Всъщност двамата лидери, които скоро не бяха показвали подобно отношение един към друг, получиха мълчалива подкрепа от Запада за спорната идея, която се очаква да бъде засегната днес в Брюксел: за размяната на поне няколкостотин квадратни километра територии от двете страни на границата, вероятно Прешевската долина в Сърбия и части от Митровица в Косово. Прищина иска признаване от ООН, за да пробие 10-годишната изолация. Белград иска да "нормализира" диалога с Косово заради евроинтеграцията.

С един замах Вучич и Тачи върнаха темата в международния дневен ред. На форуми, в документи и разгорещени спорове в интернет и в публичното пространство стотици експерти от двете страни, от региона и от цяла Европа предупредиха: защо са нужни нови граници по етнически признак на Балканите след спомена за десетилетието на войни?

Нима Косово не обяви едностранно независимост през 2008 г. донякъде по етнически признак, отговарят противниците им. Какъв ще е проблемът, питат те, ако светът позволи на Прищина да завърши процеса?

До още несигурност, ултранационализъм и войни в региона ли ще доведе промяната на границите, ако се стигне до нея в "месеца на Косово", или тя ще реши последния голям конфликт на Балканите, в който международната общност се оказа безсилна за последните 10 години? Експертите, с които разговаря "Дневник", са разделени. Хората, които живеят в засегнатите територии, са още по-несигурни.

Който си спомня Босна и Херцеговина, трудно би останал равнодушен. Черимагич, роден през 80-те години в Добой, на територията на днешна Република Сръбска, е бежанец в Хърватия заедно с майка си по време на войната; баща му остава, за да се сражава. Когато обаче се връща, за да посети Добой, вижда унищожени къщи и джамии, а хърватите и бошняците са изгонени.

Именно идеята, че "си в безопасност, когато и където твоята група контролира ситуацията... унищожи Югославия и Добой. Унищожи семейства, доведе до масови изселвания и геноцида в Сребреница. Превърна границите във фронтови линии и създаде нови граници, окъпани в кръв", пише Черимагич. Добой днес дава обратния пример - там се е върнало половината от изгоненото население и не се страхува от кмета, който е сърбин.

А в последните седмици в посланията си до сърбите Вучич се върна към реториката от 90-те години с просто обяснение: в Косово така или иначе албанците стават повече от сърбите и въпросът с територията, на дневен ред от две десетилетия, трябва да се реши. "И през 80-те и 90-те се говореше за моноетническите държави. После обаче започвате да ги създавате и идват проблемите", коментира Черимагич по-късно в разговор с "Дневник".

Не е чудно тогава, че десетки действащи и бивши дипломати, експерти, журналисти и свързани с района публични фигури вече две седмици призовават Запада да се обяви против евентуалната размяна на територии (направи го отделно Германия, но не на тази позиция са еврокомисията и САЩ). От петима върховни представители, служили в Босна и Херцеговина в първото десетилетие след войната, трима - шведът Карл Билд, британецът Пади Ашдаун и германецът Кристиан Шварц-Шилинг - се включиха в острото писмо, с което се обявиха против подобен план.

— Dino Jahić (@djix84) August 27, 2018За други обаче босненският сценарий е доказателство, че с външна намеса държавите невинаги работят добре, а предупрежденията са неразбираема съпротива срещу нещо, което може да искат и двете държави. Австрийският дипломат Волфганг Петрич, бивш пратеник на ЕС в Косово и трети върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина, е един от тях.

Той заговори за предстоящо решение още през декември, без да навлиза в подробности, няколко месеца след като властите в Белград за пръв път нарушиха "табуто" за неделимо Косово и заговориха за разграничението. Преди седмица в "Дер Щандард" за пръв път публикува позицията си. Европа искаше "собствена отговорност" на двете страни и така ще я получи, казва той; а и в Косово нищо опитано досега не е проработило. Сделка със Сърбия, напротив, би прекратила и ветото на Москва за членство в ООН в момент, когато освен Русия от Балканите се интересуват и други играчи - Китай, Турция, Персийският залив - и Европа трябва да е внимателна. Тази стъпка обаче би помогнала именно на Европа, за да докаже, че може и сама да реши проблемите си, дори на Балканите.

Опонентите на Петрич изтъкват една особеност - той работи за кантората "Лански" във Виена, сред чиито клиенти е и сръбското правителство. В разговор с "Дневник" той потвърди информацията, като добави, че става въпрос за преговорите на Сърбия и ЕС. Попитан обаче за връзките си със сръбското правителство, той отрече да има. "Това е изцяло професионален въпрос. Имам по-лична връзка с косовското ръководство, отколкото със сръбското." Попитан дали е имал редовни контакти с Вучич и Тачи преди Алпбах, той казва: "Не, само понякога - във Виена, Прищина, Белград."

Запознати с темата експерти от региона допуснаха в разговор с "Дневник", че именно Петрич, еднакво критикуван и от сърби, и от албанци заради позицията си, е най-силно въвлечен в разговорите по споразумението. "Абсолютно не", отрече той. "Ако има възможност за промяна, а това би било историческо развитие за бивша Югославия, предложение за компромис от местното ръководство, това трябва да се вземе сериозно." Съгласява се, че промяната на границата "не е най-доброто решение и е от 19 в.", но е шанс за развръзка "в ръцете на хората".

Вучич и Тачи говориха в Алпбах за смелостта и решителността, която влагат в идеята, а лайтмотивът на посланието им беше: "Кога, ако не сега?" Какво обаче ще съдържа бъдещото споразумение? Как неясният език на двамата президенти от последните месеци дава решения за трудностите? Австрийците Себастиан Курц и Йоханес Хан, канцлер на Австрия и комисар за разширяването в ЕС, не улесниха нещата, като помолиха да не се пита за подробности.

Поддръжниците разчитат, че сръбското и косовското ръковоство знаят какво правят.

Как ще изглежда крайният компромис зависи от "дребния шрифт", смята Петрич. "Компромисът е чужда дума за Балканите. А тук има две страни, които искат да се откажат от нещо и да получат нещо... Вижте как ще се ангажира местното население, разгледайте всички демократични инструменти, които съществуват, като например референдум, и ще видим какво ще излезе."

За изследователи като Черимагич неизвестните са повече от ползите. "Идеята е много проста и изкушението е много голямо: "Ако това иска Сърбия и ако Косово се съгласява и има взаимно съгласие, Западът трябва да го подкрепи." Но как ще се прилага? Какво става в територии като Северно Косово, където живеят и албанци? Какъв сигнал изпраща това на сърбите южно от Ибър, ще има ли специални права за тях? Какво означава това за църквите и манастирите в Косово? Именно тук идва страхът."

И той като хиляди сърби и албанци не разбира какво има предвид Вучич с "разграничение" - загадъчния термин, с който той най общо призовава за засилена автономия на сърбите. "Не знаем за какво се съгласиха. Посланията, които получавахме в поседните месеци, бяха объркващи. Но (по-миналата) събота (в Алпбах) станаха опасни."

Особено опасно е, че Косово може да приеме сделката, докато е заложник на сръбската позиция за международното си признаване - за "взаимно съгласие" не може и да става дума, продължава той. Кренар Гаши от университета в Гент не е съгласен. "Косово никога не е било в по-добра преговорна позиция срещу Сърбия", твърди той. За това допринасят укрепналите косовски институции, както и фактът, че промяната сега се насърчава и от двете столици. Това дава шанс "да се реши конфликт, заложен в историята, веднъж завинаги." Гаши е по-предпазлив към формата на разговорите - по думите му Брюксел опитва да "деполитизира един изцяло политически диалог."

Отвъд притесненията или ентусиазма от очакваното "историческо споразумение" означава ли то, че Сърбия ще признае Косово? Напълно и задължително, смята Волфганг Петрич. "Не можете да подпишете международно валидно споразумение, ако не признаете партньора си. Така че това ще се случи автоматично."

Сръбските власти предпочитат все пак да избегнат това и позицията им вероятно ще е същата, ако има референдум за "каквато и да било сделка с Косово", както каза Вучич. Вицепремиерът Расим Ляич предложи миналата година "нормализация без признаване" - Сърбия няма да признае независимостта на Косово, но няма да блокира членството му в международни организации като ООН. А и настроенията в страната са силно против независимост. Наскоро "нормализацията без признаване" бе подкрепена дори от смятания за глас на либералната опозиция и бивш омбудсман Саша Янкович.

Ситуацията би се усложнила допълнително, ако се стигне до референдум и в Косово, какъвто предлага Тачи; най-малкото защото в кампанията "против" сделката националистите ще я представят като загуба на територии с неясни последици, зависеща от волята и на сръбските граждани. Освен това позицията на Тачи не се споделя еднозначно от управляващите в Прищина.

А как биха гласували жителите на засегнатите райони?

Ако за Косово сделката е шанс да утвърди институциите си и да си отвори пътя към ООН, за Сърбия, пренебрегвала 90% от населението на Косово, въпреки че го смята за своя провинция, промяна в границите може да спести поне част от срама, смята политологът Кренар Гаши. Затова в исканата и от Белград корекция "не става дума за сърбите в Косово, а за политическия елит в Сърбия," добавя той.

За сърбите в Косово обаче статуквото може и да е толкова трудно за приемане, колкото би била бъдещата сделка.