Западната помощ за българската и румънската журналистика имаше ограничен, избирателен, лечебен ефект за последните 29 години. Нещо повече, би било чудо в контекста на еволюцията на тези две държави на фона на корупцията, която доведе до политическо, правно и икономическо насилие върху свободата на медиите и етичната журналистика.

Това пише в текст за Transitions Online преподавателят в Университета на Тенеси Питър Грос, който изследва източноевропейските медии от 1989 г. насам.

В коментара си за завръщането на радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" в България и Румъния той припомня, че то е спряло програмата си в България през 2004 г., а в Румъния – през 2008 г., когато все още е имало искри надежда за демократизацията. Но линията на еволюцията, която бе назъбена, сега сочи право надолу, отбелязва всяка наблюдаваща организация във и извън двете организации.

Позовавайки се на свой разговор с президента на организацията Томас Кент, Грос пише, че новата цел на програмата ще бъде да предостави "алтернативни наративи" на фона на агресивната информационна война, водена от Русия, която се цели специално в нови и бъдещи членове на НАТО и ЕС.

Трудна задача в държави, където "чисто правителство" означава човек, който си сменя дрехите на седмица-две, без да се къпе, отбелязва Грос.

Съдейки по случващото се в други централно и източноевропейски държави, американският Конгрес би трябвало да оторизира връщането на радиото и в Унгария, където броят на независимите медии се брои на пръстите на ръката, и в Албания, където натискът върху тях е стигнала до такава степен, че наскоро репортер е бил заплашен с оръжие, а по дома на друг е стреляно.