Турция навлиза в решаваща седмица, в която ще се разбере дали властите и централната банка в Анкара са способни да овладеят бързото пропадане на националната валута, предизвикало трус и по световните пазари в края на седмицата. Новините от търговията по борсите в Азия в понеделник не бяха добри за турската лира, която бързо мина отвъд 7 лири за долар - нивото, на което според "Голдман Сакс" започва изчерпването на валутните буфери в банковата система на Турция.

Финансовото министерство в Анкара обеща сутринта да обяви пакет мерки за връщане доверието на инвеститорите. Но проблемът идва основно пасивността на централната банка и от недоверието им към силния едноличен контрол на президента Реджеп Тайип Ердоган над нея и над монетарната и икономическата политика на Турция.

Случващото се по парадоксален начин напомни за предишната криза на лирата през 2001 г., благодарение на която Ердоган стана премиер през 2003 г. и управлява страната до днес. Разликата е, че тогава ставаше дума не за политическа свръхконцентрация на власт, а за безсилие на партиите да сформират стабилна коалиция, банкова криза и недостъпни кредити заради междубанкови лихви, достигащи на моменти 8000%.

Днес Турция все още е далеч от тези критични показатели, но отправя директно предизвикателство на САЩ, които могат да нанесат още един удар като посочат конкретната дата, от която влизат в сила заповедта от петък на президента Доналд Тръмп за вдигане до 50% на митата за турски алуминий и стомана.

Всичко това се отразява негативно и на Европа, където вече пренаписват очакванията за състоянието на икономиката до края на годината. Проблеми имат не само банки в Испания, Италия и Франция с експозиция към турски клиенти. Преди седмица влезе в сила първата фаза от американските санкции срещу Иран (втората и доста по-сериозна засяга търговията с петрол и започва на 5 ноември). В Русия централната банка изглежда с ограничени възможности да подкрепя поредното обезценяване на рублата (отново заради санкции на САЩ). Пекин изостри още повече тона срещу следващите една след друга вълни на повишаване на митата за внос на американския пазар.

И към всичко това се добавя растящата вероятност за хаотичен Брекзит без договореност с ЕС, както и потенциала дошлите на власт в Италия популисти да създадат главоболия не само в една от най-задлъжнелите страни от еврозоната, но и за целия единен пазар.

Оптимизмът за растеж в Европа започна да се изпарява сред търговското напрежение по света, намаляващото доверие сред производителите и неизвестността, която внезапно се увеличи от турската криза, коментира "Уолстрийт джърнъл". Според изданието европейската икономика се е забавила и едва ли ще възстанови темпото в оставащите месеци на 2018 г.

През януари европейските производители имаха най-оптимистичните очаквания от почти 40 години и предприятията им работеха с почти рекордните 84.5% от капацитета си. Осем месеца по-късно еврозоната отчете две поредни тримесечия на забавен ръст, цените на петрола и енергията тръгнаха нагоре (а това оставя на домакинствата по-малко пари за друго потребление), износът за САЩ и Азия не оправда очакванията - през първите пет месеца на 2017 г. за китайския пазар, например, той се увеличи с 20%, докато за същия период на 2018г. ръстът е със само 2.5%.

Между март и юли 29 института имаха консенсус, че прогнозата за ръст трябва да се намали от 2.4% на 2.2% за тази година. Това е не само по-малко от 2016 г., но и отчетливо по-бавно от почти 3% растеж, прогнозиран за гигантска икономика като американската.

В първите дни на новата седмица пазарите ще следят действията на Турция, макар че анализатори почти единодушно казват, че каквито и фискални и монетарни мерки да предприемат финансовото министерство и централната банка, никой няма да рискува да се върне към лирата, докато не се оправят отношенията със САЩ, а засега сигналите са в противоположната посока.

Централната банка не се намеси досега дори вербално, мнозина се съмняват в нейната независимост от Ердоган, а дори тези съмнения да са неоправдани, от нея се очаква решително действие, поне за да се изпрати сигнал, че властта няма да прибегне до контрол над капиталите или принудително обръщане на валутни депозити в лири. Миналата седмица някои инвеститори призоваваха за драстично вдигане на основния лихвен процент от 17.75% с цели 1000 базисни пункта.

Уин Фин, стратег в нюйоркската Brown Brothers Harriman е съгласен и казва, че "лирата имаше проблеми и бе под натиск дори без увелименото напрежение със САЩ". Страната страда "от липса на пазарно ориентирани ръководители", които при последното обновяване на правителството бяха изтласкани в периферията или просто изхвърлени, допълва той. "Решенията се взимат на самия връх, където всичко се ръководи от Ердоган, а той просто няма идея как функционират пазарите."