Турската лира изгуби стойност спрямо долара за трети пореден ден, след като рейтинговата агенция "Муудис" изрази тревога за банковия сектор, а финансовият министър Берат Албайрак настоя, че не вижда риск за икономиката.

От началото на деня цената на долара скочи с 2.7% спрямо лирата - сутринта бе достигнала 6.4029 за долар, най-ниската стойност от 15 август насам, а към 13 ч. българско време бе 6.3850. Сред валутите на възникващите пазари лирата е с най-големи флуктуации в курса заедно с аржентинското песо тази година. Случващото се с лирата от понеделник насам удря и други нововъзникващи пазари и се отразява и на курсовете на индийската рупия, полската злота, южноафриканския ранд и други, отбеляза "Файненшъл таймс".

Според агенция "Блумбърг" колебанията в курса показват, че последните мерки на централната банка, свалила тавана за краткосрочните кредити, за да осигури ликвидност, не убеждават инвеститорите. Това бе само една от мерките, които взе институцията и които временно овладяха курса ѝ, след като лирата се срина до опасното ниво от над 7 за долар.

Лирата загуби близо 40% от стойността си от началото на годината (това число се колебае с няколко пункта в последните 2 седмици). Това се случи както заради колебанията, които предизвиква паричната политика на президента Реджеп Тайип Ердоган ("враг" на лихвените проценти), така и заради задълбочаващия се разрив със Съединените щати заради американския пастор Андрю Брънсън и други въпроси.

Според "Ройтерс" за инвеститорите е особено голям рискът за независимостта на централната банка, а нито Ердоган, нито неговият зет и финансов министър Албайрак правят достатъчно, за да гарантират това. Тревожни на този фон са и двуцифрената инфлация и разрастващият се дефицит по текущата сметка. Снощи "Муудис" понижи рейтинга на 20 турски финансови институции - 18 банки и 2 финансови компании, като предупреди, че "турските банки са силно зависими от външно финансиране".

Следващото заседание на централната банка, на което трябва да бъде решена лихвената политика, е на 13 август. Ердоган настоява, че лихвите по кредитите не бива да се вдигат, въпреки че това би охладило прегрялата турска икономика; според него, обратно, подобна стъпка само би задълбочила инфлацията.

Албайрак каза, че не вижда риск за икономиката или банковата система на страната. На връщане от Париж той обясни в самолета пред придружаващите го журналисти, че има предвид силната финансова система на Турция и ниските нива на нетния държавен дълг и задълженията на домакинствата, предаде "Хюриейт дейли нюз".

Той отбеляза, че коефициентът на капиталова адекватност (съотношението между собствения капитал на банката и рисково претеглените ѝ активи) на турските банки е 16%, много по-високо от европейския лимит от 8%. Той определи проблемите на Анкара като "политически", а не икономически. Същевременно той призна, че най-важното за управляващите е да прегледат "слабите места" и да осъществят "исканите структурни реформи."

Министърът би трябвало да обяви другия месец средносрочната икономическа програма, която инвеститорите очакват, пише "Хюриет". Междувременно според него ще се вземат мерки като пограничаване на плащанията с валута в сектора на недвижимите имоти и при продажбата и наема на обекти в търговски центрове.

По същото време обаче американската "Джей Пи Морган" съобщи, че падежът на външен дълг в размер на 179 млрд. долара - почти 25% от брутния вътрешен продукт - е в рамките на година до юли 2019. Това означава, че в следващите 12 месеца Турция ще има сериозни нужди от финансиране, а достъпът до пазарите е проблем, отбелязва инвестиционната банка.

С ниските лихви на централната банка турските компании имаха години наред достъп до заеми в долари и евро, но разходите за обслужването им нараснаха заради сриналата се стойност на лирата.

Днешните официлни данни на централната банка за икономическото доверие в Турция - с най-ниска стойност от 2009 г. насам - също обезкуражиха инвеститорите. Според Тимъти Аш от "Блубей асет мениджмънт" това може да е "сигнал за задаваща се дълбока рецесия".

Пред журналистите Албайрак изтъкна, че съюзите на Анкара - като този с Катар - ще дадат нова посока на икономиката. Емирството действително предложи 15 млрд. долара по време на посещението на емир Тамим бин Хамад ал Тани в Анкара. Въпреки посещението на Албайрак в Париж и информацията (опровергана), че Германия се готви да окаже на Турция финансова помощ, за да избегне криза, Анкара засега не получава такава помощ от патньорите на запад.