Интервюто ѝ бе два дни преди началото на диалога в Брюксел на президентите на Сърбия и Косово, Александър Вучич и Хашим Тачи. Разговорът обаче изобщо не се състоя въпреки напрегнатото очакване, а европейският Върховен представител във външната политика Федерика Могерини се наложи да ги посреща поотделно (според дипломатически източник на "Ройтерс" - заради съпротивата и в двете общества срещу спорната идея за размяна на територии; според самия Вучич моментът се е оказал "неподходящ").

В Косово покрай дебата за подялбата, разграничението или както и да го наричат Белград и Прищина игуменът на манастира в Дечани, архимандрит Сава Янич, неочаквано се превърна в най-големия противник на президента Вучич. Основният му аргумент не бе само политически (фактът, че "Косово е Сърбия", за който настоява църквата), а общностен - това не трябва да се случва заради напрежението, което ще създаде от двете страни на границата, заради общностите, които ще съсипе.

За српски народ и према саопштењу Сабора СПЦ у мају 2018 опасна је не само етничко-територијална подела Срба и Албанаца, већ и сваки вид признања независног Косова које иде у правцу етнички чистог албанског друштва. Потребна је шира демократизација, озбиљан рестарт дијалога и мир

— Архим. Сава - Fr. Sava, Dečani Monastery (@SavaJanjic) August 14, 2018

В резултат националистически политици открито започнаха да го заплашват. Вестници в Сърбия, които подкрепят управляващите, започнаха кампания, за да го представят като "проалбански" ориентиран (каквато по ирония на съдбата води друга част от националистите срещу австрийския дипломат Волфганг Петрич, поддръжник на промяната). Архимандрит Сава обаче и до днес продължава кампанията си в "Туитър", а зад гърба му застанаха опозиционни политици и в двете страни.

ŠOKANTNO:-Iguman-Sava-Janjić-je-pravi-ŠIPTARSKI-PATRIOTA! https://t.co/LSyYPOLYVr

— Alisa (@Alisab888) August 14, 2018

Формално Сърбия е най-големият защитник на сърбите в Косово. Политиците там имат редовни контакти с Белград, от Вучич дойде и обръщението, с което обеща на жителите на Митровица и няколко общини на юг да ги пази, след като Прищина не успя за 3 години да подпомогне създаването на т. нар. Асоциация на сръбските общини (организация за по-голяма автономия на сърбите в Косово) - ключова договореност, приета от двете страни в Брюксел през 2015 г.

В действителност, ако някой реши да търси "вина" за провала, трябва да го направи и в двете столици. "Хашим Тачи няма такава силна поддръжка и инфраструктура в Косово (каквато Вучич - в Сърбия) и това показа фактът, че споразумението за Асоциацията на сръбските общини остана мъртво, на хартия, 5 години след като се подписа първото споразумение за нормализация," обяснява Саня Соврлич, главен редактор на РТВ "Мир" в Лепосавич, Косово, автор и водеща на популярното предаване "Чернобял свят". С тези думи тя обяснява и защо според нея Тачи няма капацитет да договори споразумение за границите.

Каквито и критики да отправя Белград към Прищина, политиката му в Северно Косово от последните години всъщност оставя по-различни, смесени сигнали, смята редакторът от базираното в Митровица издание KosSev, Татяна Лазаревич. "Ако бяхте попитали през 2000, 2001 или 2004 г., убедена съм, че повечето щяха да ви кажат, ако не "да, да се раздели", най-малкото: "Няма начин да живеем с албанците," казва Татяна Лазаревич, редактор на двуезичния, базиран в Митровица сайт KosSev. "Поне в сърцата си днес" те не признават Косово, макар "съзнанията им да разбират действителността."

През 2013 г. обаче политическата ситуация "изкуствено" се промени в общините, които дотогава бяха гръбнакът на съпротивата срещу независимостта на Косово, казва Лазаревич. "Сръбските държавни институции бяха демонтирани след 100-годишно съществуване, а държавните служители (досега получавали заплати от Сърбия) бяха интегрирани в Косовска система. Този процес бе насърчаван или дори налаган от Белград... често с натиск."

Нещо повече, "докато представители от Белград казваха, че "има все повече и повече Сърбия в Косово", Сърбия всъщност изчезваше пред очите на косовските сърби." Това беше "голям удар по общността, донесе горчивина и недоверие към Белград. Сръбската общност на север бе съсипана и съм убедена, че не може да подкрепя разделяне при тези условия," смята Лазаревич. Според нея фактът, че сърби от южните части на Косово (често по-слабо свързани с Белград) често се местят на запад, не улеснява нещата.

Вучич мисли за "политическия елит в Сърбия", а не за сърбите в Косово, като говори за границите, смята косовският политолог Кренар Гаши. "Косовските сърби никога не са имали авторитет в преговорите, въпреки че повечето от нещата, на които ще се съгласят, биха се приложили за тях."

"В Косово системата с подялба на властта бе саботирана от необичайна манипулация на косовските сърби от политическата класа в Сърбия... (и то още) преди самото ѝ изпробване," обяснява Гаши. И Косово обаче "не направи нищо за сърбите в Косово след независимостта. Западът се задоволи с това "нищо", стига да няма масови нападения срещу сърбите (а такива нямаше), както някои изследователи си мислеха, че ще стане. Сърбия от своя страна направи много - основно сръбската държава определи съдбата на сръбското население в Косово." Това обаче се случи повече на север, отколкото на юг, поне до 2013 г., смята Гаши. (Според сръбския "министър за Косово" Марко Джурич, на когото Прищина забрани да влиза, Вучич ще посети "всички общини на север" и "сръбските анклави" на юг.)

Сърбите в Косово в последните седмици изразяват и учудване, след като двамата президенти обявиха желание да повдигнат темата в Брюксел. Смятан за инструмент на "нормализация" между Белград и Прищина, брюкселският формат, започнал през 2011 г., изведнъж се оказа натоварен и с други очаквания. "Процесът в Брюксел беше силно непрозрачен и сега потвърждава най-големите ни притеснения," казва Татяна Лазаревич. "За какво си говориха двете делегации с посредничеството на ООН в продължение на 5 години?"

В интервюто за "Ал Джазира", помолена да коментира защо гражданите и парламентът не знаят за какво се преговаря в Брюксел, тя избегна отговора. Попитана дали идеята на президента за "разграничение с албанците" предполага, че сърбите южно от р. Ибър в Косово биха останали в Косово, Бърнабич обясни: "Не знам. Не мога да говоря за това. Ще се говори за всичко, което може да доведе до компромис."

Дали Вучич ще говори и сега за "рамки за решение", не е известно. Редакторът Татяна Лазаревич обаче дни преди това се появяваше в интервюта за местни и регионални телевизии, за да предупреди, че подобно решение няма да работи и само ще дестабилизира церия регион. "Сърбите на север осъзнават, че разделянето ще е друго име за признаването на Косово, а това, което векове е било наричано сърцето и душата на сърбите, манастирската земя Метохия, ще бъде оставено на друг стопанин," обобщава Лазаревич. "Косовските институции не станаха защитно средство за гражданите, не станаха място, където те да упражняват елементарни граждански и човешки права. И сърбите, и албанците в Косово трябва да си получат тези права веднага и така ще започне стабилизацията."

Против идеята е и изследователят от Европейската инициатива за стабилност Аднан Черимагич. "Промяната на границите не работи, а ако Косово иска да е член на международната общност, "трябва да докаже, че малцинствата могат да се ползват със същата защита и права, да просперират, да се образоват, да се състезават за работни места", смята той. Това е важно и за Сърбия, "независимо дали (жителите на Митровица) са 120 хил., повече или по-малко.. Животът в Косово, включително за сърбите, може да не е добър, но да се каже, че от 2004 г. например няма напредък, би било много повърхностно."

Косовският политолог Кренар Гаши е предпазлив оптимист. Той не вярва, че решението може да се вземе бързо, но "все пак разговорът вече преобърна статуквото на подхода отгоре надолу", наложено от Запада. Предупреждава, че дебатът в момента се лута между либерални и националистически крайности. Има "тънка граница между политическия прагматизъм, който виждат някои от нас в идеята на Тачи и Вучич, която и Западът бавно подкрепя, и катастрофалния сценарий на граници, преначертани по етнически признак, което в общи линии е кошмар за всички.".