Македония започна в края на миналата седмица промяна в конституцията си, с която ще се стигне до смяна на името заради договора с Гърция от 17 юни. Решението ще ѝ даде възможност за интеграция в НАТО и преговори с Европейския съюз. Въпреки споровете между управляващи и опозиция, заради които можеше да се стигне до извънредни избори, бе осигурено мнозинството от две трети от депутатите 80 (от общо 120) души гласуваха "за", а 39 "против".

Докато поправките станат факт, предстоят още стъпки, а подкрепата за договора в Гърция не е известна - наближават европейски и редовни (а може би дори предсрочни) парламентарни избори.

В петък депутатите в Скопие отвориха пътя за промени в основния закон, като задействаха процедурата. Решението дойде след пет дни обсъждане, в които управляващият Социалдемократичен съюз на Македония (СДСМ) и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ обявиха, че не постигнаха консенсус. Опозицията отхвърля договора с Гърция като "вреден" и "капитулация" и твърдата ѝ позиция бе, че трябва да се гласува "против".

В почивката обаче македонското електронно издание НОВА ТВ съобщи, че лидерът на опозицията Християн Мицкоски е загубил контрол върху депутатите си, тъй като някои са се договорили да подкрепят промените в конституцията. Въпреки това бившият външен министър Антонио Милошоски от ВМРО-ДПМНЕ каза на пресконференция, че позицията на партията остава твърдо против конституционните промени, но настоя гласуването да се състои още същия ден. Депутатите, гласували "за" промените, междувременно бяха изключени.

Сигурният резултат от вота е, че от днес в парламента ще започне създаването на "комисия за помирение" - едно от четирите искания, отправени от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, подкрепили промените в конституцията.

Процедурата изисква мнозинство от две трети (най-малко 80 от 120 души) за две от стъпките в парламента. То най-напред бе необходимо, за първата фаза - да решат депутатите, че са необходими поправки в конституцията.

За приемането на всяка отделна промяна се изисква одобрението единствено на половината народни представители (втора фаза). Списъкът с тях ще бъде формулиран като предложение към парламента до 15 дни, но вероятно няма да се чака крайният срок, обясни премиерът Заев в края на седмицата. Този срок започна да тече от момента на гласуването късно в петък. От внасянето до гласуването им обаче по закон трябва да минат най-малко 30 дни според правилника за дейността на парламента.

След това пакетът се гласува отново наведнъж (трета фаза) и тогава отново са нужни две трети от гласовете в законодателния орган (а за изменения в преамбюла, които също са на дневен ред, ще трябва и Бадентерово мнозинство - над половината представители от двете големи етнически групи, македонци и албанци). Според правилника на събранието между втората и третата фаза също са нужни най-малко 30 дни.

Лекотата, с която ще се приемат отделните текстове, е измамна. Депутати от две от албанските партии - Алианс за албанците и "Беса" - иначе подкрепящи промените, например искат и други конкретни поправки, които внасят несигурност в крайния резултат. Една от тях е албанската общност да бъде записана като държавнотворен народ на Македония, а не е известно дали депутатите от ВМРО-ДПМНЕ биха подкрепили подобно искане по време на последното гласуване.

Коалиционният партньор на Заев, Демократичен съюз за интеграция (ДУИ), обаче засега гледа на промяната на името като "абсолютен приоритет" и уверява, че няма да позволи други партии (в случая негови конкуренти" да получават злободневни ползи, а да "застрашават интеграцията на Македония в НАТО и ЕС".

Последната дума за това кога ще е вотът е на председателя, но предвидените срокове означават, че последното пленарно заседание за поправките може да е около Коледа или в началото на януари.

Опасността гласуването в македонския парламент да дойде твърде късно притеснява управляващите и след референдума на 30 септември - завършил с недостатъчна активност и дал сили на опозицията да оспорва промените - Заев настояваше заседанието за конституцията да се състои по-скоро. Проблемът идва от неяснотата как ще се гласува в гръцкия парламент - вотът там ще последва ратификацията на Преспанския договор, която не би могла да завърши преди поправките в основния закон.

В Гърция политическият климат се изостри (и довете до оставката на външния министър Никос Коциас) с наближаването на европейските избори през пролетта. Лидерът на националистите от "Независими гърци" Панос Каменос заплаши, че ще напусне коалицията с левия премиер Алексис Ципрас, ако се стигне до гласуване (партията му отхвърля Преспанския договор, защото новото име съдържа думата Македония). Впоследствие Каменос се отказа от идеята да напусне незабавно и каза, че ще темата за договора между Скопие и Атина може да бъде засегната в коалицията през март.

Електронното издание МКД съобщи в деня на гласуването, че Апелативният съд в Скопие днес се е съгласил да пусне от домашен арест още един от обвиняемите за събитията в македонския парламент на 27 април миналата година. Крсто Мукоски е депутат от ВМРО-ДПМНЕ и стана третият участник в събитията с подобна мярка след колегите си Сашо Василевски и Любен Арнаудов от същата партия.

Решението на съдебните власти последва призив на премиера Зоран Заев за помирение с опозицията, което по думите му трябва да "започне от 27 април". След коментари на македонски политици, че това може да е знак за амнистия (както заради "кървавия четвъртък" пред парламента, така и заради делата на Специалната прокуратура) кабинетът на Заев отрече да има подобни планове, тъй като инициативата за помилването е само на президента, а правосъдните решения са в ръцете на съдебната власт, а не на изпълнителната.

От ВМРО-ДПМНЕ настояваха за амнистията като условие за диалог със социалдемократите. Решенията на съда обаче няма да се отнасят за бившия премиер Никола Груевски, който бе и лидер на ВМРО-ДПМНЕ и чиято присъда от две години затвор бе потвърдена този месец от Апелативния съд в Скопие.

Гласуването в парламента в Скопие следва остра позиция на Русия. Вчера външното ѝ министерство публикува позиция, в която осъди предстоящия вот като намеса на САЩ и ЕС във вътрешните работи на Македония.

Два дни след вота, но този път само в профила в "Туитър", посолството отбеляза: "Русия призна Македония под конституционното ѝ име преди повече от 26 г. и не променя позицията си."

Все пак Русия не е давала сигнал, че би могла да предприеме нещо, ако всички процедури бъдат спазени и Македония се преименува на "Северна Македония" с поправки в конституцията.