Решението на Куба да промени конституцията си и да разреши частната собственост не предизвиква въодушевление сред дребните земеделски стопани, които казват, че островът никога няма да се самоизхранва без далеч по-широка реформа в управляваното от държавата селско стопанство.

Икономистите биха очаквали земеделците да приветстват подобна промяна към частна собственост след десетилетия на строг държавен контрол, в резултат на който островът е зависим от вноса на храни и занимаващите се със земеделие не могат да получат достоен живот.

Макар и по-възрастните кубинци да гледат предпазливо на промените, по-младите стопани приветстваха неотдавнашните реформи за признаване на частната собственост, въпреки че малцина са онези, които очакват сериозни дивиденти. Със своите добре поддържани 30 хектара с гуава Алексей Гонсалес има силно желание да купи земята, която в момента обработва под наем от държавата.

Наличието на сложна мрежа от бюрокрация - било то механизми за валутен контрол, недостиг на гориво или липса на частно кредитиране - обаче означава, че Гонсалес и шестима други стопани, разговаряли с "Ройтерс", няма да спечелят големи печалби от земята си. "Да се направи по-лесно купуването на земя на практика няма да промени кой знае какво, ако, например, не мога да си набавя дизел", каза 41-годишният Гонсалес и сочи своя съветски трактор. "Те (депутатите) произнасят доста речи, но нищо не се променя. Цял живот работя на полето", заяви той.

На 22 юли кубинското правителство гласува в подкрепа на проект за нова конституция, включващ правото на частна собственост. Реформите идват при президента Мигел Диас-Канел, който пое властта след братята Фидел и Раул Кастро, управлявали острова от 1959 г. Промените са част от една по-обща смяна на курса. Куба се опитва да привлече чужди инвестиции, да увеличи икономическия растеж и да намали бедността, като същевременно политическият контрол остане в ръцете на една-единствена партия.

Въпреки плодородните почви и 20-процентовия дял от населението, зает в селското стопанство, Куба внася над 60 процента от храните си, на годишна стойност от около 2 млрд. долара. Кубинците, които изкарват средно по около 30 долара месечно, получават ежемесечни купони за храна от държавата, включващи ориз, фасул, яйца и мляко за малки деца.

За да бъде компенсиран недостигът на стоки в държавните магазини - който се изостри след разпадането на благодетеля СССР - кубинците бяха поощрявани да си имат собствени градини в градовете или да обработват малки парцели земя за лично ползване.

Сега кубинците могат да си купуват храна от частни магазини, но работниците, които са на минимална работна заплата, не могат да си позволят бананите и свинското, които се продават от частния сектор. Допреди одобрените от депутатите миналия месец конституционни промени, държавата владееше около 80 процента от земеделските земи в Куба, отдавайки по-голямата част от тях под наем на фермери и кооперативи.

Остатъкът от земите се държи от дребни стопани, чиито семейства са ги получили за обработване под наем след Кубинската революция през 1959 г. При положение че бавният икономически растеж и възобновилото се напрежение в отношенията с Вашингтон пречат на чуждите инвестиции, държавата има силно желание да избави 11-милионното кубинско население от скъпия внос на храни.

Конституционните промени, позволяващи частната собственост, все още не са минали през одобрение на референдум, който ще бъде проведен някъде през следващите месеци. Първо проектът за конституция ще бъде поставен за обществено обсъждане, а окончателният му вид, който евентуално може да включва промени, ще бъде поставен за гласуване на национален референдум.

Реформите ще спомогнат за производството на храни, но правото на частна собственост само по себе си няма да даде значим тласък на земеделието, каза преподавателят по икономика в Нюйорския университет Марио Гонсалес-Корсо, чийто род притежава ферми в Куба.

В другите страни земеделските стопани могат да залагат земята си срещу заеми за желаното от тях оборудване, семена и торове. Ценовият контрол за приходите на фермерите от продукцията им и другите строги правила засилват неефективността, добави той. "Държавата има широк контрол върху земеделието, което създава огромни изкривявания", заяви Гонсалес-Корсо.

Ясмани Фалкон Бакаляо обработва 26 хектара в Матансас, втората по големина кубинска провинция, в която се намира и популярният сред туристите курорт Варадеро. Сблъсквайки се всеки ден с неефективността, той подкрепя реформите за частна собственост, но не е оптимист, че те ще променят ежедневната реалност за него на полето.

Голяма част от наследената по семейна линия земя стои незасята и той не може да намери работници, готови за 20 долара на месец да работят на полето, както и достатъчно дизелово гориво за земеделската си техника.

Бакаляо продава по-голямата част от своята продукция на властите. "Но те често пъти дори нямат кашони, в които да сложат мангото, когато дойдат, така че не мога да продавам нищо", заяви 37-годишният мъж.

Националното сдружение на дребните земеделски стопани в Куба, свързан с държавата орган в селското стопанство, отклони поканите за интервюта и по-подробна информация за промените. Представителството на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН в Куба отказа да коментира предложените реформи, изтъквайки чувствителността по темата в социалистическата държава.

Макар че по-младите земеделци са по-склонни да подкрепят разширяване на правото на частна собственост, по-възрастните кубинци са настроени скептично. "Не искам да ставам очевидец на голяма разпродажба на земя", каза 82-годишният Мигел Барос Лосано, седейки на верандата на наследеното от него през 1962 г. стопанство.

Безпокойството от възможна експлоатация накара правителството да действа бавно с реформата, каза преподавателят в Университета "Кристофър Нюпорт" в американския щат Вирджиния Джон Фин, който изследва кубинското селско стопанство. "Поземлената реформа беше изключително важна за идеологията на революцията", заяви Фин. "Те (властите) се опитват да поддържат общите структури на социалистическата икономика, като същевременно се възползват от очевидната сила на предприемачеството", каза той. /БТА