Руските преговори за Афганистан вещаят промени

Владимир Путин, изглежда, се появява като играч в Афганистан след 17-годишна западна намеса, която не доближи страната към мира.
За някои хора предложението на Русия да бъде домакин (на мирни преговори) идния месец може би съдържа най-малкото наченки на позитивен обрат, ако талибаните бъдат принудени да седнат на масата във време, когато са по-агресивни на бойното поле, отколкото през последните години, като причиняват много ужасии в Кабул и други градове.
Тази инициатива обаче може да зацикли преди още да е започнала. Афганистанското правителство каза, че няма да присъства, след като се оказа неспособно да излезе с цялостна стратегия поради вътрешните си разногласия, зад които мнозина виждат междуличностни и етнически съперничества. То призова талибаните първо да се съгласят на преки преговори с Кабул. Бунтовниците упорито отказват и настояват вместо това за преки преговори със САЩ.
Съединените щати пък изглеждат недоволни от тази маневра, макар че Вашингтон от години се опитва да намери разумна стратегия за изход от конфликта.
Ситуацията на терена в Афганистан дава почва за безкраен цинизъм относно ролята на различните играчи там и почти никаква надежда за бързо подобрение в изпълненото с насилие и корупция (афганистанско) всекидневие.
Анализатори казват, че препирните около евентуална среща, на която да се говори за мир, дават възможност да се надникне в огромната сложност на задачата за постигане на мирно споразумение в един регион на съпернически влияния.
Пакистан, Иран, Русия и Китай имат нарастващо влияние,
макар че САЩ харчат милиарди долари, покривайки голяма част от годишно необходимите 6.5 млрд. за издръжка на Афганистанските национални сили за сигурност, мъчещи се да удържат напора на укрепналите талибани. Експерти, които следят 4-те десетилетия на войни в Афганистан, казват, че да се търси пътят към мир в тази бедна страна с 32-милионно население е като да се върви през минно поле.
Според Майкъл Кюгелман, заместник-директор на Програмата за Азия в базирания в САЩ мозъчен тръст "Уилсън център", ситуацията е експлозивна. "В Афганистан се борят за влияние не само САЩ и Русия, но също и Китай, Иран и Пакистан, и нито една от тези страни не е в добри отношения със САЩ. Това е, най-меко казано, като истинско буре с барут", отбеляза той.
Пакистан, смятан за ключа към траен мир в Афганистан, има нов премиер, който казва, че е готов да бъде мирен партньор с Вашингтон, но вече не и военен партньор. Няма обаче индикация, че афганистанските талибани, за които се знае, че се движат между Пакистан и Афганистан с лекота, която варира в зависимост от отношенията на Исламабад с Вашингтон, ще бъдат накарани да напуснат (Пакистан). При все това премиерът Имран Хан побърза да осъди ракетната атака (на талибаните) срещу Кабул във вторник и обвини извършителите, че "мислят като страхливци".
Отношенията между Пакистан и САЩ остават обтегнати и дори едно обикновено телефонно обаждане на държавния секретар Майк Помпео до Хан в четвъртък се превърна в конфронтация, тъй като двете страни не можаха да се договорят за съдържанието му. Пакистан сега настоява за извинение,
казвайки, че Помпео не е говорил нищо за терористи в Пакистан,
за разлика от версията на Държавния департамент за разговора, според която "Помпео обърна внимание колко е важно Пакистан да вземе решителни мерки срещу всички терористи, действащи в Пакистан, и върху неговата ключова роля за налагането на мирния процес в Афганистан".
Съседите на Афганистан и конкуриращите се световни сили обаче са само част от проблема как да се донесе мир в Афганистан, смятат анализаторите, като сочат дълбоко корумпираното и разединено афганистанско правителство "на националното единство", създадено по замисъл на САЩ, и задълбочаващите се етнически разделения в него.
Миналата година "Трансперънси интернешънъл" нареди Афганистан на 177-о място от 180 страни в своя индекс за възприятие на корупцията - само малко по-добре от трите последни държави - Сирия, Южен Судан и Сомалия. Откакто създаденото с благословията на САЩ правителство на националното единство пое властта преди 4 години, етническите ежби, които винаги са били остър проблем за Афганистан, се задълбочиха.
В дадено наскоро интервю в столицата Кабул политическият анализатор Харун Мир посочи, че само международният натиск държи заедно препиращите се афганистански политици. Той каза, че правителството е дълбоко разединено по етнически принцип и предупреди, че изтеглянето на международните сили би изправило една етническа група срещу друга, ръководени от военни вождове, превърнали се в политици, които доминират в афганистанското правителство и които имат зад гърбовете си тежко въоръжени милиции. "Кабул ще бъде разрушен, защото всяка отделна групировка в правителството иска да установи контрол. Този път етнически сблъсъци ще унищожат Кабул", подчерта той.
Вътрешните съперничества в афганистанското правителство правят невъзможно разработването на стратегия за борба срещу бунтовниците, добави Кюгелман. "Докато афганистанското правителство остава в плен на междуличностни спорове и други вътрешни разногласия, Кабул няма да бъде в никакво състояние да начертае ефективна стратегия за борба с бунтовниците, колкото и помощ да получава от САЩ и други ключови партньори", каза той.
Нещо, което може би е още по-лошо за САЩ, които са дали стотици жертви в Афганистан и са похарчили милиарди долари в този конфликт, обаче е, че западните страни създават впечатление, че са много изтощени. Лансират се най-различни и странни теории, радващи се при това на изненадваща популярност. Една широко разпространена теория е,
че Вашингтон тайно помага на талибаните да разпалват военния конфликт,
което да оправдава присъствието в Афганистан на американски войски като щит срещу Иран, Русия и Китай. Талибаните, в същото време, лъскат дипломатическия си имидж, изпращайки свои представители в Узбекистан и Индонезия за срещи с техните външни министри. Те обявиха също, че техни представители ще пътуват до Китай и Пакистан преди срещата в Москва следващия месец.
Този месец на бойното поле те предприеха зрелищни атаки срещу Газни (столицата на едноименната провинция в централната част на страната), където водиха почти 5-дневни сражения с афганистанските сили за сигурност, използващи подкрепата на американски военни съветници и авиация, и срещу северната провинция Фаряб, където над 100 афганистански войници, останали без муниции и храна, се предадоха на бунтовниците.
Според анализатори обаче контролът и влиянието на талибаните, колкото и широко да се простират, все пак са ограничени до селските райони и те нямат капацитета да установят и да задържат контрол над голям град в страната. Те са изправени и пред вътрешни раздори и трябва да покажат на обикновените си бойци, че са силни във военно отношение, преди да започнат мирни преговори.
Въпреки всичко, според Брайън Глин Уилямс, професор по ислямска история в университета в Дартмут, в американския щат Масачузетс, срещата в Москва през септември е "много интересно и потенциално важно/историческо развитие". /БТА