Наградата "Анна Политковская" е присъдена на Светлана Алексиевич и Биналакшми Непрам
Нобелов лауреат за литература и борец за защита на жените в продължаващ над 70 години въоръжен конфликт в Индия са носителките на тазгодишната награда на името на убитата руска журналистка Анна Политковская.
Светлана Алексиевич и Биналакшми Непрам си поделят отличието, връчвано за 12-а поредна година от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War - "Помощ за всички жени във война"). Първата носителка на премията бе обявена на 7 октомври 2007 г. - точно година след убийството на Политковская пред дома ѝ в Москва, съвпаднало с рождения ден на президента Владимир Путин. Носителка бе правозащитникът от организацията "Мемориал" и нейна колежка в "Новая газета" Наталия Естемирова, която две години след това бе отвлечена от дома си в чеченската столица Грозни, изведена от Чечения и убита, като и до днес не са открити убийците и поръчителят.
Трагична е съдбата и на други две носителки на "Анна Политковская" - загиналата в Сирия британска журналистка от "Сънди таймс" Мери Корвин (през 2013 г.) и Гаури Ланкеш от Индия (2017), убита пред дома си месец преди връчването на приза, което обикновено се провежда през февруари следващата година под мотото "Отказваме да мълчим".
Светлана Алексиевич и Биналакшми Непрам са отличени за смелите си позиции срещу несправедливостта, насилието и екстремизма в райони на "забравени" военни конфликти. И двете неведнъж са получавали заплахи за живота си. Биналакшми трябваше да напусне родината си, за да се спаси заради дейността на основаната от нея организация "Жените на Манипур - жертви на въоръжено насилие" (Manipur Women Gun Survivors Network). Тя е помогнала на над 20 000 жени, пострадали от сблъсъците в тази част на Индия.
Алексиевич се завърна в родната Беларус през 2011 г. след 11 години принудителна емиграция заради репресии и заплахи от режима на президента Александър Лукашенко, предизвикани основно от публикуването на нейна книга за войната в Афганистан. Тя живее в страната при фактическа правителствена забрана да се издават книгите ѝ и да участва в публични изяви, припомня в. "Новая газета". Лауреат на Нобелова награда за литература през 2015 г., тя неведнъж е говорила срещу несправедливостта към жертви на минали и настоящи конфликти в постсъветското пространство, критикува анексирането на Крим, положението с правата на човека в Източна Украйна, растящият национализъм в Украйна.
В благодарственото си писмо Непрам казва, че в Манипур е най-продължителният въоръжен конфликт в Южна Азия, който от 1958 г. е в режим на военно положение. Тук загинаха над 50 000 души и 400 000 бяха прогонени от домовете си, но този конфликт е тайна, която Индия и политиците ѝ крият от света вече 70 години, допълва тя.
"Приятелите ми и аз се опитваме да се съпротивляваме срещу всеобхватната сивота и посърналост, които ни обгръщат днес, но усилията ни остават скрити. За да останем верни на себе си, ние продължаваме малко по малко", заяви и Алексиевич. Когато преди години казах на Политковская, че се страхувам за нея, тя ми каза, че не може да живее по друг начин и че дори говори насън. За нея да живее спокойно беше равносилно на предателство към останалите в Чечения, тя умираше да отиде там, душата ѝ непрекъснато беше там.
Анна обичаше живота, но беше безстрашна. Тя твърдеше, че на страната на доброто има много повече хора, отколкото си мислим. Не всеки има смелостта да го заяви, но те са ѝ помагали в Чечения. И често са плащали с живота си. Вярата ѝ в хората е това, което я беше направило изключително силна личност."