Хашим Тачи - президент на Косово и един от най-известните командири на въоръжената албанска съпротива срещу управлението на Слободан Милошевич, е готов да обсъди преначертаване на границата със Сърбия.

В интервю за "Ройтерс" той заяви, че ако части от Сърбия, населени предимно с етнически албанци, бъдат присъединени към Косово, това ще сложи край на непрекъснатото напрежение между Прищина и Белград. Освен това двете страни ще могат да продължат напред към членство в Европейския съюз, добавя той.

Тачи разкрива, че има план и ще го представи на сръбския президент Александър Вучич на срещата им през септември в Брюксел като част от диалога под егидата на ЕС.

Сърбия категорично не признава отделянето на бившата ѝ провинция в независима държава. Няколко държави от ЕС също не са признали Косово за отделна държава, предимно заради вътрешни проблеми с малцинства и сепаратистични движения.

Разпадането на бивша Югославия стана приблизително точно по административните граници на бившите федерални републики. Гранични спорове обаче продължава да има и до днес, включително между страни - членки на ЕС, като Словения и Хърватия.

Преначертаване границите на Косово е особено деликатен въпрос, тъй като е принципно свързан с искането на Република Сръбска в Босна и Херцеговина да се присъедини към Сърбия.

Той обаче не посочва какви би получил Белград в замяна на територия с около 55 000 етнически албанци и отхвърля каквото и да е разделяне на Косово по етнически линии. "Коригирането на границите категорично ще избегне подялбата на Косово, размяната на територии, повече кризи или проблеми и дори евентуална война", допълва Тачи.

В публикацията на "Ройтерс" няма и дума къде може да са териториите, за които говори президентът, но преброяването от 2011 г. показва, че общини с албанско мнозинство има по северозападната граница на Косово.

През последните месеци някои сръбски медии и политици заговориха за преначертаване на границата, но с идея да бъдат прехвърлени към Сърбия части от Северно Косово, населени предимно със сърби. В замяна на властите в Прищина можело да бъде предадена част от Южна Сърбия с албанско мнозинство. Това са някои земи в района Прешево, Буяновац и Медведжа близо до Косово и в пространството между българската и косовската граница на запад от линията Трън - Кюстендил.

Около 100 000 етнически сърби живеят в Косово, половината от тях - на север от река Ибър, в градове, в които те представляват мнозинството от населението. Останалите са на юг от реката в доминирани от албанци райони.

Мнозинството сърби от Косово не признават институциите на страната и продължават да смятат Белград за своя столица. Почти всички сърби възприемат Косово като люлка на православната им вяра.

Вучич допусна миналата седмица компромис за очертанията на границата, но анализатори от двете страни сериозно се разминават в оценките на подобна инициатива.

Нормализирането на отношенията Прищина - Белград е ключово условие двете страни да продължат напред към евентуално членство в ЕС. През 2013 г. правителствата им се договориха да уредят всички спорни въпроси, но напредъкът през последвалите 5 години е символичен.

Косово вече 20 години е независима република с почти 1.8 милиона души население и е призната от над 100 държави от цял свят. Сред тях не са Сърбия, Русия и 5 страни от ЕС, а Белград и Москва блокират приемането на страната в ООН.

Западните държави също не са във възторг от перспективата да се преначертават граници в Европа и в частност на Балканите. В понеделник канцлерът Ангела Меркел заяви, че териториалният интегритет на Западните Балкани е "светая светих". Британското посолство в Прищина заяви, че "призивите за преначертаване на национални граници може да се окажат дестабилизиращи"

Хашим Тачи обаче е уверен, че западните държави биха подкрепили каквото и да е споразумение между него и Вучич и смята, че такова би могло да бъде постигнато до февруари 2019 г.