Това разказват участници в международната експедиция с българско участие, която във вторник показа снимки на "най-древните находки от корабокрушение", открити в Черно море край България. Екипът, който разпространи и двучасов документален филм, умишлено не посочва местонахождението, а само, че е някъде на 80 км от бургаския бряг. Специалистите посочват, че поради дълбочината от близо 2000 м и характерното за черноморската вода ниско съдържание на кислород останките са без прецедент в световната археология.

Според учените става дума за древногръцки кораб отпреди около 2400 години, привлякъл вниманието им сред останките на повече от 60 кораба, открити през последните 3 години. Сред тях има и търговски кораби от времето на Римската империя, както и казашки кораб за морски набези от XVII век.

От дългия 23 метра античен гръцки кораб са взети проби за въглероден анализ, потвърдили възрастта му, и няма планове цялата дървена конструкция да бъде извадена на повърхността.

За проекта и изключителните му находки е писано неведнъж през последните години, а учените са показвали триизмерни снимки и видеозаписи на някои от корабите. Проф. Людмил Вагалински, което е сред водещите учени от българска страна, обясни в интервю за "Дневник" преди близо две години, че засега е безсмислено да се говори за евентуално изваждане на находките, защото "е изключително скъпо, не се знае дали ще доведе до желания резултат и трябва да има вече подготвен музей и специални условия за съхранението им". Много по-добре би било да се направи виртуален музей с 3D изображения, който да се обогати с находки от други, по-близки корабокрушения, допълни той.

Товарът е все още в трюма, макар съдържанието му да е неизвестно. Изследователите се нуждаят от допълнително финансиране, за да се върнат за още спускания на дистанционно управлявани капсули.