рано тази година ЕКА обяви и че готви мисия до 2025 г., с която да покаже как ключови от нея технологии се използват за ресурси на повърхността на Луната. Тя призова космическия бизнес да предложи идеи за партньорства за изграждане на изследователския апарат и други аспекти от мисията.

С други думи - Европа всъщност отива на Луната, но няма да го направи сама и ще търси възможно най-голяма полза както за европейците, така и за останалия свят. Джеймс Карпентър се съгласява. По думите му вече е получена информация от фирми, които биха доставили апаратура и технологии. "Всичко, което правим, е с международно сътрудничество. Това е част от модела ни в Европа - да събираме страните."

Докато се разработват нужните технологии за Луната, ще има ползи и за Земята, добавя той. "Виждаме интерес от земните индустрии да участват в това - не заради фантастичните възможности след 20 и 30 г., макар че тях ги има, а по-скоро за да разберат как технологичните предизвикателства за лунни ресурси могат да създават иновации за наземната индустрия."

Ако правителствата и всички въвлечени в бъдещата космическа индустрия приемат този поглед за пътя към Луната, прогнозата на "Гардиън" може и никога да не стане реалност.