Израел наруши обичайната си политика да "не коментира" въздушни удари, за да потвърди, че е извършил над 200 атаки срещу ирански цели в Сирия през последните две години. Освен тези атаки според нов доклад Израел тайно е въоръжавал и финансирал най-малко 12 сирийски бунтовнически групи в южна Сирия от 2013 г. насам. Твърди се, че Израел е спрял да го прави през юли, след като режимът на Башар ал Асад си върна контрола върху сирийската страна на Голанските възвишения.

Основната цел на израелската операция "Добър съсед", за която се смята, че е включвала и хуманитарни помощи за бунтовниците, бе да се попречи на свързани с Иран сили да се окопаят в позициите си близо до израелските граници. По-важен обаче е фактът, че Израел интензифицира и разшири въздушната си кампания в самата Сирия в последните месеци, за да се насочи към ирански позиции.

Съвкупно тези операции показват значителна промяна в отбранителната политика на Израел - от известна толерантност към иранското военно присъствие в Сирия и (региона) към нулева толерантност - а това има значителни последствия за мира и стабилността в региона.

Израел отдавна се притеснява от иранските дейности в Сирия близо до границата си, включително от опити да се прехвърлят ключови оръжия и ракети със среден обсег към "Хизбула". Тези опасения, свързани със сигурността, нараснаха, след като режимът на Асад си върна Алепо през декември 2016 г., поддържан от руската въздушна мощ и сили, подкрепяни от Техеран, и отчасти заради намаляващата способност на "Ислямска държава" да побеждава проправителствени войски и да завзема територия. Победата позволи на Иран да разшири фокуса си към други райони и да задълбочи военното си присъствие близо до израелска територия.

В отговор Израел усили въздушната си кампания, за да осуети намеренията му. Стратегическият поврат бе през април, когато сирийски държавни медии съобщиха, че израелски самолети, влезли в Сирия от Йордания, са ударили базата Т-4 източно от Хомс, откъдето Иранската революционна гвардия според някои информации управлява дронове. При нападението загинаха 7 гвардейци, а Израел нито потвърди, нито отрече атаката.

През май израелският премиер Бенямин Нетаняху потвърди позицията си, че според страната му "няма място за иранско военно присъствие никъде в Сирия".

През юни друг въздушен удар уби множество членове на подкрепяни от Иран милиции югоизточно от Абу Камал. Макар Израел да отказа да коментира, мнозина в региона подозираха, че кабинетът на Нетаняху е зад атаката - особено след като говорител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ отрече страната му да е замесена, а неин представител каза за Си Ен Ен, че Израел е извършил удара.

По-агресивната "максималистка" стратегия за сигурността на Израел към иранско присъствие в района се ръководи от три основни фактора.

Първо, Израел не изглежда напълно убеден в желанието на администрацията на Тръмп да действа срещу Иран в Сирия, нито може да разчита на Русия да сдържа Иран и да гарантира израелските интереси в задния му двор. Тръмп показва особена несклонност да отпуска американски ресурси за Сирия и по различни поводи е казвал, че иска силите на САЩ да напуснат страната "много скоро".

Отчасти заради израелския натиск обаче Вашингтон приема нов подход, който подчертава желанието на САЩ Иран напълно да напуснат Сирия. Съвсем наскоро администрацията на Тръмп според някои съобщения се е съгласила на "неопределeни" военни усилия и системна дипломатическа кампания за постигане на американските цели срещу Дамаск.

На второ място, стратегията на противопоставяне на иранското военно присъствие където и да било в Сирия силно отговаря на интересите на сунитския арабски блок в региона и може да сближи Израел с други врагове на Техеран, особено Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Тези възникващи връзки, които Нетаняху нарича подтекст на "лошата" (ядрена) сделка с Иран, са много важни за Израел, отчасти защото еврейската държава ще се нуждае от регионалните си съседи, ако иска да влезе във война срещу Иран.

Трето, израелските силови структури имат дълбоко вкорененото убеждение, че иранският ревизионизъм и "стремеж към експанзия" не познават граници и че ислямската република твърдо е решила да създаде "агресивна империя" в Близкия изток и отвъд него. Апокалиптичната реторика на иранските хардлайнери, които обещават "унищожаване" на Израел, в комбинация с многократно изтъкваната обиколка на подкрепяни от Иран паравоенни командири по границата на Израел с Ливан и Сирия подклаждат тези опасения.

В отговор на по-твърдата линия срещу иранското военно присъствие в Сирия се твърди, че Техеран е прехвърлил балистични ракети към подкрепяни от него шиитски сили в Ирак в последните месеци. "Логиката беше да има резервен план, ако Иран бъде атакуван", каза през август за "Ройтерс" високопоставен ирански служител. Той добави, че "броят на ракетите не е голям, само няколко десетки, но може да се увеличи, ако е необходимо". Няколко дни след тази информация - която и Техеран, и Багдад отхвърлиха - израелският министър на отбраната Авигдор Либерман предупреди, че ако става дума за "ирански заплахи", Израел няма да се ограничи "само до сирийската територия".

Междувременно иранската икономика се очаква да се влоши още повече, докато Вашингтон усилва санкциите след решението на Тръмп да изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Предвид затварящия се кръг на напрежение между Иран и Израел по-твърдолинейните елементи на иранското ръководство може да са изкушени до търсят начини чрез действия навън да отклонят вниманието от проблемите вътре. Нищо от това не допринася за стабилността и мира в Близкия изток, дори когато сирийският конфликт, изглежда, върви към края си.