За пореден ден турската валутна криза повлече пазарите надолу, заговори се за рецесия
"Когато се налага, трябва да се отиде на химиотерапия. С лихвите е същото." Този коментар на Аднан Бали, изпълнителен директор на турската "Ишбанк" (İşbank) пред телевизия "Блумбърг", е най-критиччният спрямо действията на властите и централната банка на страната, дошли от Турция в поредния ден на бързо обезценяване на националната валута.
Но и той говори като президента Реджеп Тайип Ердоган, финансовия министър Берат Албайрак и председателя на парламента Бинали Йълдъръм, че Турция е обект на мащабна спекулативна атака по валутните борси. Ердоган продължи в речите си да напада САЩ, да говори, че "от няколко седмици сме под обсада", че "ни забиха нож в гърба" и че който говори за валутна криза и разпространява слухове, е "държавен изменник".
Това не помогна много на лирата, която започна понеделник с рязко обезценяване до 7.24 за долар и след ограничена намеса на централната банка се стабилизира около 6.978 за долар. Това означава, че за последния ден на миналата и първият ден на новата седмица тя е изгубила 26% от обменната си стойност спрямо долара.
И днес събитията около валутата на една от големите развиващи се икономики на света и член на групата Г-20 понижи индексите в Европа и на "Уолстрийт", като повлече надолу и валутите на страни като Южна Африка, Аржентина и Мексико. От големите световни индекси единствено Nasdaq се движеше в противоположна посока, най-вероятно защото инвеститорите потърсиха убежище в технологичните акции, както и в златото, швейцарския франк и японската йена.
В САЩ поевтиняха с между 0.5 и 1.5 процента акциите на банкови гиганти като Citigroup Inc, Bank of America Corp , Wells Fargo & Co и JPMorgan Chase & Co. Доста по-тежко бе за финансовия сектор в Европа, който има експозиция за над 100 млрд. евро към турски клиенти. Индексите S&P 500 и Dow Jones за четвърти ден приключиха с понижение, а Джейми Кокс от американската Harris Financial Group коментира за "Ройтерс", че "хората започнаха да се вглеждат по-сериозно във възникващите пазари, защото когато имаш толкова страни по света, свързани с търговия по борсите, лесно е да стигнеш до заключение, че всичко това може да се окаже много по-голямо от една история, свързана с Турция".
Но все пак Турция остана във фокуса на вниманието и в края на деня реакцията на Вашингтон напомни за това.
Кевин Хасет, председател на влиятелния Съвет на икономическите съветници в Белия дом, каза за телевизия MSNBC, че финансовият министър Стивън Мнучин следи "много отблизо" финансовата ситуация. Хасет допълни, че решението на президента Доналд Тръмп да наложи от понеделник наказателни мита за турски алуминий и стомана, засяга миниатюрна част" от БВП на Турция. "Така че, за да се срине валутата с 40%, това е знак, че в страната има множество фундаментални фактори и процеси, с които нещо не е наред".
"Турция се нуждае от пълно ребалансиране на икономическия ѝ план, както и от много рязко повишаване на лихвите и категоричен ангажимент да запазване независимостта на централната банка", казва Гийом Треска, стратег за възникващите пазари във френската Credit Agricole. "Но драстичното вдигане на лихвите е невероятно заради щетите, които ще нанесе на турския корпоративен сектор, а налагането на контрол над капиталите, би закрило достъпа до чуждестранните пазари за компании, които вече са в дефицит на долари."
Анализатори вече открито говорят и за нещо доста по-сериозно - че Турция навлиза в рецесия.
"Рухването на лирата, започнало през май, вече почти сигурно ще изтласка турската икономика в рецесия и не е изключено да предизвика банкова криза, коментира Андрю Кънингам, старши икономист в Capital Economics. "А това ще е още един удар по активите на всички възникващи пазари."