Краят на Макрония, или за проблемите в рая за френския президент
Когато на 7 май миналата година Еманюел Макрон триумфално извървя пътя до сцената пред Лувъра под акомпанимента на Одата на радостта, младият победител в изборите за президент на Франция като че ли имаше всичко: младостта си, обещанието за трансформация на "стария свят", подкрепата на движението си, перспективата за солидно мнозинство в парламента
Но на 16 октомври французите видяха телевизионното обръщение на един различен Макрон. След внезапната оставка на вътрешния му министър Жерар Колон, последвала тази на популярния му министър на екологията, президентът беше принуден за четвърти пореден път от встъпването си в длъжност да поднови министерския си състав. Именно след приключването на тази процедура, покрай която започна да се говори за криза в управлението му, младият лидер реши да се обърне директно към своите граждани.
Само по себе си това решение е необичайно и говори за смяна на подхода на Макрон, който често е критикуван от опозицията за "юпитерианския" си вертикален модел на управление. Докато в предишни публични изказвания президентът на Републиката беше безкомпромисен спрямо управленския си стил, този път тонът му беше значително по-смирен и на моменти дори извинителен.
"През последните месеци вероятно смисълът на действията ми е бил по-труден за възприемане", призна държавният глава, чиито действия са постоянен обект на остра критика още от началото на лятото и аферата "Бенала". "Понякога, с решимостта си или с откритото ми говорене, може да съм смутил или шокирал някого", добави той и увери, че "чува критиките" на широката публика.
Загуба на популярност и доверие сред френското общество
Обръщението на Макрон идва в момент, в който популярността му е в най-ниската си точка от встъпването му в длъжност. Според проучване на социологическия институт "Ифоп" за сп. "Пари мач" едва 31% от французите одобряват дейността му, падайки малко по-ниско дори от нивото на одобрение на предишния президент Франсоа Оланд през 2013 г.
Един от основните точки на "сблъсък" между президента и обществото, оказващи негативно влияние върху публичния му имидж, е именно "откритото му говорене", възприемано от мнозина като арогантност. Широк обществен отзвук и възмущение предизвикаха поредица от неловки изказвания, в най-ярките от които Макрон скастри тийнейджър за това, че го нарече с галеното име Маню, описа французите като "гали, които се противят на промяната" и посъветва безработен градинар да "пресече улицата" и да си потърси работа като сервитьор. Тези инциденти накараха мнозина французи да смятат, че държавният глава презира френското общество и не разбира неговите проблеми.
Едно от основните предизборни обещания на сегашния президент и бивш банкер беше да се пребори с безработицата и стагниращата икономика на Франция чрез либерални реформи, които да направят пазара на труда по-гъвкав. През изминалата година и половина Макрон инициира промени в кодекса на труда и данъчната система, разхлабване на държавния контрол на държавната железопътна компания SNCF и модернизация на "твърде строгата" образователна система, всички от които бяха срещнати със смесени реакции, а в някои случаи и с масови протести.
Въпреки амбициозните проекти и решителността на президента положителният ефект на реформите все още не е осезаем - темпото на икономическия растеж е слабо и се очаква още да се забави през последното тримесечие, а безработицата остава упорито на ниво 9%. (според Insee цитиран от Europe1).
"Знам, че има нетърпение, и го споделям. Постепенно вашето ежедневие ще се подобри, защото ние атакуваме корена на проблемите"
В обръщението си във вторник Макрон се опита да успокои негодуванията на гражданите, които не виждат положителната промяна. "Знам, че има нетърпение, и го споделям", симпатизира той в туитър и обеща на французите, че ежедневието им ще се подобри.
Макрония дестабилизирана
Освен със задълбочаващото се обществено недоверие Макрон е изправен и пред разклащане в собствените си редици. Поради абсолютното мнозинство на центристкото му движение "Република, напред!" в парламента и централизираната власт около личността му често партията и привържениците на младия президент са наричани от медиите Макрония. След поредицата от медийни скандали и оставки обаче Макрония изглежда все по-дестабилизирана от външни и вътрешни конфликти.
Уязвимостта на мажоритарната партия беше изключително явна в аферата "Бенала". Във видеото, заснело как бившият охранител на президента Александър Бенала бие протестиращ, се вижда и служител на "Република, напред!", който също присъства на митинга. Множество членове на партията разкритикуваха начина, по който лидерът им Кристоф Кастанер адресира кризата, и го обвиниха в неспособност да се отдаде изцяло на управлението на партията поради "двойната си роля" на посредник между президента и министрите.
Самият Кристоф Кастанер, или накратко Каста, верен и близък привърженик на Макрон, беше назначен за вътрешен министър на 16 октомври на мястото на подалия оставка Жерар Колон. Решението на президента беше срещнато със скептицизъм и интерпретирано като отчаян опит да консолидира кабинета си, като назначи доверен привърженик и "фен" въпреки съмненията спрямо квалификациите на Кастанер.
В момент, в който Франция е в най-висока степен на тревога и тероризмът все още е сериозна заплаха, Макрон беше обвинен и от двете страни на опозицията, че оставя държавната сигурност в ръцете на неспособен министър, водейки се от изцяло политически мотиви. Лидерът на крайната десница Марин льо Пен заяви, че Кастанер е "там, за да защитава Макрон, а не французите", а кандидатът на Социалистическата партия в миналогодишните президентски избори и лидер на лявото движение Génération.s Беноа Амон иронизира избора на вътрешен министър, "който не е уверен за много неща, най-малко за политиката за сигурност".
Проблеми в "Република, напред!" пред европейските избори: "слабото звено" на Макрония
Въпреки противоречивата фигура на Каста липсата му като лидер на "Република, напред!" ще разклати още повече мнозинството на Макрон. През следващите два месеца той ще трябва да бъде заменен временно до насрочването на вот за нов лидер.
В един и същ ден освен главата си "Републиката" на Макрон загуби и гласа си - говорителката на партията Габриел Атал беше номинирана за държавен секретар към министъра на образованието. Това е още един дестабилизиращ фактор за младата партия, смятана за слабото звено на Макрония, която още от началото на мандата си се затруднява с получаването на гласност на политическата сцена.
Тези разклащащи промени идват в критичен момент за партията на Макрон, едва седем месеца преди европейските избори. Неяснотата спрямо стратегията и политическите съюзи, които ще търси младият лидер в стремежа си да се утвърди като "шампион на Европа" и враг на популизма, поставят "Република, напред!" в още по-уязвима позиция.
"Завръщане към класиката"
В анализ на редакторския екип вестник "Монд" сравни Еманюел Макрон със селекционера на френския национален отбор Дидие Дешан. Според "Монд" президентът се опитва да приложи същата стратегия, която донесе на петлите световната купа - да се отърве от "капризните звезди" и бунтарите в екипа и да върне отборните играчи, които ще работят за общата кауза.
Именно това е тенденцията в смяната на министерския състав. По-неубедителните министри (на културата, териториалното развитие и агрикултурата) са заменени с по-опитни и компетентни фигури. Ключовите постове като вътрешното министерство пък са дадени на верни привърженици.
Като че ли и самият Макрон се опитва да промени публичния си имидж от "провокативния бунтар" на един по-класически лидер и уравновесен държавен глава, вслушващ се в критиките и нуждите на гражданите си. Въпреки това президентът изтъкна, че в политиката му няма да има "нито пируети, нито обръщане на плащове", и утвърди, че ще продължи да следва посоката на "дълбоките промени" и на мобилизацията срещу популистката вълна в Европа.