Въпреки това Вучич си позволи забележката на Европейския форум в Алпбах в края на миналата седмица. Двамата с Тачи взаимно се отрупаха, ако не с похвали, то поне с оптимистични послания, които зарадваха едни и изплашиха други заради новината, която с тяхна помощ постепенно изплува на повърхността последния месец:

Въпросът за Косово може и да се реши, а развръзката да започне още през септември.

За "разграничение", "подялба" или "размяна на територии" говорят не само местни медии. Политици, журналисти и експерти и от двете страни на границата - а и от района и други части на Европа - открито говорят "за" или "против" подобни варианти, които за критиците, се свеждат до едно: очертаване на етнически разделителни линии в района, а за поддръжниците са изход от десетилетна задъдена улица.

Дори това да е утопия, за Сърбия раздвижването носи надежда за по-лесен път към ЕС, а за Косово - край на блокадата от Белград и частичната изолация, в която тя вкара страната (Прищина не може да се надява дори на членство в ООН). Дали септември действително ще е толкова важен? Разговорите на сръбския президент в Брюксел, Митровица, Москва, Пекин и Ню Йорк ще дадат отговора.

Парламентът в Прищина се готви да гласува резолюция, с която да забрани каквито и да било промени в границите на Косово, независимо на какъв етап от преговорите със Сърбия се повдига темата.

Според кабинета на премиера Рамуш Харадинай условието е поставено пред президента Хашим Тачи още миналата седмица. На среща на премиера, тримата му заместници и държавния глава, по думите на Харадинай, е постигнато съгласие, че промяната на границите няма да е в дневния ред на срещата.

Тачи и Вучич разговарят в Брюксел, с посредничесвото на върховния представител във външната политика Федерика Могерини. Очаква се да стане дума и за споразумението, чието съдържание не е било публикувано досега, нито дори детайли около него.

Промяната в тона бе видима това лято между Вучич и Тачи, които са обичайно участниците в диалога в Брюксел. Само преди половин година, около убийството на Оливер Иванович, ключова среща под егидата на ЕС бе отменена. Миналата седмица, в навечерието на новата среща, двамата президенти увериха публиката в Алпбах, че "моментът е сега".

Сред противниците на всеки сценарий на "подялба" се чуват гневни гласове към Европейската комисия заради сигнала, който даде еврокомисар Йоханес Хан в австрийския град, че Брюксел би могъл да допусне и промяна в границата.

Вучич се очаква да посети Косово и там да обяви на жителите предоженията си за решаване на проблема. Сръбски медии пишат, че целта му е да "разговаря със сърбите в южните покрайнини" на страната, тъй като Белград не признава Косово за нещо различно от разбунтувала се провинция.

Президентът вече е заявявал, че каквато и идея да бъде представена, окончателното споразумение ще трябва да се одобри на референдум. "Вучич ще се обърне към сърбите в покрайнините, ще ги поддържа, ще се вслуша в проблемите им," обяснява източник, близък до властта, за "Блиц".

Самият Вучич предупреди, че речта пред местните жители няма да е "втори Газиместан" - имайки предвид речта на Слободан Милошевич от 1989 г., за която се смята, че допълнително е нагнетила напрежението и е подпомогнала разпалването на конфликта. "Ще направя една от най-важните речи от живота си," каза обаче той. "Може би най-важната."

Вучич отива в Русия, където отново ще се срещне с руския си колега Владимир Путин.

Посещението, обявено от в. "Вечерне новости" и отредено според близкото до властите издание основно на Косово, означава, че Вучич и Путин може да се срещнат два пъти за по-малко от два месеца (а за последно гостува в Кремъл неотдавна, на 8 май). Руският президент е поканен в средата на ноември в Белград за военен парад, а сръбски медии писаха, че очакват и тези разговори да са свързани с косовския въпрос.

Вучич и други сръбски ръководители неведнъж са заявявали че нормализация с Косово и сделката, която ще доведе до нея, не биха били възможни, ако Русия и Китай (а и още 5 държави от ЕС) не я подкрепят.

Това пътуване формално не е заради Косово, а за участие в икономически форум.

Миналата седмица "Вечерне новости" писа, че се очаква двамата президенти, Вучич и китайският му колега, да подпишат "икономически пакет от най-малко 10 документа", които да донесат инвестиции от най-малко 1.5 млрд. долара в Сърбия (междувременно в петък китайската група Zijin Mining Group купи сръбската минна RTB Bor за 1.26 млрд. долара).

В съобщението си за срещата в Москва обаче "Новости" писа в началото на август, че в Пекин също ще стане дума за Косово. Сърбия има нужда от и от китайското съгласие, тъй като Пекин държи едно от петте места на постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Участието в заседанията на Общото събрание на ООН ще завърши обиколката. Очаква се Вучич, освен с лидери на други държави, да говори и с представители на американския му колега Доналд Тръмп (част от медиите пишат, че той може да разговаря и със самия Тръмп).

Контактите със Съединените щати в тази ситуация се очакват в Белград с особен интерес. Темата за "разграничение или подялба" бе подхваната отново и в Сърбия, и в Косово, след като американският посланик в Прищина Грег Делауи отказа да отхвърли разделянето на косовската територия като вариант. Съветникът за националната сигурност на Тръмп Джон Болтън заяви в прав текст, че не изкючва такъв сценарий, а помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Уес Мичъл събра Вучич и Тачи в телефонен разговор дни след срещата им на форума в Алпбах.

Нито Вучич, нито премиерът Ана Бърнабич, нито други сръбски политици са коментирали това.

Същевременно "европейската обиколка" на Вучич, посветена на Косово, бе тази пролет, във времето около срещата на Европейския съюз и Западните Балкани в София. Тогава той каза, че подготвя "важно решение" за Косово, без да навлиза в подробности.

Сръбският в. "Блиц" твърди, че обсъждането на решение е в заключителна фаза и затова се очаква "силна дипломатическа офанзива" да донесе развръзката през септември. Това твърдение е в контраст с уверенията на Вучич само отпреди месец. Тогава той твърдеше, че "решението не е близо" и той просто опитва да се "обръща към страните", за да обсъжда с тях проблема. "Демографията не е на наша страна. Те (албанците) са по-мотивирани от нас, сърбите, да защитават това, което смятат за свое," обясни президентът в края на юли. Сръбският народ обаче вече "няма да е губещ", добави той.

Сръбските медии напоследък говорят за "заключителен етап" в усилията му, но и той, и други представители на управляващите в Белград са казвали, че дори предложението за нормализация да дойде бързо, преговорите по него ще са тежки и продължителни.

Гаши същевременно смята, че за пръв път Сърбия няма да има преимущество в диалога. "Тук Косово за пръв път е в равна, ако не и в по-добра позиция. Вътрешно страната показва утвърждаване на демократичните си институции, въпреки някои спънки, а в чужбина е призната от над половината страни в света."

Въпросът какво Белград и Прищина ще сметнат за "печалба" е по-сложен. Само "нормализация" ли е целта за Косово, или пълно признаване от Сърбия? Как сделка с Прищина ще помогне на Белград по пътя към ЕС, след като кандидатурата въпреки всичко може да отнеме години? Как гражданите на Сърбия (а евентуално и на Косово) биха одобрили или отхвърлили сделката на референдум? Неизвестните са много, но септември може да приближи Балканите една крачка по-близо до отговорите им. Тази крачка се забави с близо 10 години.