Протестите са един от крайъгълните камъни в молдовската политика. Явлението съпътства основните събития в политическия живот на Молдова от 2009 г. Протестира ту лявата, ту дясната опозиция с различно усърдие и продължителност. Големи народни вълнения се очакват и в най-близко бъдеще преди изборите за парламент през февруари 2019 г. Митинги готви проевропейската десница начело с Андрей Нъстасе и Мая Санду. Според слухове май ще излязат на улиците и социалистите на президента Игор Додон.

През последните години в Молдова имаше толкова протести, че можем да ги наречем по-скоро елементи от политическия спектакъл, отколкото ефикасен начин за въздействие върху властта. Още повече че ключовите институции фактически са узурпирани. Протестите обаче изпълняват надлежно "ритуалната" си функция, създавайки известна илюзия за свобода и демокрация (докато на властта не й омръзне).

Сред основните интриги на текущия политически сезон е дали Игор Додон ще изведе на улиците симпатизантите си и кои звезди трябва да се подредят благоприятно за целта. Президентът отдавна е обещал "да вдигне хората на крак", но не го е правил, откакто пое висшия пост. По-точно от пролетта на 2016 г., когато Конституционният съд върна президентските избори с пряко гласуване. Според експерти фактическото ръководство на Молдова начело с Влад Плахотнюк е предприело маневрата с връщане на прекия вот тъкмо за да обезсили протеста. При всяко положение Плахотнюк постигна точно това - Партията на социалистите (ПСРМ) и Додон отпаднаха от "големия протест" и се насочиха към президентската надпревара.

На 5 октомври Игор Додон говори в ефира на телевизия "РТР Молдова" и отново прикани привържениците си "да излязат на улиците", щом ги свикат. В светлината на локалните сензации от миналия месец, по-специално на "промолдовския завой", изпълнен от Демократическата партия на Плахотнюк (ДПМ), възможните протести на социалистите добиват принципно нов смисъл.

След 14 септември, когато Влад Плахотнюк провъзгласи, че демократите сменят политическата си фирма, поемайки "промолдовски" курс,

между социалистите и демократите в бъдещия парламент. Предположението съвсем не е безсмислено: социалистите отдавна експлоатират центристката идейна платформа и се позиционират като "промолдовска" политическа сила - същата идеология вече следват и демократите на Плахотнюк.

Споровете за евентуална коалиция на ДПМ и ПСРМ не стихват и до днес, още повече че функционери от двете партии или не опровергават слуховете за бъдещо обединяване, или го правят неубедително. Понякога дори създават усещане, че водачите на демократите и на социалистите говорят буквално на един и същ език. При всяко положение подобен съюз - формално между "идеологически противници", едва ли е възможен без солиден повод; очаква се той да е кулминацията в някакъв сценарий, който ще видим в близките месеци. Тук вече ще е крайно уместен обичайният театрален похват в молдовската политика - протестите.

Сигурно е, че щом бъде обявен резултатът от парламентарните избори, по улиците на Кишинев ще излязат най-малкото всички, подкрепящи Мая Санду и Андрей Нъстасе - проевропейската десница, опонент и на Додон, и на Плахотнюк, ще е недоволна от вота независимо как се развият нещата. При това Нъстасе вече се видя ограбен, когато му отнеха безспорната победа на изборите за кмет на Кишинев.

Възможно е в протеста на проевропейците от Партията за действие и солидарност и от "Достойнство и истина" да се включи и по-многобройният актив на ПСРМ. Тогава протестът вече няма да е само проевропейски, затова няма да бъде и толкова почтен и демократичен в очите на западните партньори. Освен това през 2016 г.

значи нищо не пречи действащата власт в Молдова да повтори сценария отпреди три години. След неколкоседмични протести управляващата група на Плахотнюк ще склони на отстъпки за протестиращите, после ще им предложи - в името на Молдова и стабилността ѝ - да формират някакво коалиционно правителство. През 2016 г. Игор Додон прие такава сделка.

През 2019-а няма да има нито причини, нито възможности да постъпи другояче.

Ако погледнем по-широко на ситуацията, за Додон днес няма вариант да бъде изключен от бъдещата властова конфигурация. Сегашният президент на Молдова, харесван или не, наистина разполага със сериозна електорална подкрепа, както и неговата Партия на социалистите. Въпреки редовните критики срещу ПСРМ и нейния лидер, упреквани в популизъм и липса на реални действия, риториката им все още намира отклик у широките маси в Молдова.

Главният ресурс на Игор Додон е легитимността, дори неосигуряваща сериозни практически пълномощия. Молдовският президент искрено се гордее с това и в същото интервю за "РТР Молдова" отново заяви, че президентската институция "единствена има подкрепа от хората". Демократите

щом той пое президентския пост през 2016 г., властовата конфигурация значително се стабилизира заради присъствието на легитимна, избрана с гласуване фигура в държавното ръководство.

През 2019 г. управляващата коалиция, чийто рейтинг гони нови антирекорди, ще страда от още по-силен недостиг на легитимност. Това превръща сътрудничеството с ПСРМ в условие за политическо оцеляване на демократите. От своя страна Игор Додон иска реална власт, а тя днес изцяло е в ръцете на ръководството на Демократическата партия. Допълнителни пълномощия за президента - такава може да е отстъпката, на която ще склони действащият кабинет, за да "обезвреди" протестите догодина и да запази сегашната властова конфигурация, макар и в доста променен формат.

Шансовете за такава "Сделка 2019" ще се обсъждат от експертите още дълго време, със сигурност чак до самите избори. Както и да се развият в крайна сметка събитията, ясно е отсега: молдовската политика си остава спектакъл с режисьори, сценаристи и продуценти. И тъкмо те ще определят бъдещите сюжетни обрати, а не молдовският народ, както случайно би се сторило някому. /БТА