Посланието не остана незабелязано от турските медии, но не заради непосредствена заплаха от президента Башар ал Асад. Сили на режима действително се струпват край град Жиср аш Шугур, на десетки километри от Хатай, но гледат към друга територия, където имат присъствие и Турция, и сирийските бунтовници.

Това е граничещата с Хатай сирийска провинция Идлиб, за която се очертава последната голяма битка в Сирия.

С нея войната няма да приключи (Съединените щати и Турция контролират и други територии на север), но никъде сместа, забъркана за седем и половина години война, не е била толкова взривоопасна. В Идлиб в момента има джихадисти (включително клетки на "Ислямска държава"), умерена опозиция - протурски и други бунтовници, напредващи в периферията сили на Асад и - не на последно място, вътрешно разселени сирийци, които са почти 10% от сегашното население на Сирия.

Не е напълно изключено политиците в Европа неочаквано да си припомнят и кризата, който всъщност доведе бежанците на Стария континент.

Не сирийската "столица" на "Ислямска държава" Ракка, а Идлиб ще е решаващият разлом във войната в Сирия, написа за "Ал Монитор" Амберин Заман още в края на март 2017 г., далеч преди Ракка да бъде "отвоювана".

Година по-късно за Идлиб се обезпокои ООН заради риска от хуманитарна катастрофа, докато (предимно) радикални групировки се сражаваха помежду си за контрол. Стотици хиляди души напуснаха домовете си в самата провинция, но и стотици хиляди пристигнаха в нея. На голяма част от тях бе дадена възможност да се "евакуират" там от други територии, които режимът на Асад отвоюва от бунтовници.

Идлиб е и стратегически по-важен район за Асад. На запад е Латакия - един от бастионите на режима, както откъм подкрепа, така и заради факта, че там е най-голямата руска военновъздушна база "Хмеймим". Тук минава и най-прекият път между Турция и Йордания, поради което районът е важен търговски коридор.

До 2015 г. проправителствени сили контролираха Идлиб, докато градът и голяма част от провинцията не се озоваха в ръцете на обединението "Хайят Тахрир аш Шам" (ХТШ), предвождано от бившето сирийско разклонение на "Ал Кайда" ("Джабхат ан Нусра"). С времето ислямистките и откровено джихадистки групировки като ХТШ засилиха влиянието си за сметка на умерените; увеличиха се и бомбардировките на режима, а през април 2017 г. химически атаки в бунтовнически райони причиниха десетки жертви и ответни въздушни удари на САЩ.

Latest developments in north west #Syria as regime reinforcements build with shelling on #Idlib while Turkish officials in #Morek reassure locals pic.twitter.com/e7MtDz1AKX

— ETANA Syria (@ETANA_Syria) August 15, 2018

Атаките трябваше да спрат, след като миналата година Русия, Турция и Иран договориха споразумения за "деескалация" и прекратяване на огъня в няколко зони, между които и Идлиб. Русия обаче настоява, че договореностите не обхващат ХТШ, защото са "терористи", и това оправдава продължаващите бомбардировки на Асад. Действията на режима станаха причина турски представители да подходят с резерви към съорганизирания от тях народен конгрес в Сочи.

В провинцията със 100 км граница с Турция (в светлосиньо на картата вляво) към момента има около 70 хил. опозиционни бойци - най-голямото съсредоточаване от началото на конфликта - които скоро трябва да се изправят срещу желанието на Асад да отвоюва всяка педя от територията си. Според турския анализатор Соли Йозел от университета "Кадир Хас" в Истанбул те може да са повече и дори да става въпрос за "до 130 хиляди джихадисти". Ако това е вярно, общият брой на опозиционнитте бойци е още по-голям. Но дори да не е, определението на катарската телевизия "Ал Джазира" за Идлиб като "сметище за бунтовници" изглежда сполучливо.

В последните години в Идлиб пристигнаха сирийци, "евакуирани" по силата на сделки с режима, Русия и Иран от доминирани от бунтовници територии - Алепо, Хомс и (тази година) Източна Гута. Към момента те са над 1.5 млн. души. В района още живеят поне милион сирийци от досегашното население (1.5 млн. преди 2011 г.). Онези жители, които не подкрепят режима, са между чука и наковалнята: според свидетели на "Гардиън" суровите укази и данъци, с които управлява ХТШ, се посрещнат с негодувание от местните. От бежанците мнозина до ден днешен живеят в мизерни палаткови лагери, напомня Международният комитет на червения кръст.

Две години след възхода на ХТШ Турция (според някои анализатори подкрепяла бойците преди това) се намеси в Идлиб чрез верни милиции, за да не допусне джихадисти по границата си. По-късно като "гарант" на примирието в деескалационните зони (в които режимът и опозицията трябва да прекратят огъня) заедно с Русия и Иран, договорени в Астана, започна да управлява 12 наблюдателни пункта, разделящи силите на режима от тези на опозицията, като междувременно подкрепя групи, свързани със Свободната сирийска армия. Действията на Дамаск обаче подлагат на изпитание работата ѝ на "гарант".

Асад започна още преди месеци да си връща периферни райони и сили, сражаващи се за режима, се установиха край провинцията, което вбеси Турция. Оттогава заплахите от офанзива "всеки момент" не са рядкост, макар според Русия да не може да става дума за атака заради деликатността на ситуацията.

Опозицията също не стои със скръстени ръце. Проправителственият сайт "Ал Масдар" и изданието за Близкия изток "Ал Монитор" наскоро съобщиха, че опозиционни фракции с хиляди членове са се обединили в т.нар. Национален освободителен фронт с над 10 подкрепяни от Турция групировки, но без ХТШ.

За Турция обаче бежанският въпрос може да е и дилема. Анкара иска да създаде възможности за връщането в Сирия на приютилите се в страната, а е изправена пред точно обратния сценарий.

Според изданието The Arab Weekly конфликтът може да отприщи нова вълна бежанци на прага на Европа. В материал, озаглавен "Може да се задава втората сирийска мигрантска криза", Стивън Стар определя това като проблем на фона на разделенията, подхранвани от кризата през 2015 г., превърнали популистките крайнодесни партии в установена част от политическия пейзаж на Стария континент.

Завръщане по домовете - решението, което Сирия и Русия предлагат на бежанците из Европа - би било немислимо за разселените в Идлиб от други провинции. Голяма част са с недвусмислено антиправителствени възгледи и не биха приели да живеят под контрола на Дамаск. В тази ситуация и Панос Мумцис от агенцията на ООН за хуманитарни въпроси каза през юни, че съществува риск 2.5 млн. души да тръгнат към турската граница - над 80% от населението са уязвими заради потенциалния конфликт. Има и много по-предпазливи оценки - турското разузнаване смята, че броят им може да е над 250 хил.

Големият проблем според публикацията на The Arab Weekly e "политическият капитал, който Анкара е изградила сред милиони сунити и сирийци, отхвърлящи Асад, от 2011 г.". Този капитал "би бил изгубен, ако (Турция) откаже да отвори границата за бежанци от офанзивата на режима". По други съображения ООН също иска от Анкара да допусне сирийците от Идлиб, ако се стигне до сблъсък.

Това повдига и въпроси за Европа, където самото споменаване на "бежанци" в публичния дебат вече е заредено с бурни политически страсти. От няколко години Турция, която постоянно изтъква ролята си в подслоняването на 3.5 млн. бежанци от Сирия, се справя с множество последствия от тях, свързани не само с издръжката им. За някои интеграцията се оказа трудна задача заради културните и езиковите различия. В Турция се засилват настроенията срещу бежанците заедно с представата, че в сегашната икономическа ситуация те са "бреме". Въпреки това идеята, че Анкара ще "пусне" отново на запад стотици хиляди бежанци през турската граница, засега е само спекулация.

Наскоро "Ал Джазира" очерта четири сценария, по които може да се развие битката. Първо, кръвопролитен сблъсък - много вероятен и видян в Дараа и Източна Гута. И тук хиляди радикални ислямисти, а може би и много умерени биха били готови да се сражават докрай. Вчера командирът на ХТШ Абу Мухамад ал Жулани съобщи във видеоизявление, че групировката няма да се предаде.

Второ, осуетяване на атаката от турска страна чрез дипломация и диалог с Русия и "инжерество" в опозицията.

Възможен е и трети сценарий - противоборството между бунтовническите групи да позволи на режима в Дамаск да овладее части от Идлиб, макар и не цялата провинция; между ХТШ и други групировки, например свързани със Свободната сирийска армия, вече имаше подобни сблъсъци в последните месеци с 270 жертви, от които 55 цивилни. Опозицията (или преобладаваща част от нея) обаче може и да се предаде след сделка с Русия, както се случи и на други места, а несъгласните с решението да заминат в изгнание, но това ще попречи за постигането на политическо решение, каквото Асад вече не иска заради "военната си победа".

Тук освен Русия, която обърна посоката на войната в Сирия, ролята на Турция ще е решаваща, а за нея е важно да се избегне военен сблъсък в Идлиб.

Русия обаче настоява, че присъствието на ХТШ оправдава бомбардировките и би могло основателно да причини сухопътна офанзива. Според турски издания Анкара иска да реши проблема, като отслаби групата чрез "отцепване" на умерени фракции от нея (например чрез създадения неотдавна Национален фронт). Базираният в Бейрут анализатор на сирийския конфликт Хедийе Левент обяснява за "Ал Монитор", че Москва е дала на Анкара краен срок до септември, за да се справи с джихадистите. В противен случая Русия ще помага на Асад в сраженията срещу тях. "Рационалното за Турция е да държи границите си плътно затворени, за да попречи на джихадистите да избягат на турска територия."

А сирийско нападение на Идлиб би означавало и война с Турция, смята анализаторът Соли Йозел. "Как ще воюваме със сирийския режим, подкрепян от Русия до самия край, след като руснаците контролират сирийското въздушно пространство?... Идлиб е заплаха за националната сигурност на Турция."

Както и да се развие въпросът с Идлиб, конфликтът ще постави под въпрос настойчивата покана, отправяна от Русия към западните лидери да помогнат за връщане на бежанците в Сирия. Дори войната срещу бунтовниците действително да върви към края си след седем и половина години, победата далеч няма да е пирова.