В Италия миналата година влязоха 120 хил. мигранти, но за последните 10 месеца са със 100 хил. по-малко и значително под стигналите Испания от началото годината над 47 хил. души. През Босна и Херцеговина преминалите засега са по-малко - около 21 хил. души до 4 ноември според властите в страната, а днес останалите на територията ѝ са десет пъти по-малко.

Балканската държава обаче е много по-труднодостъпна, например заради планинския си релеф и бреговата ивица (едва 20 км). Делът на влезлите, съпоставен с населението (3.75 млн. души), е значително по-голям, отколкото в средиземноморските държави, макар по-малък процент да останата в страната. Друга разлика с Испания и Италия, а и с много от страните от Западнобалканския маршрут отпреди три години: особената ѝ структура я прави по-уязвима от останалите.

Дори статистиката за 2500 мигранти на нейна територия към 8 ноември не е надеждна: данни на неправителствени организации, цитирани от "Болкан инсайт", сочат, че само в Унско-Санския кантон на границата с Хърватия към момента има между 4000 и 5000 души; толкова според полицията са били и новопристигналите в Бихач, най-големия град в кантона.

Властите в Сараево съзнават това. Административният и етнически баланс, заложени в Дейтънското споразумение, обаче често ги правят безсилни, докато пристигащите в последните седмици неочаквано се увеличиха..

Докато лидери като унгарския премиер Виктор Орбан водят кампания срещу несъществуващи в страната им мигранти в името на "християнска идентичност", за Босна въпросът не е нито религиозен, нито културен: ще дадат ли те тон на следващата миграционна вълна в Европа? А ако се наложи да изчакат, преди да го направят догодина, как ще изкарат зимата и ще отприщят ли нова криза?

Престъпността сред мигрантите е съвсем малка част от проблема. Официалните данни засега не съобщават за множество престъпления, извършени от новодишлите - едва 53 от 998 за тази година. В кантон Сараево, където всеки ден пристигат много мигранти и бежанци, от 3125 престъпления, регистрирани за 9 месеца тази година, като заподозрени са докладвани едва 19 души.

Такива притеснения имаше в Република Сръбска, откъдето влязоха повечето мигранти и управляващите използваха ситуацията в кампанията на тогавашния президент Милорад Додик (спечелил място в босненското президенство миналия месец). Има ги обаче и в другата единица на Босна - Федерация Босна и Херцеговина - където преобладава мюсюлманското население. Тук унгарското представяне на притока като "сблъсък на християнска и мюсюлманска цивилизация" отсъства напълно - на дневен ред са практически, битови и хуманитарни въпроси.

Босна не е Унгария, но не е и Сърбия и то не само защото не може да управлява международна криза като мигрантската с минимални щети за себе си, както направи Белград през 2015 г. Устройството ѝ всъщност би я направило уязвима, ако миграционният натиск се усили.

В резултат на случилото се полицейските служби на различни нива в Босна и Херцеговина започнаха много активно да търсят начини за сътрудничество. Сложната конституционна и законова система, включително заради границите на правомощията им в различни кантони и единици, усложни задачата. Всяка единица и всеки кантон имат свои министерства за сигурността и вътрешния ред и полицейска йерархия в тясно определени граници. Тези йерархии са паралелни, а не пирамидални - 16-те структури се развиват по собствена логика. директорът на националното Федерално управление на полицията Драган Лукач например няма правомощия да работи с полицейски комисари във Федерацията.

Отговорността за мигрантите непрекъснато се прехвърля между различни институции на кантонални и федерални нива в страната. Затрудняват се в съвместната си работа и местните власти. Разстоянието между Велика Кладуша и Бихач е едва 78 км, но те работят трудно заедно. В босненската гранична полиция, обратно, йерархията съществува, но недостигът на кадри е проблем - институцията съобщи миналия месец, че ѝ трябват още поне 526 души, за да охранява границите си.

Босненските власти все пак не стоят със скръстени ръце. Полицията превози десетки мигранти от хърватската граница към нов център в северозападната част на страната. Принуди я да се задейства обаче напрежението, което възникна там. Миналата седмица част от мигрантите, чакащи на границата, обявиха гладна стачка, след като босненската полиция ги помоли доброволно да се преместят в център за настаняване. Някои запушиха устите и очите си с тиксо. Последаха и сблъсъци с хърватската полиция, а фотограф на "Ройтерс" публикува снимки на сблъсъци, които според агенцията са предизвикаи от мигрантите.

Местни медии също писаха, че чакащите на границата започнали да замерят с камъни хърватски полицаи, а в онговор те използвали бухалки и сълзотворен газ. Една от жените, участвали в сблъсъците, бе ранена по данни на босненските власти. По-късно регионални медии цитираха хърватския премиер Андрей Пленкович, уверил репортери, че полицията ще пази границата, без да пренебрегва международните и хуманитарните закони. Той добави, че изграждане на стена по границата не е на дневен ред в момента. Хърватия трудно би предприела такава стъпка в момент на деликатни отношения с властите в Сараево - Загреб правеше изявления в подкрепа на загубилия кандидат за президент от хърватите, Драган Чович, който доскоро заемаше поста и който оглавява босненския клон на управляващите Хърватия консерватори.

В граничния Унско-Сански кантон, край град Велика Кладуша, мигранти и бежанци са оставени да се оправят сами, в санитарни и хуманитарни условия отвъд всякакви граници, в импровизирани палатки от найлон, без достъп до електричество и водоснабдяване.

Международната организация за миграция признава, че в момента "нищо" не може да направи. Дори броят на намиращите се в страната около 5000 души да отговаря на действителността, според организацията в момента влизат по 1000 на седмица, а капацитетът за настаняване, изграден от босненските власти, вече е достигнат.

Изглежда, останалите в Босна мигранти не послушаха и генералния секретар на ЕС по въпросите на външните работи Йоханес Петерлинк. Той заяви в началото на миналата седмица, че поелите към Европа граждани на страни от Близкия изток и Африка са избрали "грешния път" към ЕС. Австрийският дипломат, чиято страна председателства Съвета на ЕС до края на годината, каза, че Виена не приема нелегалната миграция като пример, който "може и трява да бъде следван".

И в самата Босна има се чуват гласове срещу миграцията. Такъв е проф. Сей Рамич, съветник в местната власт на Бихач, който също така управлява група във "Фейсбук" на име "спрете инвазията на мигрантите! Сдружение на граждани на Бихач". Рамич нарича преминаващите "икономически мигранти", без да ги обвинява, но ги нарича част от "по-голяма игра", без да пояснява. (Самите те според радио "Свободна Европа" наричат пътуването си "играта" - някои са в Босна след редица опити да преминат през други страни като Италия). Твърденията му отговарят на представата в Европа за икономически мигранти - според агенцията за въпросите на чужденците в Босна най-много от началото на годината са дошлите от Пакистан (6910 души), Иран (3373 души), Сирия (2529 души), Афганистан (2431), Ирак (1874) и Либия (760).

Повечето гласове "за" затваряне на вратите обаче идват отвън - от издания, които опитват да убедят читатели и последователи в социалните мрежи, че Босна е поредният пример за "мигрантска инвазия" - или от Република Сръбска, където малцина се задържат. Напрежение нагнетяват и консервативни хърватски медии, които истерично пишат за "инвазия" на мигранти през границата.

За най-засегнатите от миграцията райони проблемът е друг - в неизвестното. Собственик на пицария във Велика Кладуша разказва за "Осерваторио Балкани е Кауказо," че макар всеки ден да предлага храна на мигранти с помощта на местните, босненците, които познават войната, са се "уморили" от тази ситуация.

В репортаж след посещения във Велика Кладуша и Бихач журналистът Джовани Вале разказва, че местните жители се питат дали ЕС не е прехвърлил "защитата" на външните си граници на Босна и дали тъкмо това не е цената, която се очаква от страната да плати за членство. "Това е див запад, в който мигрантите се местят от една граница до друга абсолютно нелегално, докато за босненците остава отговорноста да контролират притока."

Цитирана е и история от в. "Ла Стампа" - репортаж от италианската страна на границата за системното връщане на мигранти от Италия към Словения (през Триест), от Словения - към Хърватия и от Хърватия - към Босна.

Въпросът за "голямата игра" на миграцията все пак остава уместен: Испания опитва да овладее мигрантския приток, а в Италия сегашното правителство рязко затвори вратите за новодошли. Западнобалканският маршрут отпреди няколко години в момента не се използва - той изгуби значението си след сделката между ЕС и Турция от март 2016 г.

Когато обаче една врата към Европа се затвори, винаги се отваря друга. Решенията, които ще вземат Сараево, Загреб и Брюксел сега, ще определят дали новият западнобалкански маршрут, появил се тази година, ще остане важен за трафикантите. От друга страна, фактът, че Босна и Херцеговина е извън ЕС, че често е блокирана от вътрешни проблеми и изглежда като най-слабото звено на Западните Балкани, я прави удобен "заден двор" на ЕС за мигранти, какъвто някои европейски държави искаха да има извън съюза, но или на полуострова, или в Северна Африка.

Освен от Брюксел и Сараево обаче въпросът дали на Балканите ще се появи нов маршрут през следващата година зависи и от лютата босненска зима. .